Решение № 3436 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2015 г.

Решение № 3436 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник срещу решение № 2049 от 17.12.2014 г., постановено по адм. дело № 360/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Основава неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли, да се постанови решение, с което се отмени обжалваното като неправилно и се реши спора по същество, като се отмени оспореният от дружеството пред съда акт за публично държавно вземане. Ответникът, Директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград не взема становище по жалбата. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Производството по делото пред Административен съд Благоевград се е развило по оспорването от "Водоснабдяване и канализация" /"В и К"/ ООД, гр. Перник на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 48/17.12.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, за сумата 2 052 373.10 лева, дължима се за водовземане за периода 1.04.2005 г. до 31.12.2011 г., с цел питейно битово водоснабдяване на гр. Перник и населените места в областта, осъществявано по Разрешително за водоползване № 003594/21.03.2005 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с решения на същия министър № 158/24.09.2007 г. и № 266/15.10.2009 г. От правна страна АУПДВ се основава на разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. с ал. 4 и ал. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. По делото е установено правото на водовземане от "В и К" ООД гр. Перник, по силата на посоченото разрешително, на вода от язовир "Студена", за питейно-битово водоснабдяване. С издаване на разрешението на 21.03.2005 г. е определено за правото на водоползване дружеството да заплаща такси "в размер, определен в съответствие с Раздел I чл. 2, ал. 1 и ал. 2". С изменението на разрешителното с решение от 15.09.2009 г. е определено, че се следва такса за водовземане, като титулярът на разрешителното заплаща такса за водовземане съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на Министерски съвет по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. "В и К" ООД гр. Перник е уведомено с писмо от 13.11.2012 г. за открито производство за установяване на публично държавно вземане, към което е приложена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ и справка за дължимата сума. След изтичане на посочения в поканата срок за плащане, директорът на басейновата дирекция е издал оспорения пред съда АУПДВ. По делото са ангажирани писмени доказателства и е приета съдебно-счетоводна експертиза. С решение № 874/20.05.2013 г. по адм. д. № 155/2013 г. Административен съд Благоевград е изменил оспорения пред него АУПДВ, като е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в надлежна форма, но при неправилно приложение на материалния закон, при прието за погасено по давност задължение за периода 1.04.2005 г. до 31.12.2005 г. в размер на 155 662.10 лв. Приета е дължимост на сума в размер на 1 896 711 лева. Това решение е обжалвано от "В и К" ООД, гр. Перник и Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград пред ВАС. С решение № 6845/21.05.2014 г., постановено по адм. д. № 14874/2013 г. по описа на ВАС решението на административния съд е оставено в сила в частта му, с която е изменен АУПДВ, като е намален размера на дължимата такса за водовземане със сума в размер на 155 662.10 лв. В останалата му част, относно дължима се сума в размер на 1 896 711 лв. решението е отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото е допусната съдебно техническа експертиза, съгласно указанията в отменителното решение на ВАС, която е дала първоначално и допълнително заключение въз основа на представените от страните доказателства. С постановеното след новото разглеждане на делото решение, понастоящем предмет на обжалване, административният съд е отхвърлил жалбата на "В и К" ООД, гр. Перник против АУПДВ в частта му, с която е определено задължение на дружеството в размер на 1 896 711 лева, произтичащо от водовземане по издадено разрешително, за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2011 г. Съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материално правни разпоредби. По спорния въпрос между страните относно качеството на водата, използвана в периода е приел, че същата е първа категория, определена със заповед № РД-272/3.05.2001 г. на министъра на околната среда и водите. При така определената категория от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приет за правилен и размера на определеното с АУПДВ задължение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2 от ЗВ, за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2011 г, за който с оспорения пред съда АУПДВ е определено задължение на касационния жалбоподател, за правото на използване на водите се заплащат такси за водовземане от повърхностни води, като таксата се определя на база отнетия обем вода. Размерът на таксите по ал. 1, т. 1, начинът и редът на тяхното изчисляване се определя с тарифа на Министерския съвет. За периода 1.01.2006 до 31.12.2011 г. таксите за правото на водоползване се определят от Тарифата за таксите за водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65 от 2000 г. в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп. бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. /Тарифата/. Съгласно § 1 от ЗР на ПМС № 154 от 28.07.2000 г., постановлението се приема на основание чл. 194, ал. 3 от ЗВ. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата, на които се основава АУПДВ, таксата за водоползване за питейно-битови нужди се определя по формулата Т = Е х W х К, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблицата по ал. 2, W - размерът на ползвания годишен воден обем в куб. м., а К - корекционният коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект съгласно таблицата по ал. 2. Съгласно таблицата по ал. 2, единичният размер на таксата при цел на водоползването за питейно битови нужди е 0.02 лв./куб. м., а коефициентите, отчитащи действителната категория на водите във водния обект, са: 1 за първа категория, 0.5 за втора и 0.3 за трета категория, като повърхностните води се категоризират съгласно Наредба № 7 от 1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води /ДВ, бр. 96 от 1986 г./ при изведени под таблицата показатели. Безспорно е установено по делото, от представените доказателства, че обемът на използваното от "В и К" ООД водно количество за периода, за който му е определено задължение е правилно определен, измерен посредством ултразвуков разходомер. Спори се по делото относно категорията на водата, която категория е пряко относима към размера на задължението с оглед приложимата правна уредба. С оспорения пред съда АУПДВ на Директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград задължението на касационния жалбоподател е определено при коефициент 1 от таблицата към чл. 2, ал. 2 от Тарифата, т.е. прието е, че ползваната за периода вода е от воден обект първа категория. Липсва фактическо изложение на какво административния орган основава този свой извод. При обжалване на АУПДВ по административен ред е постановено решение от горестоящия административен орган, министъра на околната среда и водите, в което категорията на язовир "Студена", от който е разрешено водоползване на касационния жалбоподател, е приета за първа, като е определена за такава със заповед № РД-272/3.05.2001 г. на министъра на околната среда и водите. В хода на съдебното производство Директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград също основава законосъобразността на издадения от него АУПДВ именно на тази заповед. Със заповед за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях № РД-272/03.05.2001 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 118, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 119, ал. 1 и § 29 от ЗВ и приложението към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 7 за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води са утвърдени проектните категории на повърхностните води във водните обекти или части от тях в Република България, съгласно приложението към заповедта, в което приложение за яз. "Студена" е отбелязано категория 1. Изпълнението на заповедта е възложено на директора на дирекция "Води" и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Неправилно е прието с обжалваното решение, че тази заповед определя действителната категория на водата в язовир "Студена", и основава законосъобразност на оспорения пред съда АУПДВ. Това е така по следните съображения: Съгласно чл. 2, ал. 2 от Тарифата размера на таксата за водоползване се определя с корекционен коефициент, отчитащ действителната категория на водата във водния обект, а със заповедта си от 3.05.2001 г. министърът на околната среда и водите е определил проектни категории, в съответствие с разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 1 от ЗВ, редакция към момента на издаване на заповедта, като с оглед нейните адресати се касае до категории, които следва да бъдат достигнати чрез мерките посочени в ал. 1 на чл. 118. Тези проектни категории са били годно основание за определяне на дължимата се такса за правото на водоползване съгласно Тарифата до 13.11.2001 г., до който момент разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от нея е предвиждала прилагането на коефициент, отчитащ именно проектната категория на водните обекти. След изменението на разпоредбата, ДВ, бр. 97, 13.11.2001 г., в сила от същата дата, единичният размер на таксата за водоползване за питейно-битови нужди се определя с коефициент, отчитащ действителната категория на водите от водния обект, каквато категория заповедта на министъра от 3.05.2001 г. не определя, ако и в нея да е посочено, че се основава и на чл. 119, ал. 1 от ЗВ и чл. 1, ал. 1 от Наредба № 7/1986 г. Несъстоятелно е позоваването в обжалваното решение на разпоредбата на § 141, ал. 2 от ЗИДЗВ, ДВ бр. 61/2010 г., съгласно която проектните категории на повърхностните води, определени със заповед на министъра на околната среда и водите, са в сила до приемане на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 17 и 18. Член 135, ал. 1, т. 17 от ЗВ предвижда приемане на наредба за стандарти на качеството на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители, а т. 18 за приемане на наредба за стандарти за качество на околната среда за основни физикохимични и специфични замърсители за оценка на състоянието на повърхностните води. Тези заповеди определят проектни категории, като не отговарят на изискването на чл. 2, ал. 2 от тарифата, изискващи отчитане на действителната категория на водата, определена при преценка на конкретни показатели, съдържащи се в Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, издадена на основание чл. 135, т. 4 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 таксата за водовземане се дължи за правото на използване на водите. Това право е придобито от "В и К" ООД, гр. Перник с Разрешително за водовземане от воден обект язовир "Студена" от 21.03.2005 г. Титулярът следва ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения обем, като същата се дължи в размер, определен в съответствие с Раздел I чл. 2, ал. 1 и ал. 2, а след изменението му с решение от 15.09.2009 г. съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на Министерски съвет по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. В издаденото разрешително за водоползване, изменено за водовземане, не е посочена категорията на водния обект, от който е разрешено ползването, не са вменени и задължения на дружеството жалбоподател за мониторинг на ползваната вода. Категорията на водата на язовир "Студена" е следвало да бъде определена от Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, издадена на основание чл. 135, т. 4 от ЗВ, /Наредба № 12/2002 г./ съгласно която, в срок до една година от обнародването на наредбата басейновите дирекции със съдействието на регионалните органи на Държавния санитарен контрол на основата на съществуващи данни и на принципа на речния басейн извършват категоризация на повърхностните водоизточници, които се ползват за питейно-битово водоснабдяване. Съгласно чл. 5, ал. 3 от същата наредба, при необходимост, в зависимост от данните от извършвания мониторинг в началото на всяка година се извършва актуализация на категорията на повърхностните води. По делото не се установява определяне на категорията на водния обект язовир "Студена" от компетентния орган, нито актуализация на същата на база проведен мониторинг съгласно изискванията на чл. 11 от Наредба № 12/2002 г. независимо от това, че са вземани в относимия период проби и е извършено изпитване, обективирано в представени по делото протоколи. Изложеното основава незаконосъобразност на оспорения АУПДВ относно определеното за "В и К" ООД Перник задължение, като размер, но не и твърдяната от касационния жалбоподател пълна недължимост. При безспорно установения воден обем, ползван в периода 1.01.2006 до 31.12.2011 г. за него е възникнало задължение за заплащане на дължимата се по закон такса за водоползване. Същата не се следва в размера определен в АУПДВ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че категорията на водата в периода на водоползване не е първа, а втора. Тази категория се извежда от заключението на назначената, съгласно указанията в отменителното решение на ВАС, при второто разглеждане на делото от административния съд експертиза. Заключението, основано на извършените от страна на компетентните органи проверки, макар и не в дължимия се от закона обем, като честота и предмет, извежда по отношение на показатели, задължителен елемент от категоризацията на водния обект несъответствие с определените допустими стойности както по Наредба № 7/1986 г., така и по Наредба № 12/2002 г. извода, че водния обект яз. "Студена" не е от първа категория, а от втора категория. Следва да се приемат за относими стойностите, предвидени в Наредба № 12/2002 г., тъй като Наредба № 7/1986 г. определя показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води, а съгласно чл. 1, ал. 2 от нея указаните в приложението й показатели и норми могат временно, /до издаване на съответните наредби/ да се прилагат и за езера и водохранилища, с отчитане на характерните за тях особености. Наредбата е издадена на основание чл. 25 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване /ЗОВВПЗ/ и във вр. с чл. 26, ал. 2 от правилника за прилагането му. Относимите показатели и норми са въведени именно с Наредба № 12/2012 г., издадена на основание чл. 135, т. 4 от ЗВ. С приемането на ЗВ, ДВ, бр. 67/2000 г., в сила от 28.01.2001 г. разпоредбите на ЗОВВПЗ /с променено заглавие - Закон за опазване на почвата и водите от замърсяване/, касаещи опазването на водите от замърсяване са отменени, като не е предвидено оставане в сила на подзаконовите нормативни актове по приложението му. Независимо от това, както бе посочено, установено е по делото, че водата в яз. "Студена", при приложение и на основни критерии по Наредба № 7/1986 г. се определя като втора, а не първа категория. Видно от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза при втора категория на водата на язовир "Студена", за периода 1.04.2005 г. до 31.12.2011 г. задължението на касационния жалбоподател възлиза на сума в размер на 868 686. 55 лева. Тъй като дължимите се за 2005 г. задължения са приети за погасени по давност и АУПДВ в тази му част е отменен, с влязло в сила решение на съда, то дължимата се сума е в размер на 855 855.5 лева за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2011 г. Над този размер до определения такъв от 1 896 711 лева оспореният пред съда АУПДВ на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон. Като е приел друго административният съд е постановил неправилно решение. С оглед гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Благоевград, като неправилно следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "В и К" ООД гр. Перник срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 48/17.12.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград за дължима сума в размер над 855 855.5 лева до определената такава в размер на 1 896 711 лева за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2011 г. и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени АУПДВ в тази му част. В останалата му част като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение