Решение № 3194 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2014 г.

Решение № 3194 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Георги Тодоров Тодоров от гр. София чрез процесуалния си представител адв. М. Христов против решение № 1890 от 24.03.2014 г., постановено по адм. дело № 11137/2012 г. на Административен съд-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон- касационно основание по чл. 209 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Христов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и в хода по същество. Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Георги Тодоров срещу Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-220-6500/2026 от 23.08.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на Тодоров е отказано изцяло финансиране по Схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета /НДК/ за кампания 2011 г. УП е постановено по подаденото от Тодоров заявление за подпомагане по схемата НДК с УИН: 22/170511/42811, с което земеделският производител е поискал подпомагане по тази схема за притежаваните и заявени от него 41 броя животни. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георги Тодоров Тодоров срещу цитираното по-горе уведомително писмо изх. № 02-220-6500/2026 от 23.08.2012 г. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Административният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК и е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила. Според АССГ при издаване на УП са спазени и всички приложими материалноправни разпоредби- както националните такива, така и относимите норми на общностното право, поради което административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Анализирайки подробно разпоредбите на приложимите в случая Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота и Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, съдът е приел, че, доколкото по делото се установява, че Тодоров е кандидатствал със заявление № 158571 от 29.08.2011 г. за получаване на индивидуална млечна квота /ИМК/ по Наредба № 23/2007 г., приключило положително с издаване на Удостоверение изх. № 01-6500/39137 от 27.11.2011 г., то същият, независимо от датата на удостоверението, е бил носител на ИМК към началото на квотната година, за която е издадено удостоверението - т. е. към 1.04.2011 г. По силата на Наредба № 23/2007 г. признатата с удостоверението от 27.12.2011 г. ИМК действа от 1.04.2011 г. до 31.03.2012 г. Предвид гореизложеното, АССГ е приел, че административният орган е издал обжалвания административен при правилно приложение на материалния закон - в съответствие с разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 2/21.02.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е отказал финансиране по схемата НДК, тъй като за същата кампания 2011 г. земеделският производител е носител на ИМК, което обстоятелство по силата на чл. 5 от Наредбата съставлява материалноправна пречка за отпускане на финансиране по заявената схема за подпомагане. Съдът е обосновал горния правен извод и с факта, че Наредба № 2/21.02.2011 г. е приета след одобряване на принципните й постановки от Европейската комисия. За да стигне до този извод, АССГ е заключил, че Наредба № 2/21.02.2011 г. е приета в резултат на и след приемане на Решение за изпълнение на Европейската комисия от 8.06.2011 г. за разрешаване на отпускането на допълнителни национални директни плащания в България за 2011 г., издадено въз основа на искане на МЗХ от 25.02.2011 г. Според административния съд именно в резултат на факта, че с решението си от 8.06.2011 г. Европейската комисия е одобрила отпускането на национална помощ за кампания 2011 съгласно условията в искането на Българската държава и, доколкото в това искане изрично е посочено, че по схемата НДК се полага субсидиране, само ако земеделският производител не притежава ИМК за същата кампания, то на това основание е приета и горецитираната Наредба № 2/21.02.2011 г., която в своя чл. 5, ал. 2 следва да се тълкува съгласно решението на ЕК от 8.06.2011 г. По горните съображения, както и позовавайки се и подробно обсъждайки относимите към проблема регламенти на ЕС, АССГ е отхвърлил жалбата на Георги Тодоров срещу атакуваното от него Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ. Съдебното решение е неправилно. По делото не се спори, че Георги Тодоров е кандидатствал по схемата за подпомагане НДК за кампания 2011 г. със свое заявление от 10.05.2011 г. Същият през м. август 2011 г. е подал и искане за придобиване на индивидуална млечна квота за 2011 г., като е получил удовлетворителен отговор чрез издаването на Удостоверение № 01-6500/39137 от 27.11.2011 г. Въпреки, че касаторът е изписал в касационната си жалба като единствено касационно основание противоречие на съдебното решение с материалния закон, видно от стр. 4, абзац 3 от касационната жалба, същият всъщност е навел и останалите касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно: постановяване на съдебното решение при съществено противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоящият касационен състав намира, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при несъответствие между правните изводи и събраните по делото доказателства - т. е. и при необоснованост. ВАС, трето отделение не споделя изводите на АССГ за това, че Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане е издадена след съгласуване с ЕК и в резултат на Решение за изпълнение на ЕК от 8.06.2011 г./ представено по делото пред АССГ/. Както искането на Министерство на земеделието и храните, така и постановеното по това искане Решение за изпълнение на Европейската комисия от 8.06.2011 г., са издадени след датата на приемане на Наредба № 2/21.02.2011 г., поради което неправилно и необосновано административният съд е приел, че Наредба № 2/21.02.2011 г. е функция на Решение на ЕК от 8.06.2011 г., щом като следствието предхожда първопричината. В нарушение на служебното начало и в противоречие със съдопроизводствените правила АССГ е приел, че представеното по делото Удостоверение за индивидуална квота от 27.12.2011 г. има обратно действие и е в сила от квотната 2011 г.- - т. е. от 1.04.2011 г. Видно от самото удостоверение, същото е издадено на основание чл. 29 във вр. с чл. 25 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за националните млечни квоти и удостоверява прехвърляне на индивидуални млечни квоти /ИМК/ без прехвърляне на стопанството чрез закупуване. Съгласно Наредба № 23/13.12.2007 г. съществуват различни форми на придобиване на ИМК, подлежащи на различни по време и форма заявления и на различен правен режим, съответно - на различна дата, от която се счита, че ИМК е придобита. В случая не се касае за оригинерно придобиване на ИМК за съответния квотен период 1.04.2011-31.03.2012 г., а за деривативно такова - чрез прехвърляне на предоставена другиму ИМК без прехвърляне на стопанството чрез закупуване, видно от самото удостоверение / стр. 160 по делото /. АССГ, позовавайки се в мотивите си на чл. 24 и чл. 25 от Наредба № 23/2007 г., всъщност не е отчел различията между оригинерното и последващото сукцесивно придобиване на ИМК и не е развил съображения защо и на какво основание приобретателят на ИМК по чл. 24 и сл. от Наредба № 23/2007 г. следва да се счита, че е придобил ИМК от началото на квотния период, при положение, че същият има право на закупуване само на неизползваната от праводателя му квота за същия период. АССГ не е изяснил по делото, с оглед приложимите към датата на издаване на удостоверение за ИМК от 27.12.2011 г. разпоредби, дали до тази дата е извършено плащане от страна на земеделския производител на закупената ИМК, регистрирано ли е прехвърлянето в нарочния за това регистър по чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 23/2007 / в редакцията й към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо или не /, съответно - откога в случая Тодоров е придобил ИМК.. Предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 от АПК и във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция не може да установи горните обстоятелства, поради което съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ съгласно съдържащите се в мотивите на настоящото решение указания за събиране на нови доказателства и постановяване на мотивиран акт след събирането им. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а съдебното решение като постановено в съществено противоречие със съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане при хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,