Решение № 10562 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2016 г.

Решение № 10562 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т., гр. П., ул. "Ф. Ж. К." №... срещу Решение № 2839 от 25.04.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 7647/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Т. срещу Решение № 119 от 30.04.2015 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б., с което е отхвърлено искането му за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 8026, мотокар, собственост на "ИПО" ООД.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Т. М. Т., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приложил чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПрД) като не е ценил правилно доказателствата по делото. Не е отчел безспорно доказаното по делото производство на мотокар с висока проходимост, модел "ХМТ ДРТ", от "ХМТ Г." ООД още през 2010 г., чието създаване е възложено на Т. М. Т. в качеството му на търговски директор на дружеството. Не е отчел, че мотокари "ХМТ 70 ДР" са били търгувани много повече от 12 месеца преди датата на заявяване на промишлен дизайн № 8026. С оглед на това промишлен дизайн регистров № 8026 не е нов и не е оригинален. Тези обстоятелства сочи, че са потвърдени от Решение № 163 от 14.05.2014 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е заличен промишлен дизайн регистров № 7870. Съдът не обсъдил и доказателството, установяващо известност на мотокар "HMT DRT", който е идентичен с регистрирания.

Прави анализ на заключението на приетата по делото експертиза и сочи, че вещото лице е некомпетентно и заинтересовано. Вещото лице некомпетентно не отчело, че информирания потребител е заблуден и счита визията на двата процесни дизайна за идентични. Доказани обстоятелства, за които липсват мотиви в съдебното решение, са фактите свързани с Международния технически панаир в гр. П. и щанда на "ИПО" ООД.

Съдът не отчел, че за приложимостта на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД е важно и по делото е доказано, че мотокара "ХМТ ДРТ" е разработен с авторски труд на Т. М. Т. още през февруари 2010 г. в хипотезата на чл. 41, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Сочи, че съдът не е коментирал в детайли неправилния фактически, а оттам и правен извод на Патентното ведомство, че документите от Д1 не доказват наличие на известен дизайн, станал общодостъпен преди 30.10.2013 г., и наличието на авторство по отношение на Т. М. Т.. Неправилен счита извода, че не може да се установи връзка между документите от Д1 и фактура № 690. Необсъдени от съда счита и документите от Д6, които не са "частни документи, които изхождат от жалбоподателя", а статии от печатни и онлайн издания, чиято обективност е вън от съмнение. Съдът не обсъдил и Решение № 163 на Патентното ведомство. Не е коментирал и противоречието в двете експертизи на вещото лице. Прави анализ на формообразуващите елементи на мотокарите и прави извод за идентичност на цялостното им възприятие.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Решение № 119 на председателя на Патентното ведомство. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В. Д., Адвокатска колегия, гр. П..

2. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство, не взема становище.

3. Ответникът по касационната жалба - "ИПО" ООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че твърдяната в касационната жалба фактическа обстановка по никакъв начин не може да се свърже с конкретни визии на противопоставими мотокари. Единственото, което може да се приеме за доказано в периода, предшестващ заявяването на атакувания промишлен дизайн, е, че има търговия с мотокари от фирма "ХМТ Г." ООД. Какви обаче са били тези мотокари и по-точно какъв е бил дизайнът им към определения минал момент изобщо не става ясно.

Сочи, че вещото лице не може да отговори дали има обективни данни информираният потребител да се заблуди относно оригиналността на процесния дизайн. Вещото лице може да каже дали един дизайн е нов и оригинален като го сравнява с друг. Вещото лице не може да цени доказателствата и дали нещо представлява обективни данни или не.

Неоснователни счита и доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е ценил представените частни документи и правилно приема, че те не могат да докажат създаването на дизайна от г-н Т.. Съдът е предоставил на касатора възможност да задава всякакви въпроси на вещото лице, макар релевантни да са само тези, които са свързани с новост и оригиналност.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М. В. и адв. С. Г..

4. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил представените доказателства, изяснил е релевантните факти, за приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е законосъобразност на Решение № 119, с което е отхвърлено искането на Т. М. Т. за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 8026, с притежател "ИПО" ООД, тъй като регистрираният дизайн е различен - нов и оригинален от заявения от Т. и съдържа елементи, които формират цялостно различно впечатление у потребителя.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Промишлен дизайн на продукт мотокар, регистров № 8026, е с притежател "ИПО" ООД, дата на заявяване - 30.10.2013 г., дата на регистрация - 19.04.2014 г., публикуван в бр. 4/2014 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство; защитен до 30.10.2023 г. и е изобразен по следния начин:

За автор на дизайна е посочен И. Г. П.. Мотокарът е решен изцяло в червен цвят.

2. Т. М. Т. твърди, че е автор на дизайн на мотокар "XMT DRT", създаден в рамките на трудовото му правоотношение с "ХМТ Г." ООД. Първият произведен мотокар "XMT DRT" бил от 2010 г., а в периода 2010 - 2012 г. "ХМТ Г." ООД продал 3 броя.

3. На 4.06.2014 г. Т. М. Т. подава в Патентното ведомство искане за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 8026, мотокар, на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр с чл. 11, ал. 1 ЗПрД и на основание чл. 29, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗАПСП. Към искането е представил:

а) Д1 - договор от 8.02.2010 г. между "ХМТ Г." ООД, в качеството му на работодател, и Т. М. Т., в качеството му на работник, за изработка на дизайн на мотокар с висока проходимост модел DR (ДР)/DRT (ДРТ) в условията на чл. 41, ал. 1 ЗАПСП;

б) Д1 - протокол от 10.03.2010 г. за предаване на "копия на дизайн, съгласно договор за изработка на мотокар от 8.02.2010 г. " - "художествен проект за мотокар висока проходимост модел DR (ДР)/ DRT (ДРТ)";

в) Д1 - договор от 10.02.2010 г. между Т. М. Т., в качеството му на автор-доверител, и "Г." ООД - довереник, с предмет "да бъде преработено в електронен и хартиен вариант произведение на графичния дизайн, касаещо идеен проект, скици и изображение на мотокар висока проходимост" при условията на чл. 42, ал. 1 ЗАПСП;

г) Д1 - приемо-предавателен протокол от 8.03.2010 г. между Т. М. Т. и "Г." ООД за предаване на "произведение на графичния дизайн, касаещо завършена визия мотокар с висока проходимост, които ще бъдат използвани за заявяването им като промишлен дизайн в Патентно ведомство и промишлено приложение от фирма "ХМТ Г." ООД";

д) Д2 - "Авторски продукт - мотокари с висока проходимост, 5 -7 т", съдържащ два дизайна на мотокар, представени с едно графично и едно фотографско изображение; нотариално заверен на 13.02.2013 г.;

е) Д3 - потвърждение за доставка в гр. А. Даби, Обединени арабски емирства на мотокар "ХМТ", съдържащо изображение на мотокар, копие с превод; копие на фактура № 88 от 23.06.2010 г., издадена от "ХМТ Г." ООД за покупка от R. E. A. & M. C. LLC на "5-ton, diesel, forklift mode HMT 50.30.060 DRT 4x4x4";

ж) Д4 - потвърждение за доставка в гр. Ч., Руската федерация, на мотокар "ХМТ", съдържащо изображение на мотокар, копие с превод; копие на фактура № 227 от 18.08.2011 г., издадена от "ХМТ Г." ООД за покупка от "Р.-С." ООД на "автопогрузчики" "ХМТ 70.33.060 ДРТ (4х4х4) - 0911070019;

з) Д5 - копие на фактура № 229 от 16.02.2012 г., издадена от "ХМТ Г." ООД за покупка от "BP P. S.. Z o. o." на "diesel forklift truck" "HMT 50.50.060 DR, сериен № 0611050024;

и) Д6 - писмо от 27.05.2014 г. на фирма "Airmeex", копие с превод;

й) Д7 - Решение № 163 от 15.05.2014 г. на председателя на Патентното ведомство;

к) Д8- разпечатка от 14.03.2014 г. от Интернет на статии от сп. "Строител": от 2.06.2014 г. на бр. 4, без дата на публикация, и на бр. 5 от 2010 г., съдържащи изображения на мотокар;

л) Д9 - фактура № 690 от 28.03.2011 г., издадена от "Г." ООД с получател "ХМТ Г." ООД;

м) Д10 - сравнителен анализ.

4. На 15.07.2014 г., със Заповед № 298, председателят на Патентното ведомство назначава състав за разглеждане на искането.

5. На 15.10.2014 г. "ИПО" ООД подава възражение срещу искането за заличаване.

6. На 30.04.2015 г. съставът по искането за заличаване представя становище, с което предлага да се отхвърли като неоснователно искането за заличаване на промишлен дизайн, регистров № 8026, мотокар, с притежател "ИПО" ООД.

7. На 30.04.2015 г., с Решение № 119, председателят на Патентното ведомство, на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 45, ал. 2 и 7 ЗПрД, отхвърля като неоснователно искането за заличаване на промишлен дизайн, регистров № 8026, мотокар, с притежател "ИПО" ООД. Органът приема, че са налице разлики между представения с фотографско изображение от Д2 обект на авторско право "дизайн на мотокар" и регистрирания дизайн, поради което няма основание за приложение на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД. Органът приема, че представените доказателства не представят информация за известен дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката, който е идентичен на атакувания, или създава цялостно впечатление в информирания потребител еднакво с цялостното впечатление, което създава атакуваният дизайн, поради което дизайн, регистров № 8026, се счита за нов и оригинален към датата на подаване на заявката за регистрация.

8. В хода на съдебното производство Т. М. Т. представя:

а) копие от фактура № 227 от 18.08.2011 г.;

б) разпечатка от кореспонденция по електронен път между Т. М. Т. и "Б. П." с три броя снимки;

в) копие от договор № 010811966/0097/09/2012 между "ИПО" ООД и "Б. П.";

г) копие от фактура № 26454 от 13.11.2012 г. с издател "ИПО" и снимка;

д) копие от контролен лист за мотокар "ХМТ 70.36.060 ДР", приложен в съдебно-техническа експертиза по следствено дело № 102/2013 г. на Окръжна прокуратура П.;

е) разпечатка от руски интернет сайт за реклама със снимки на мотокари "HMT DRT" с превод;

ж) писмо от 2.06.2014 г. от фирма "AETC byba";

з) снимки на мотокар "ХМТ 70 ДР" със сериен № 0913070003 от Международния технически панаир, гр. П.;

и) копие от страница на каталог на "ИПО" ООД със снимка на мотокар "ХМТ 70 ДР";

й) копие от договор № 024/124-HMT-50-DR/11-11 между "ИПО" ООД и "ХМТ Г." ООД;

к) копие от искова молба до Софийски градски съд от Т. М. Т. срещу "ИПО" ООД от 30.09.2013 г.

9. В хода на съдебното производство "ИПО" ООД представя:

а) трудов договор № 136 от 30.11.2011 г. между "ИПО" ООД и Т. М. Т. за длъжността "ръководител обособено производство"

б) допълнително споразумение от 1.12.2011 г. към трудов договор № 136 относно задълженията на работника за конфиденциалност;

в) длъжностна характеристика на длъжността "ръководител обособено производство";

г) трудов договор № 130 от 7.11.2011 г. между "ИПО" ООД и М. Т. Т. за длъжността "началник производство";

д) допълнително споразумение от 8.11.2011 г. към трудов договор № 130 относно задълженията на работника за конфиденциалност;

е) длъжностна характеристика на длъжността "началник производство";

10. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза - основно и допълнително, която дава заключение, че установените съществени разлики между двата мотокара, които определят техния различен външен вид и водят до различно цялостно впечатление, обосновават извод за неидентичност.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

В съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПрД и доказателствата по делото, в т. ч. заключението на експертизата, съдът приема, че регистрираният и противопоставеният дизайн имат различен външен вид, който води до различно цялостно впечатление, което обосновава извод за липса на идентичност.

В съответствие с чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗАПСП и доказателствата по делото не може да се установи по безспорен начин претендираното авторство на по-ранния дизайн и че той може да послужи като основание за заличаване на дизайн, регистров № 8026 на основание чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на Решение № 119 и отхвърля жалбата на г-н Т..

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

Доводите, които касаторът излага в подкрепа на порока същественото нарушение на съдопроизводствените правила, са свързани с преценката на съда на доказателствата по делото. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил в тяхната цялост и взаимна обвързаност доказателствата по делото. Така формулиран доводът ясно сочи, че касаторът не оспорва факта, че съдът е обсъдил доказателствата, но счита, че съдът не е извел въз основа на тях правилните, според него, фактически и правни изводи. Това твърдение е относимо към материалната законосъобразност на съдебното решение, евентуално в съответната част към порока необоснованост, защото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на относими за спора доказателства е налице тогава, когато съдът изобщо е игнорирал относими доказателства, а не когато ги е обсъдил, но изводът му не съвпада с извода на касатора.

Видно от изложеното в касационната жалба досежно порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила става въпрос за твърдяно неправилност на извода на съда за връзката между документите по Д1 и Д9; за неправилност на определения от съда характер на документите по Д6; за неправилност на извода на съда за недоказаност наличието на по-ранно авторско право върху дизайна на мотокар "НМТ/ХМТ, модел "DR (ДР)/DRT (ДРТ)"; за неправилност на извода на съда за обосноваността и правилността на заключението на вещото лице, както и за значението на Решение № 163.

Тези доводи съдът ще обсъди при преценката на съответствието на съдебното решение с материалния закон.

1. По приложимостта на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПрД:

За да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПрД е необходимо да е установено, че регистрираният дизайн не е нов и не е оригинален. Изискванията са кумулативни.

Нов е дизайнът, когато преди датата на заявката не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин - чл. 12, ал. 1 ЗПрД. Идентични са дизайните, ако техните особености се различават само в несъществените елементи - чл. 12, ал. 2 ЗПрД. Така съществуващата правна уредба изисква да се прецени ангажираните от касатора доказателства установяват ли съществуването към датата на заявката на друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен.

Какво показват доказателствата по делото?

Както приема и съдът, документите Д1 - договорът за изработка на дизайн на мотокар от 8.02.2010 г. между г-н Танев, в качеството му на работник, и "ХМТ Г." ООД, в качеството на работодател, не съдържа изображение на мотокар. Приложеното графично изображение на мотокар към договора от 8.02.2010 г. по никакъв начин не е обвързано с него. Няма дори индиции, че мотокарът на л. 119 от делото е мотокарът, предмет на договора за изработка. Същото е вярно и за приемо-предавателния протокол от 10.03.3010 г., в който само е посочено, че се предава "произведение на дизайна, касаещи визията на мотокар висока проходимост модел DR (ДР)/DRT (ДРТ)". За предмета на приемо-предавателния протокол по делото не е представено изображение.

Доказателства за свързаността на договора с "Г." ООД и на приемо-предавателния протокол от 8.03.2010 г. с приложеното към двата документа графично изображение на мотокар по делото не са ангажирани. В тези два документа мотокарът дори словесно не е идентифициран - посочен е само "мотокар висока проходимост".

Следователно, документите Д1 не доказват изобщо изображение на дизайн на мотокар, още по-малко на такова преди датата на заявката на регистрирания дизайн.

Приложените по делото документи Д2 - "Авторски продукт - мотокари с висока проходимост 5 - 7 т", съставляващи графично и фотографско изображение на мотокар, са частен документ, нотариалната заверка на който доказва, че към датата на заверката - 13.02.2013 г., тези две изображения са съществували. Това доказателство по никакъв начин не доказва, че изобразените на него мотокар (или мотокари) са станали общодостъпни.

Следователно, документите Д2, макар да установяват съществуването на дизайн на мотокар, по никакъв начин не доказват изискуемата от чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 ЗПрД характеристика - общодостъпност.

Доказателства Д3 и Д4 представляват фактури. В тези доказателства не са инкорпорирани изображения на мотокар, но в потвържденията за документираните с тези фактури доставки се съдържат изображения на мотокар. Макар качеството на представените по делото фотографски изображения на двата мотокара да е изключително лошо, е видно, че става въпрос за два различни мотокара. Последното се установява и от съдържанието на потвържденията за доставка - в едното е посочен мотокар НМТ 53.30.060 DRT (4 х 4 х 4) с капацитет 5 тона и сериен № 0610050008, а в другото - мотокар ХМТ 70.33.060 (4 х 4 х 4), с капацитет 7, т. и № 0911070019. Продажбите са осъществени на купувачи, регистрирани в гр. А. Даби и в гр. Ч., което би могло по принцип да обоснове общодостъпност на тези два дизайна.

Но както сочи и органът в мотивите си фотографското изображение на потвърждението за доставката в гр. А. Даби и второто фотографско изображение на потвърждението за доставка в гр. Ч. са направени на един и същ фон - идентични сграда, планина, дървета, което компрометира доказателственото значение на фотографските изображения на потвържденията за доставка.

Сравнението на фотографските изображение от доказателство Д2 и доказателство Д3 показва идентичност на мотокара. С оглед на факта, че доказателство Д3 е доказателство за общодостъпност на дизайна следва да се приеме за правилен извода на органа, че и дизайнът на мотокара от доказателство Д2 е общодостъпен.

Доказателство Д5 е копие от фактура, която не съдържа изображение на мотокара, описан като предмет на доставката, поради което не доказва нито един от релевантните факти по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗПрД.

Доказателство Д6 първо, не съдържа изображение на мотокар, и второ, визира факт - изложение в Хановер, който е осъществен след датата на заявяване на процесния дизайн.

Доказателство Д7 - Решение № 163 от 15.05.2014 г. на председателя на Патентното ведомство първо, касае друг промишлен дизайн - регистров № 7870, и няма отношение към предмета на спора, и второ, с Решение № 9605 от 29.08.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 12746/2015 г. Решение № 163 е отменено.

Доказателство 8 - публикация в списание "Инфрабилд - Строители", година IV, брой 4, август 2010, достъпно на електронен адрес http:/stroiteli. elmedia. net/sti/bg/2010-4/PR-modules/index. html, съдържа ясно изображение на мотокар, който с оглед на средството, в което се съдържа, е станал общодостъпен преди датата на заявката. Втората твърдяна публикация - в списание "Строители", година IV, брой 5, септември 2010, не съответства на изданието на списание "Строители", тъй като година IV е 2007 г., а година 2010 е година VII.

Доказателство Д9 - фактура № 690 не съдържа изображение на мотокар.

Доказателство 10 е сравнителен анализ, изготвен от касатора.

От представените с жалбата пред първата инстанция доказателства копието на фактура № 227 е представена в хода на административното производство, а разпечатката от личната кореспонденция на г-н Т. с някакво лице е частен документ, който не може надлежно да установи нито какво е изпратено по електронната поща, нито кому е изпратено, нито пък е средство за общодостъпност.

Представеният договор между "ИПО" ООД и "Б. П." първо, е подписан единствено от "ИПО" ООД, а не и от "Б. П.". И второ, не съдържа изображение на мотокар. Приложеното към договора фотографско изображение на мотокар по никакъв начин не може да се свърже с договора, а фактура № 26454 от 23.11.2012 г. не съдържа изображение на мотокар.

Приложеният контролен лист не съдържа изображения на мотокар, а разпечатката от руски интернет сайт е неустановима и е в качество, което не позволява сравнение.

Представеното писмо от "АЕТС" ООД е досежно факти и обстоятелства след датата на заявка на процесния дизайн - става въпрос за изложение 21-22.05.2014 г., а заявката е от 30.10.2013 г.

Представените три броя фотографски изображения на мотокар са неидентифицирани като място и време. Твърдението на касатора, че това са снимки от Международния технически панаир, гр. П., през м. септември 2013 г. не е доказано.

Договор № 024/124 - НМТ 50 DR/11-11 от 17.11.2011 г. между "ИПО" ООД и "ХМТ Г." ООД не съдържа изображение на мотокар, а приложената към него снимка няма доказателства да е свързана по какъвто и да е начин с договора. Исковата молба е неотносима към предмета на спора, тъй като не съдържа изображение.

Видно от изложеното, както обосновано приемат съдът и органът, от представените от касатора доказателства само в доказателства Д2, Д3, Д4 и Д8 се съдържат изображения на мотокар, които са станали общодостъпни преди датата на заявката за регистрация на процесния дизайн, като изображението от доказателства Д2, Д3 и Д8 е на един и същи мотокар. Наличието на общодостъпни дизайни на мотокар налагат същите да бъдат сравнени с регистрирания дизайн, за да се прецени налице ли е другият елемент на характеристиката "новост" - идентичност на регистрирания и на другия станал общодостъпен дизайн.

Направеният от органа и от вещото лице сравнителен анализ на дизайна на мотокарите от доказателство Д2 (Д3) и Д 8, от една страна, и на регистрирания дизайн еднозначно установяват разлика в съществените елементи от особеностите на формата на дизайна. Налице са разлики в дясната странична стена на шасито - при мотокара от Д2 (Д3) и Д8 стената е гладка, а при регистрирания дизайн към дясната странична стена на шасито, между калниците е оформен допълнителен резервоар, с ширина около 1/2 от ширината на хоризонталната стена на шасито, който следва формата на страничната стена, като в горния край под вратата е отнет обем, оформящ стъпало за кабина. Разлика е налице и в задния калник на мотокарите като при Д2 (Д3) и Д8 той е дъговиден и завършва преди началото на противотежестта, а при регистрирания дизайн дъговидният участък преминава в хоризонтален като достига до задния край на противотежестта. Различни са калниците на мотокарите като при Д2 (Д3) и Д8 свързаните с шасито калници са без брод, с втори калник под всеки от тях, а при регистрирания дизайн са единични и имат брод. Различна е страничната рамка на кабината на мотокара като при Д2 (Д3) и Д8 предната част представлява греда, оформена от два сключващи тъп ъгъл участъка, а при регистрирания дизайн гредата в предната част е права. Кабината на мотокара Д2 (Д3) и Д8 няма врата, а тази на регистрирания дизайн има врата, плътна в долната част.

Тези разлики правят обоснован и правилен извода на съда за различие в съществените елементи на особеностите на формата на дизайна, поради което не е налице идентичност между тях.

Сравнението между изображението на мотокара от доказателство Д4 и регистрирания дизайн, видно от мотивите на органа и доказателствата по делото, също показва различие в съществените елементи от особеностите на формата на дизайна. Дясната странична стена на шасито на мотокара от доказателство Д4 е гладка, при регистрирания дизайн към дясната странична стена на шасито, между калниците е оформен допълнителен резервоар, с ширина около 1/2 от ширината на хоризонталната стена на шасито, който следва формата на страничната стена, като в горния край под вратата е отнет обем, оформящ стъпало за кабина. Задният калник на мотокара от доказателство Д4 е дъговиден и завършва преди началото на противотежестта, а при регистрирания дизайн дъговидният участък преминава в хоризонтален като достига до задния край на противотежестта. Кабината на мотокара от доказателство Д4 има отстрани изцяло прозрачна врата, а тази на регистрирания дизайн има врата, плътна в долната част.

Видно от горното, представените от касатора доказателства, в които се съдържа изображение на мотокар, не доказват идентичност на регистрирания и на станалите общодостъпни дизайни на мотокар. Това прави обоснован извода на съда, че не е налице първият елемент на фактическия състав на чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12 ЗПрД.

Тъй като националният законодател изисква, за да е законосъобразна регистрацията на промишления дизайн, да са налице кумулативно двете характеристики - новост и оригиналност, следва да се провери и правилността на извода на съда за наличието на оригиналност на регистрирания дизайн.

Както сочи и съдът, чл. 13, ал. 1 е 2 ЗПрД дава легална дефиниция на понятието оригинален за целите на регистрацията на промишлен дизайн. Релевантно за преценката е понятието "информиран потребител". Законът изрично дава легална дефиниция на понятието "информиран потребител" - § 1, т. 14 ЗПрД. Информираният потребител е потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продукта. Следователно законът изисква преценката за оригиналност да бъде направена при отчитане на информираността на една специална категория потребители. Информираният потребител е наясно с предназначението на продукта и когато сравнява два продукта при преценка на дизайна им значение ще имат елементите, които като влияят на външния вид на мотокара обслужват неговото използване.

Именно поради това и като се отчита факта, че става въпрос за дизайн на мотокар, при който основните елементи са оформени по един и същи начин на всеки мотокар, поради което те представляват несъществени елементи във външния вид на мотокарите, преценката за оригиналност следва да се направи при отчитане на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗПрД. Установените множество разлики в несъществените елементи на двете групи мотокари - от една страна мотокарите от доказателства Д2, Д3, Д4 и Д8, а от друга регистрирания дизайн, сами по себе си са съществени. Това прави обоснован извода на органа и на съда, че цялостното впечатление, което регистрираният дизайн създава у информирания потребител се различава от цялостното впечатление на станалите общодостъпни преди датата на заявяване за регистрация дизайни на мотокари.

С оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда за липса на елементите на фактическия състав на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПрД, при който следва да се постанови заличаване на регистриран дизайн. Регистрираният дизайн - № 8026, отговаря на законовите изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПрД за новост и оригиналност, поради което не са налице основания за заличаване на регистрацията му.

По приложимостта на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД:

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД регистрацията се заличава по искане на лице с правен интерес, когато използването на дизайна може да бъде забранено на основание по-ранно авторско право на това лице по Закона за авторското право и сродните му права. Както приемат съдът и органът, за да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД е необходимо да са установи, че молителят е носител на авторско право по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права, това право е по-ранно от правото върху дизайна, чието заличаване се иска и използването на дизайна може да бъде забранено на основание по-ранното авторско право.

Какво установяват доказателствата по делото?

Касаторът твърди, че е автор на промишлен дизайн на мотокар при условията на чл. 41, ал. 1 ЗАПСП. Представените от него доказателства Д1 (виж т. III. 3.) не съдържат изображение на дизайна, предмет на тези договори. Приложените изображения не са неразделна част от договорите, поради което не може да се направи обоснован извод както относно авторството, така и относно датата на създаване. Не е налице връзка между доказателство Д1 и доказателство Д9 - договора с "Г." ООД, поради разликата в датите на издаване на двата документа и установеното в тяхното съдържание. Доказателства Д3, Д4 и Д8 съдържат изображение на мотокар, но за автора на неговия дизайн не са налице никакви доказателства по делото. Доказателства Д5, Д6 и Д10 не съдържат изображение на мотокар, а доказателство Д10 няма отношение към предмета на спора.

От представените с жалбата пред първата инстанция доказателства договорът между "ИПО" ООД и "Б. П." не съдържа изображение на мотокар, а приложеното след договора фотографско изображение на мотокар по никакъв начин не може да се свърже с договора. Представеното писмо от "АЕТС" ООД е досежно факти и обстоятелства след датата на заявка на процесния дизайн, а договор № 024/124 - НМТ 50 DR/11-11 от 17.11.2011 г. между "ИПО" ООД и "ХМТ Г." ООД не съдържа изображение на мотокар. Исковата молба е неотносима към предмета на спора, а фотографското изображение на мотокар, за което се твърди, че е от изложение на международния пловдивски панаир е с недоказана дата и място.

Видно от горното, от представените от касатора в хода на административното и на съдебното производство доказателства до известна степен релевантно за хипотезата на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД е единствено доказателство Д2 - графично и фотографско изображение на мотокар, имащо нотариално заверена дата преди датата на заявката на процесния дизайн. Следва да се посочи, че нотариалната заверка не удостоверява авторството на дизайна на двете изображения. Надписа на заверения документ - "Авторски продукт, мотокари с висока проходимост 5 - 7, т. Автор: "Т. М. Т." и наличието на едно графично и едно фотографско изображение на два мотокара по никакъв начин не удостоверяват авторското право на г-н Т. върху дизайна на двата мотокара. Нотариалната заверка удостоверява единствено факта, че на датата на заверката двете изображения и заглавната страница на документа са съществували. Наличието на авторско право не се доказва с нотариална заверка на две изображения и поставяне на името на претендиращия авторското право. Авторското право, в хипотезата на чл. 41, ал. 1 ЗАПСП, се доказва със съответния договор и доказателства за изработения въз основа на него дизайн. В случая, по делото няма представени такива доказателства.

Независимо от горното и с оглед на извършената от органа и съда преценка за възпроизвеждане на обекта на твърдяното от г-н Т. авторско право следва да се посочи следното:

И за неспециалист е очевидно, че графичното и фотографското изображение, включени в доказателство Д2, са на два различни мотокара:

графично изображение фотографско изображение

Сравнението на графичното изображение с това на регистрирания дизайн (виж изображенията в т. III. 1.) показва посочените разлики при сравнението на дизайна на мотокарите от доказателство Д2 (Д3) и Д 8 с регистрирания дизайн, посочени по-горе при разглеждане приложимостта на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПрД, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни. Сравнението на фотографското изображение с това на регистрирания дизайн освен посочените разлики има разлика и в стоповете на задния капак - при регистрирания дизайн има стопове, а при фотографското изображение няма.

Установените разлики в регистрирания дизайн и в дизайна на мотокара, показан на графичното и на фотографското изображение, не дават основание да се приеме за доказано твърдението на касатора, че регистрираният дизайн възпроизвежда обекта на твърдяното му авторско право. Това прави правилен и обоснован извода на съда за липса на елементите на фактическия състав на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Т. М. Т. да заплати на "ИПО" ООД направените по делото разноски. Същите, видно от извлечение от банкова сметка и фактура № 273 от 6.04.2017 г. са в размер на 960,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд