Решение № 1048 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2016 г.

Решение № 1048 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. против Решение № 4412/24.06.2016 г., постановено по административно дело № 2196/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-2217-1404116-091-001/23.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта потвърдена с Решение № 181/04.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 04.2014 г. в размер на 97 791,50 лева за осъществено ВОП на пет нови превозни средства през м. май 2013 г., и приходната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение се явява неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съдебният състав за да прогласи нищожността на процесния ревизионен акт и по-конкретно се твърди, че приложената от съда разпоредба на чл. 129, ал. 3 ДОПК е неприложима в случая. Иска се отмяна на съдебното решение, след което делото да се върне на друг състав на Административен съд - С. град за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Иванов, която моли да бъде уважена, след което да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" гр. С. Ответникът по касационната жалба, "Г. А." ООД се представлява от адвокат Савов, която я оспорва по съображения, развити в писмено становище, като моли съдебния акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение и същото като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд правилно е установил релевнатните за случая факти, които не се оспорват от страните по делото и които са следните: Процесната ревизия е започнала на 14.05.2014 г. по повод подадена от "Г. А." ООД справка - декларация за данъчен период м. 04.2014 г., с която дружеството е поискало да му се възстанови ДДС поради право на данъчен кредит по издадени от него протоколи по чл. 117 ЗДДС по повод осъществено ВОП на 5 броя автомобили, закупени от белгийско дружество. В хода на висящото ревизионно производство е издаден Акт за прихващане или възстановяване от 27.06.2014 г., с който е отказано възстановяване на претендираната сума в размер на 97 791,50 лева, поради непризнаване на право на данъчен кредит по издадените протоколи по чл. 117 ДДС. Т. акт е отменен с Решение № 8255/30.12.2014 г., постановено по административно дело № 7985/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, влязло в сила на 30.12.2014 г. След връщане на преписката от съда, е издаден нов Акт за прихващане или възстановяване от 21.01.2015 г., с който е признато правото на данъчен кредит, претендираната сума е възстановена и е прихваната срещу съществуващи за дружеството данъчни задължения. Процесният ревизионен акт, с който отново е отречено правото на данъчен кредит по протоколите по чл. 117 ЗДДС, е издаден на 23.03.2015 г., тоест след влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен актът за прихващане или възстановяване. Предвид изложените по-горе фактически установявания, съдебният състав е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден при допуснато от приходните органи грубо нарушение на административно-производствените правила, тъй като след влизане в сила на съдебното решение по обжалвания акт за прихващане или възстановяване, те не са разполагали с компетентност за това. Позовал се е на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, съгласно която актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия, но независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. По нататък законът повелява, че ако актът за прихващане или възстановяване е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо само до влизане в сила на съдебното решение. При тази редакция на цитираната норма, неоснователно се явява твърдението, развито в касационната жалба за това, че същата следва да намери приложение единствено в случаите когато първоначално е възложена проверка, а в последствие ревизия. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК позволява паралелното развитие на две производства, целящи да се установи дължимост на публични задължения: производство по издаване и обжалване на акт за прихващане или възстановяване и ревизионно производство. Допуска се издаване на ревизионен акт дори ако е налице вече издаден и обжалван акт за прихващане или възстановяване, но е поставен краен срок за това, а именно до влизане в сила на съдебното решение, постановено по повод обжалването на акта за прихващане или възстановяване. Очевидно смисълът на закона е да се зачете силата на присъдено нещо на съдебното решение по възникналия спор. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 3 ДОПК е изрична в този смисъл и повелява, че издаването на ревизионния акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. След настъпване на посоченото обстоятелство, приходните органи не разполагат с правомощието да издадат ревизионен акт, тъй като спорът е разрешен от компетентния съд. Безспорно е установено по делото, че процесният ревизионен акт е издаден след влизане в сила на съдебното решение на Административен съд - С. град, постановено по повод обжалване на акт за прихващане или възстановяване относно същата претендирана за възстановяване сума по ЗДДС. Р. акт се явява недопустимо издаден, в грубо нарушение на чл. 129, ал. 3, изр. 3 ДОПК, от органи, за които правомощието за това е отпаднало с влизане в сила на съдебното решение, поради което правилно е прогласен за нищожен от административния съд. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изхода на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в хода на проведеното касационно производство, които са в размер на 2 000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение