Решение № 10037 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2017 г.

Решение № 10037 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Л. С. от гр. С., чрез пълномощника й адвокат И. К. срещу решение № 7782 от 08 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 5657/2016 г., по описа на Административен съд С. - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РА - 30 - 138 от 15 април 2016 г. на директора на дирекция "ОСК" при Столична община. Със същия съдебен акт е осъдена да заплати на Столична община дирекция "ОСК" сумата от 600, 00 лв. (шестотин лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община не изразява становище по касационната жалба. В подадения от него писмен отговор по чл. 232 от АПК я е оспорил като неоснователна и е направил искане за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрисконсутско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. (шестотин лева) за настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това следните: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на Д. Л. С. срещу заповед № РА - 30 - 138 от 15 април 2016 г. на директора на дирекция "ОСК" при Столична община, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, четвърта категория, представляващ: вътрешно преустройство в апартамент № 1, находящ се в гр. С., м. "Хиподрума", с административен адрес гр. С., район "Красно село", ж. к. "Хиподрума", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Съдът е приел жалбата й за процесуално допустима като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. При разглеждането й същество е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегация, съгласно заповед № РД - 09-123 от 05 декември 2012 г. на кмета на Столична община, при условията на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, при спазване на изискването за форма - чл. 59, ал. 2 от АПК и в нея са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Също така е направил изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Издадена в съответствие с административнопроизводствените правила, при редовно съставяне на констативен акт при извършена проверка и уведомяване на жалбоподателите за всяка фаза на производството и при правилно приложение на материалния закон, поради което е отхвърлил предявеното пред него оспорване. Решението е правилно. От данните по делото и заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза е установено, че строежа, предмет на обжалваната заповед, представлява вътрешно преустройство на апартамент № 1, разположен на първи етаж в четири етажна жилищна сграда, състоящо се в остъкляване и приобщаване на северния балкон към кухнята и санитарния възел. Установено е, че Д. Л. С. се легитимира като собственик на недвижимия имот въз основа на нот. акт № 186, нот. дело № 7586/1968 г., удостоверения за наследници № 002851 от 21 октомври 2010 г. и № 002853 от 21 октомври 2010 г. и е извършила строително-монтажни работи (СМР) в процесното жилище. Вещото лице е констатирало, че някои от тях са явни, други-скрити, изразяващи се в премахване на дървена дограма по северната фасада в кухненско помещение, демонтиране на подпрозоречен плот в същото помещение, изпълнение на нова триъгълна стоманобетонова плоча с размери от двете страни по 0, 80 см и дебелина 10 см., стъпваща върху стоманобетоновия парапет и стоманобетоновия перваз на прозореца. Над изпълнената нова триъгълна стоманобетонова плоча под плочата на балкона на горния втори етаж е монтирана метална конструкция под формата на триъгълник, която следва контура на изпълнената стоманобетонова плоча. В зоната на новата плоча и металната конструкция е изпълнена PVC дограма - прозорец, който обслужва помещение - северния балкон като част от него е приобщено към кухнята, а останалата - към санитарния възел. Демонтирана е дървената дограма на санитарния възел, като е оформен по-голям отвор с размери - 0, 70 м. - 2, 35м. за обслужване на приобщената част от балкона към санитарния възел. Изпълнена е зидария от газобетонови блокчета "Итонг" върху масивния парапет на балкона, като са оформени монтажни отвори за монтаж на дограма като същите са остъклени с PVC дограма. Установено е по делото, че с извършените строително-монтажни дейности е налице несъществено увеличаване в натоварването на сградата. При тези данни изводът както на първостепенния съд, че в разглеждания случай се касае за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, изграден без одобрени инвестиционни проекти и без валидно разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, е правилен. Основаното оплакване, изложено в касационната жалба, че неправилно административният съд е приел, че извършените дейности в апартамента представляват "текущ ремонт", по смисъла на чл. 151 от ЗУТ, във връзка с § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, е неоснователно. Законодателят е дефинирал понятието "текущ ремонт" в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ като го е описал като подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Процесното остъкляване и приобщаване не може да бъде квалифицирано като "текущ ремонт" в апартамента, собственост на Д. Л. С. независимо от обстоятелството, че не е засегната конструкцията на сградата. Налице е промяна в предназначението на помещението ( с вкарването на терасата към помещенията в апартамента ) и както е констатирано от съдебния експерт са извършени дейности по изграждане на преградна стена, на нова стоманобетонова плоча, монтиране на конструкция, оформяне на стреха и монтиране на PVC дограма. Също така е променена и цялостната фасада на сградата, което не може да се подведе под законовото понятие за "текущ ремонт". Ето защо, изцяло законосъобразен е изводът на съда, че не се касае за "текущ ремонт", а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноските за настоящото касационно производство следва да се възложат в тежест на касатора като се присъдят на ответника, по своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. (двеста лева) на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,