Решение № 4395 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2017 г.

Решение № 4395 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С. при ЦУ на НАП обжалва решение № 2729/24.04.2017 г. на Административен съд, С. град, трето отделение, 2 състав, постановено по адм. дело № 10470/2016 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 22221315004622-091-001/30.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП, гр. С. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че събраните по делото доказателства не могат да удостоверят реално извършени доставки на стоки по фактурите, издадени от "Р. С." ЕООД. Искането е за отмяна на решението, с което е отменен ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Е. Р." ЕООД, гр. Н. И., чрез адв. В. Ч. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Процесуалните действия на адв. Чернев в съдебното производство са потвърдени изрично от управителя на дружеството с молба от 29.01.2018 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба против решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата и основателност в останалата част. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите на ответника по касация и на прокурора от Върховна административна прокуратура за частична недопустимост на жалбата. Видно от обстоятелствената част на касационната жалба и от искането до Върховния административен съд, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен ревизионния акт. Решението, в частта, в която е отхвърлено оспорването, не е предмет на обжалване в касационното производство. От изложеното следва, че касационната жалба е подадена, срещу тази част от съдебното решение, която е неблагоприятна за касационния жалбоподател и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Е. Р." ЕООД, гр. Н. И. са установени задължения по ЗДДС резултат от отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 3018.76 лева по две фактури, издадени от Р. С. ЕООД и начислен ДДС в размер на 480 лева по декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/. С решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт по отношение на отказаното право на данъчен кредит в общ размер 3018.76 лева. За да постанови този резултат, съдът е посочил предпоставките за възникване и признаване на правото на данъчен кредит и е приел, че в конкретния случай е доказано доставянето на стоките. Този извод е основан на събраните по делото доказателства за предаване на стоките - писмени обяснения на управителя на дружеството - доставчик, спецификация към фактура № 5408/21.03.2015 г. (погрешно посочена с № 5768/29.05.2015 г.) и опис и към фактура № 5768/29.05.2015 г, в които стоките са посочени по вид (наименование), количество, цена и стойност. Съдът е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза, според което доставките от "Р. С." ЕООД са осчетоводени надлежно в счетоводството на ревизираното дружество - получател, за счетоводните операции са съставени аналитични счетоводни регистри, налице е последва реализация на закупените стоки. Според съда допълнителен аргумент за реалността на доставките е и установеното по делото плащане по доставките. Вещото лице е констатирало, че фактурите са отразени в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика и получателя. Според експерта, предмета на спорните доставки - моторно масло, авточасти, спирачна и хидравлична течност, гуми товарни и др., са предназначени за влагане в транспортна и механизирана техника, използвана в основната дейност на ревизираното дружество. По отношение транспорта на стоките, съдът с оглед вида им е приел, че не са необходими специални транспортни средства от една страна и от друга - транспортът е осъществен от доставчика, поради което получателят не следва да представя доказателства, каквото е изискването на органите по приходите. С тези мотиви и предвид изпълнението и формалните изисквания за притежаване на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, съдът е обосновал извод за признаване на данъчен кредит. Аргументи в тази връзка е почерпил и от решенията на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и дело С-18/13 г. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът законосъобразно е определил материалноправните предпоставки за възникване и надлежно признаване на правото на данъчен кредит. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-285/11 ("Боник") за да се установи, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани (от Боник) за извършването на облагаеми сделки (т. 31). Проверката се извършва от националната юрисдикция, по правилата за доказване, предвидени в националния закон (т. 32). От така даденото тълкуване, следва, че при спор относно реалността на доставките на стоки, какъвто е и процесният, лицето, което претендира правото на приспадане следва да установи преди всичко доставянето и получаването на стоките, както и използването им в облагаемата си дейност. В конкретния случай съдът е извършил дължимата проверка на конкретните обстоятелства по осъществяване на доставките на стоки от "Р. С." ЕООД, като е основал изводите си на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза. Фактура № 5408/21.03.2015 г. документира продажба на стоки по опис. П. и получаването на стоките от доставчика на получателя е удостоверено със спецификация към фактурата, подписана и от двете страни. Фактура № 5768/29.05.2015 г. документира продажба на стоки и части по опис. П. и получаването на стоки е удостоверено с подписан от доставчика и получателя опис на отделните резервни части и губи по вид, количество, единична и обща стойност. От заключението на вещото лице, по делото е установено, че стоките са заведени в счетоводството на получателя. Вещото лице е проверило сметките от гр. 20, инвентарната книга и оборотната ведомост на "Е. Р." ЕООД и е установило, че през 2013 г. са заведени активи (ДМА) - транспортна и механизирана техника на обща стойност 117103.33 лева - фадрома, трактор ЮМЗ и мотокар 3,5т Р. П. С оглед на основания предмет на дейност на дружеството - търговия с отпадъци - черни, цветни и желязо и производство на органична тор, правилно съдът е приел, че процесните части за МПС, моторно масло, спирачна и хидравлична течност, са използвани за облагаемата му дейност. При тези доказателства, законосъобразен е изводът, че са налице условията на чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС за признаване на данъчен кредит. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не са представени регистри за счетоводно и аналитично отчитане. Вещото лице по ССЕ е проверило счетоводните сметки на получателя, като е основало констатациите си и на данните от подадените справки - декларации по ЗДДС, декларация по чл. 92 ЗКПО и годишния финансов отчет на дружеството. Извлечения от съответните счетоводни регистри, оборотни ведомости са приложени към заключението. Възраженията за липса на доказателства за извършен транспорт също са неоснователни. От писмените обяснения на управителя на "Е. Р." ЕООД съдът е установил, че транспортът е за сметка на доставчика. В този случай, съгласно константната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директива 2006/112 - представянето на такива доказателства не може да се възлага в тежест на получателя по доставките, освен в случаите когато се установи въз основа на обективни данни злоупотреба или участие в данъчна измама. В случая по делото такива данни не се твърдят и не се установяват, поради което правилно съдът е приел, че липсата на доказателства за транспорт на стоките, не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. По тези съображения, настоящият състав намира, че решението в обжалваната част, в която е отменен отказът на право на данъчен кредит в общ размер на 3 018.76 лева по двете фактури, издадени от "Р. С." ЕООД, които са предмет на съдебното оспорване, е правилно постановено и следва да се остави сила. Възраженията в касационната жалба относно законосъобразността на начисления ДДС са неотносими към предмета на касационното производство, поради което не следва да бъдат обсъждани. За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че допуснатата от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно номера на фактура № 5408/21.03.2015 г. не представлява основание за неговата отмяна, а подлежи на поправка по реда на чл. 175 АПК. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но следва да се присъждат поради липсата на искане за това. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,