Решение № 8475 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13805/2016 г.

Решение № 8475 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13805/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. В. и К. С. М., чрез техния пълномощник срещу решение № 361/10.11.2016 г. по адм. д . № 270/2016 г. на Административен съд П. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община в писмено становище чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № 997 от 10.05.2016 г. на кмета на община П., с която им е наредено да бъде премахнат обект: "Надстройка над гараж", находящ се в УПИ III-4320, кв. 321 по плана на гр. П., кв. "Пригаров район". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2 ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж по § 16, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен. От събраните в хода на административното производство материали, приобщени като доказателства по делото и такива ангажирани в съдебно производство се установява, че няма одобрен инвестиционен проект и не е издавано разрешително за строеж от главния архитект на община П. за изградената надстройка. От описанието на строежа и неговата характеристика се приема, че е налице постройка на допълващо застрояване. В имота собственост на жалбоподателката е изградена на дворищно-регулационната линия масивна надстройка над гараж, ползваща се като складово помещение. Ограждащите стени са от тухли, като между гаража и надстройката има излята стомано бетонова плоча. Покривът е едноскатен. Размерите на надстройката са 3.40/5.20м. и височина 2.00м. от северната и приблизително 2.20м. от южната страна. Средната височина на гаража с надстройката е 4.70м. Постройката е разположена в дъното на имота, на южната граница със съседния имот и надвишава височината на постройката в съседния имот. Липсата на строеж го прави незаконен, а спрямо него не са налице основанията за търпимост по § 16 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е съответно на материалния закон. В случая не се спори, че за разпоредения за премахване строеж не са налице строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване, ако строежът не е търпим. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция: Строежът е изграден през 1994-1995 г. Спрямо него не са налице визираните в § 16 ПЗРЗУТ предпоставки за търпимост. Строежът не отговаря нито на действащите планове, правила и строителни норми към момента на изграждането му, нито на тези по сега действащия ЗУТ. По отменения ЗТСУ постройка като процесната е такава на допълващо застрояване- чл. 112 ППЗТСУ /отм./, която може да се разполага свързано между двата парцела при спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство. В случая височината на изградената над гаража постройка е по-голяма от денивелацията на терена- чл. 121 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм/. Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗУТ в случаи като процесния калканните стени следва да покриват тези на постройките в съседния имот, което изискване не е налице. С оглед времеизвършването на строежа същият, за да е търпим, следва и да е деклариран, което не е сторено. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,