Решение № 12795 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2014 г.

ВАСV отделение28.10.2014 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1577/12.03.2014 г., постановено по адм. д. № 9695/2013 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12795 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Атанас Иванов Русев и Комисията за защита от дискриминация (КЗД), срещу решение № 1577/12.03.2014 г., постановено по адм. д. № 9695/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът Атанас Иванов Русев оспорва съдебното решение в частта, с което е изпратена преписката на КЗД за ново произнасяне, вместо да бъде постановено съдебно решение по същество при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част и да бъде признато за установено, че налице проявена пряка дискриминация по признак "образование" от страна на УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД. Подробни съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Не претендира заплащане на разноски. Касаторът КЗД оспорва съдебното решение като излага доводи за липса на допуснати процесуални нарушения при постановяване на отмененото решение на КЗК, както и несъобразяване на решаващият съд със събраните доказателства. Този касатор навежда аргументи за допусната необоснованост на изводите на АССГ, но изрично посочва само касационното основание - незаконосъобразност. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Д-р Георги Странски", редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационните жалби. Ответникът Национален военен университет "Васил Левски", редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационните жалби. Ответникът Министерство на отбраната, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 1577/12.03.2014 г., постановено по адм. д. № 9695/2013 г. на АССГ е отменено решение № 193/9.09.2013 г. на КЗД, с което е установено, че УМБАЛ "Д-р Георги Странски" не е осъществила пряка дискриминация по признак "образование" съгласно чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по отношение на жалбоподателя Атанас Иванов Русев при кандидатстването му за длъжността експерт "Управление на човешки ресурси" в служба "Управление на персонала" в УМБАЛ "Д-р Георги Странски", за която е бил обявен конкурс по документи и с което са оставени без уважение жалба вх. № 44 - 00 - 2227 от 20.07.2009 г. и допълнение към нея вх. № 44 - 00 - 2355 от 5.08.2009 г. в тази връзка от жалбоподателя Атанас Иванов Русев и е изпратена административната преписка на КЗД за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е приел за установено, че КЗД не е изпълнила указанията, които са й дадени с решение № 9016/22.06.2011 г., постановено по адм. д. 5118/2011 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, и е постановила решение при неизяснена фактическа обстановка. Въпросът относно наличието или не на разлика в образованието на "икономист" и "инженер-икономист" е разрешен без да са събрани достатъчно доказателства, съобразно указанията на съда и по преценка на КЗД, чийто членове не разполагат със специални знания за съпоставка на фактите, които се съдържат в писмата на УНСС, НВУ "Васил Левски" и Националната агенция за оценяване и акредитация. Според мотивите на петчленният състав на Върховния административен съд за правилното разрешаване на въпроса дали е налице пряка дискриминация по признак "образование" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД е необходимо установяване именно на това обстоятелство от КЗД, поради което АССГ е разпоредил изпращане на административната преписка за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Правилно и законосъобразно АССГ е определил предмета на спора, включително и обстоятелството, че КЗД не е изпълнила точно указанията на петчленния състав на Върховния административен съд. КЗД е сезирана с първоначална жалба вх. № 44-00-2355/5.08.2009 г. от Атанас Иванов Русев с наведено оплакване за дискриминация по признак "образование" при провеждане на конкурс от УМБАЛ "Д-р Георги Странски". Първоначалното решение на КЗД № 49/8.03.2010 г. е обжалвано пред тричленен състав на ВАС, чието решение е отменено и административната преписка е върната за ново произнасяне по жалбата на Атанас Иванов Русев на КЗД с указания в мотивите на съда да бъде установено налице ли е пряка дискриминация по признак "образование" по смисъла на чл. 4 ЗЗД чрез изследване на въпроса относно разликата между образованието на икономиста и инженер-икономиста, респ. дали образованието на инженер-икономиста е равностойно на това на икономиста с оглед съдържащото се в обявата изискване. С оглед специфичния характер на този въпрос е очевидна нуждата от специални знания, с които за членовете на КЗД липсват данни, че разполагат. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на КЗД, че от събраните писмени доказателства е очевидна разликата между дисциплините, които е изучавал жалбоподателя и тези, които се изучават в икономическите университети, поради което и с оглед становището на процесуалния представител на Атанас Русев, не е необходимо използването на външни експерти. Правилна е преценката на АССГ, че за провеждането на този анализ са необходими знания и в този смисъл неоснователно касационният жалбоподател КЗД твърди, че законът предоставя право на избор на комисията дали да използва външни експерти, а не създава задължение за това. Действително формулировката на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД определя като възможност използването на служители и външни експерти от докладчикът, на когото е възложена процедурата по проучване, но това означава, че този способ за установяване на относимите факти следва да се използва, когато е необходимо. В конкретния случай указанията на петчленния състав на Върховния административен съд изискват именно изясняване на цялата фактическа обстановка, което не е осъществено от КЗД, защото липсват необходимите специални знания. По изложените съображения касационната жалба на КЗД и наведените в нея оплаквания са неоснователни. Отмененото от АССГ решение на КЗД е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което възпрепятства съдът да извърши пълен контрол относно неговата законосъобразност. Тези констатации са напълно относими и към касационната жалба на Атанас Иванов Русев. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 1 от АПК. КЗД като специализиран орган притежава компетентност да се произнесе по жалбата, с която е сезиран и да установи наличието или не на пряка дискриминация. Съдът осъществя контрол върху тази дейност, но няма правомощия да замести волята на административния орган, поради което категорично са налице предпоставките на чл. 173, ал. 2 от АПК, а не на чл. 173, ал. 1 от АПК, както твърди Атанас Иванов Русев. Като е достигнал до извод, че приема спорът е останал неизяснен от фактическа страна още във фазата на разглеждането му пред административния орган, което препятства решаването му по същество от съдебната инстанция, АССГ е постановил правилно, законосъобразно, обосновано и без процесуални нарушения решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за разноски от ответната страна, не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

3