Решение № 9912 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5706/2009 г.

Решение № 9912 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5706/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Надежда Ви" ООД - гр. Перник против решение от 7.01.2009 г. по адм. д. № 656/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 832/30.08.2004 г. на ТДД-Перник, в потвърдената с решение № 2519/3.12.2004 г. на РДД-София част за определени данъчни задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 36 000 лв. за ревизиран данъчен период м. 05.2002 г. и в размер на 27 000 лв. за данъчен период м. 07.2002 г. и лихви за забава. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени обжалвания ДРА и се присъдят всички разноски по делото. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови решението си СГС е приел, че със събраните по делото доказателства не са оборени фактическите констатации в ДРА за липса на реалност на доставките и за нерегистриран данъчно и по ДДС доставчик. Решението е правилно. Данъчният орган е отказал признаване право на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект-касатор в настоящото производство по процесните фактури на основание чл. 65, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗДДС (отм.), тъй като предходен доставчик "Груп Расс Корпорейшън" АД - Панама е осъществявал дейност без данъчна регистрация в България и съответно - без такава по ЗДДС. Спорът е относно това дали съществува задължение за този доставчик за такава регистрация, тъй като същият е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната по смисъла на чл. 20, т. 4 от ЗДДС (отм.). От друга страна, касаторът като жалбоподател пред първоинстанционния съд е поддържал тезата, че "Груп Расс Корпорейшън" АД-Панама не извършва рекламни услуги на територията на страната, а предоставя определени параметри от интернет пространството, което не може да се определи като дейност по чл. 22, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДДС (отм.) и за него не е възникнало задължение за регистрация чрез акредитиран представител по смисъла на чл. 121, ал. 2 от ЗДДС (отм.). В тази връзка съдът е обсъдил и тълкувал клаузите на представените по делото договори между "Бонели В" ЕООД и "Надежда Ви" ООД, респективно - договорът между "Груп Расс Корпорейшън" АД-Панама и "Виндиго" ЕООД за възлагане на реклами. Съгласно същите собственикът на сайтовете - "Груп Расс Корпорейшън" АД-Панама поема задължението въз основа на поръчка от другата страна да помести на страниците в сайтовете си рекламни банери, целящи да популяризират дейността на негов клиент, т. е. крайната цел на договорите е поставянето на реклами в интернет пространството, насочена към предоставяне на информация относно възложителя в интернет. Поради това, правилен е изводът на съда, че осъществяването на този вид реклама - чрез информация в интернет е безспорно рекламна услуга, при която се използват възможностите на интернет. С оглед крайната цел, която преследват страните, сключили договорите, тази услуга е рекламна по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДДС (отм.), но осъществена по особен начин - чрез интернет мрежата. Мястото на изпълнение на рекламните услуги от "Груп Расс Корпорейшън" - Панама е на територията на страната, тъй като получателят по доставките е със седалище в страната. Фактурираните от чуждестранното лице доставки са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС. Съгласно чл. 121, ал. 2 от ЗДДС, чуждестранно лице, което не е установено в страната и няма обект на територията на страната, но извършва облагаеми доставки със стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, следва да се регистрира чрез акредитиран представител. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3, т. 9 от ДПК (отм.) въвежда задължение за обща данъчна регистрация на чуждестранни юридически лица, за които е възникнало право или задължение за регистрация по материален данъчен закон, като регистрацията следва да се извърши в ТДД - София. Налице са материално правните предпоставки за отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 65, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗДДС (отм.), тъй като по изложените съображения предходен доставчик е лице, осъществяващо търговска дейност без данъчна и регистрация по ЗДДС, поради което и данък добавена стойност не е начислен. Съгласно ал. 5 на същата норма, правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. Претендираното право е отказано в размера по ал. 5, т. е. в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен за доставките, по отношение на която е налице обстоятелството по ал. 4. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) е специална и намира приложение винаги когато са налице предвидените в нея предпоставки, независимо от наличието на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.), вкл. и начисляването на данъка съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), представляващо условие по чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.). Наред с това, разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) предпоставя липса на визираните обстоятелства по т. 1 - 4 вкл. и по отношение на предходни доставчици на стоката, а не само по отношение на прекия доставчик. По отношение на отказания данъчен кредит за данъчен период м. 07.2002 г. съдът е възприел констатациите на ревизията за недоказана реалност - липсват доказателства за авансово плащане по договор, за каквото са издадени фактурите от "Едина БГ" ЕООД, по която е ползван данъчен кредит от дружеството-касатор. Правилни са изводите на съда и относно възраженията за допуснати от страна на данъчните органи съществени нарушения на процедурата по издаване на ДРА. Съдът е приел, че възраженията са основателни и е ценил само тези действия по събиране на доказателства и установяване на обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения, извършени преди изтичане на срока за приключване на ревизията. Тези изводи на съда се възприемат от настоящата инстанция. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което е прието, че ДРА е законосъобразен е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,