Решение № 12834 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2012 г.

Решение № 12834 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Върбанов гр. Карлово срещу Решение № 477/28.02.2012 г., постановено по административно дело № 3036/2011 г. на АС Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение № К/К-284/7.11.2011 г. на началника на РУ "Полиция" -Карлово, с което е отнето разрешение за носене и употреба на ловно оръжие обр. 2 РВ 267401 и разрешение за съхранение на ловно огнестрелно оръжие № 255/2009 г. Твърди се незаконосъобразност и необоснованост на атакувания първоинстанционен акт. Иска се отмяната му. Ответната страна- началникът на РУ "Полиция" - гр. Карлово не изразява становище по постъпилата касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира процесуалната жалба за допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от активно легитимирано лице. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:. В рамките на първоинстанционното производство е установено, че с Решение № 243/1.07.2009 г. на РС Карлово на жалбоподателя е наложена мярка по Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/, на основание чл. 4 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Препис от решението е изпратен на 2.11.2011 г. на началника на РУ-Полиция -Карлово, въз основа на което са издадени цитираните по-горе решения за отнемане разрешение за носене и употреба и решение за отнемане разрешение за носене и съхранение на притежавано от касатора ловно оръжие. Първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 155 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е налице обстоятелство с автоматичен характер, налагащо императивно на административния орган предприемането на съответните действия. По установените от първоинстанционния съд факти не е налице спор, не са представени и доказателства в обратния смисъл. Основният аргумент на касатора за незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, засяга приложимостта на ЗОБВВПИ, а именно - твърди се, че законът не е бил в сила към момента на влизане в сила на решението на РС-Карлово за налагане на мярка по Закона за защита от домашно насилие. Позовава се на § 6 ПЗР от ЗОБВВПИ, твърдейки, че за административния орган не е било налице правно основание за издаване на процесния акт, респ. е следвало производството да се извърши по настоящия, до приемането на ЗОБВВПИ, ред. Твърденията на касатора не се кредитират от настоящия състав като основателни поради следните съображения: Действително, ЗОБВВПИ е приет на 17.09.2010 г., а решението на РС Карлово с което е наложена мярката по Закона за защита от домашно насилие е от 1.07.2009 г. § 6 от ПЗР на закона, действително предвижда, че висящите производства по издаване или подновяване на разрешение се извършват по реда предшествал влизането на закона в сила. Първоинстанционния съд правилно е преценил, че разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОБВВПИ е неприложим в настоящия казус. Видно от текста на цитираната норма, същата засяга производствата по издаване или подновяване на разрешенията за производство, търговия и ремонтни дейности. Вън от обхвата и обаче са производствата за отнемане на разрешително за носене и употреба и носене и съхранение на огнестрелно оръжие. На следващо място, цитираната норма урежда хипотезата когато е налице висящо - започнало и незавършено при старата правна уредба производство, т. е. обхваща хипотези различни от правната и фактическа рамка на настоящия казус. В повдигнатия спор се касае за отнемане разрешение за носене и употреба на ловно оръжие и разрешение за съхранение на ловно оръжие, съобразно нормата на чл. 155 ЗОБВВПИ, а именно настъпило обстоятелство по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 от същия закон. На 2.11.2011 г. на началника на РУ Карлово, като компетентен орган по силата на чл. 153 ЗОБВВПИ, е изпратен препис от Решение № 243/1.07.2009 г. на РС Карлово, с което на касатора е наложена мярка по чл. 4 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие. Така е осъществено нормативното условие на чл. 155 ЗОБВВПИ водещо автоматично до отнемане на издаденото разрешително, основано на поведението на притежателя му. Цитираната разпоредба предвижда императивно - отнемане на разрешението при констатиране настъпването на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 от същия закон. При така установените законови предпоставки - наличие на влязло в сила Решение с което на жалбоподателя е наложена мярка по Закона за защита от домашно насилие, а административният орган е длъжен да издаде административен акт - решение с което да отнеме разрешението за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Нормата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е императивна. Тя визира обективна предпоставка, при наличието на която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да отнеме издаденото разрешение./В този смисъл виж Решение № 3538 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2011 г., VII о., Решение № 1582 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6183/2011 г./ Така за началника на РУ Карлово не е съществувала възможност за преценка на обществената необходимост от подобна мярка, същият действа в условията на обвързана компетентност при която, узнавайки по надлежния ред за настъпилите обстоятелства, следва да приложи законовите предписания. Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност свързана със съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия е направил пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени обстоятелства и несбъдването на определени условия на които лицето трябва да отговаря и възможността същото да притежава, носи и съхранява огнестрелно оръжие. В съответствие с нормативната уредба и данните по делото, съдът е достигнал до правнообоснован извод, че решението на началника на РУ "Полиция" Карлово е постановено при наличието на посочените в него фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил продадената срещу него жалба като неоснователна. Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,