Решение № 4911 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14263/2008 г.

Решение № 4911 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14263/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Стил Плюс" ООД срещу решение № 860 от 07.10.2008 г. по преписка № КЗК - 448/11.08.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че следва да се отхвърли. Заинтересованите страни "Кока - Кола Къмпани" и "Атлантик Индъстрис Лимитид", чрез пълномощника си поддържат, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Производството пред КЗК е започнало по молба от "Кока - Кола Къмпани" и "Атлантик Индъстрис Лимитид" от 05.08.2008 г., в която са изложени твърдения за повторно извършено нарушение по чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията (отм.) от "Стил Плюс" ООД. С решение № 294/15.12.2005 г. по преписка КЗК-172/2005 г. комисията е наложила на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 8 000 лв. за извършено нарушение по чл. 33, ал. 2 ЗЗК във връзка с чл. 30 ЗЗК и е постановила прекратяване на нарушението. С това решение комисията е приела, че жалбоподателят и заинтересованата страна са конкуренти на един и същи пазар. Произвежданите и бутилирани у нас от "Кока - Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България" АД, представител на "Кока - Кола Къмпани" САЩ на територията на Република България, безалкохолни напитки "FANTA", "FANTA MADNESS", "SPRITE" и "COCA COLA LIGHT", се разпространяват в цялата страна, вкл. и в гр. Хасково, където се предлагат произведените от "Стил Плюс" ООД продукти. Комисията е установила, че e налице идентичност на словните елементи и сходство в графичното оформление и защитените цветове на предлаганите от българското дружество продукти "Fanta +", "Sprite + ", както и на продуктите "Fantazi" в разновидност портокал, лимон, бъз, "Fantazi Slide", "Style Тоник", "Стил Cola Light" с тези на молителите пред КЗК. Решението на КЗК е било оспорено по съдебен ред и с решение № 5748/29.05.2006 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 1665/2006 г. е отхвърлена жалбата на "Стил Плюс" ООД. Решението на тричленния състав е потвърдено с решение № 7586 от 13.07.2007 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 7854/2006 г. Комисията, като е обсъдила доводите и твърденията на страните в административното производство и с оглед събрания по преписката доказателствен материал е приела, че въпреки влязлото в сила на 13.07.2007 г. нейно решение, цитирано по-горе, жалбоподателят не е преустановил нарушението по чл. 33, ал. 2 от ЗЗК и продължава да произвежда, бутилира и разпространява безалкохолни напитки с етикети "Стил Cola Light", "Fantazi" и "Style Тоник". Този извод е основала на приложените по преписката фактури за закупени продукти на предприятието, които се разпространяват в търговската мрежа във вида, за който е установено, че е налице идентичност с етикетите на продуктите, предлагани от заинтересованите страни. Приела е за неоснователни доводите на жалбоподателя за това, че още в хода на съдебното производство по обжалване на предходното решение на комисията е предприел необходимите действия за преустановяване предлагането на продукти със санкционираните етикети и предлага напитки с нови, различни етикети, предвид това, че приложените заедно с фактурите закупени бутилки с процесните етикети опровергават твърденията, че на пазара се разпространяват напитки само с новите етикети. Обсъдила е промяната на етикетите и е счела, че същата е несъществена, т. е. не е отпаднала вероятността от заблуда на потребителите и съответно - налице е възможност за увреждане интересите на конкурентите в хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.). Независимо от това, при квалифициране на пазарното поведение на жалбоподателя комисията е съобразила като релевантен за отговорността му факт предлагането на продукти в едногодишен период слез влизане в сила на решението със същите етикети, за които е санкциониран поради това, че имитират тези на продуктите на заинтересованите страни. При тези съображения и като е преценила относимите към извършване на нарушението смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, комисията е приела, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.) в хипотезата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗК (отм.), за което му е наложила санкция в минималния предвиден размер - 100 000 лв. Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и по-специално на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗК (отм.). В тази насока излага доводи, че не са налице елементите от фактическия състав на нормата, при осъществяването на които в условията на кумулативност, административният орган разполага с възможността да санкционира дружеството за нарушение, извършено при повторност по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗК (отм.). В подкрепа на твърденията си представя писмени документи, с които удостоверява, че своевременно са били предприети мерки за унищожаване на етикетите на продуктите, за които е санкционирано предприятието. Жалбата е неоснователна. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗК (отм.) е предвидено, че при повторно нарушение комисията може да наложи имуществена санкция на предприятието в размер от 100 000 до 500 000 лв. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗК "повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. Следователно, условие за да бъде наложена имуществена санкция за повторно нарушение по чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.) , е повторното нарушение да е извършено в рамките на определения от законодателя едногодишен срок, който започва да тече датата на влизане в сила на решението, с което е наложена санкцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗК (отм.) . В разглеждания случай, КЗК след точен и пълен анализ на доказателствения материал по преписката обосновано е приела, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.) в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗК (отм.). Предлагането на стоки с етикети, за които е прието с влязло в сила решение на секторния регулатор, че имитират тези, с които се предлагат продуктите на заинтересованата страна е установено от представените по преписката писмени и веществени доказателства. Видно от приложените фактури, ведно с мостри от закупените с тях напитки е, че през периода от м. септември 2007 г. - м. май 2008 г. жалбоподателят е продължил на предлага на пазара стоки с външен вид, за който е установено, че обективира нарушение по чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.). Неоснователни са доводите, че не е доказано от заинтересованите страни закупуването с тези фактури именно на напитки с процесните етикети, тъй като както признава жалбоподателя продукцията има ограничен период на годност и от посочените дати на тях е видно, че се касае за напитки, които са произведени и разпространявани след влизане в сила на решението по чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.). Твърдението, че обсъжданите стоки може да се произведени от друг производител - имитатор на "Стил Плюс", не намира опора в данните по делото и не може да се счете за основателно и доказано. Обстоятелството, че междувременно жалбоподателят е променил дизайна на етикетите на напитките с наименование"Fantazi" и "Стил Cola Light", както и представените писмени доказателства - заповеди за бракуване на етикети за обсъжданите напитки, също не обуславя друг извод относно факта на продължаващо паралелно разпространение на стоките със стари етикети, както и на рекламни брошури на напитките с това външно оформление. На следващо място комисията е обсъдила и сравнила новите етикети на напитките, произвеждани от предприятието с тези на конкурентните дружества и е достигнала до обоснован извод, че между същите отново се констатира сходство във висока степен, което е квалифицирала като имитация, съставляваща нелоялно пазарно поведение и увреждаща интересите на конкурентните предприятия. По отношение на етикета "Style Тоник" комисията правилно е отбелязала, че липсва промяна в графичното и словно оформление на същия независимо, че е призната имитация с този на предлаганите напитки от заинтересованата страна "Атлантик Индъстрис Лимитид". Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е бил в състояние да ограничи и предотврати предлагането в търговската мрежа на напитки с процесните етикети поради обективна невъзможност след тяхната продажба да контролира разпространението им от търговците, тъй като както вече се посочи данните по преписката сочат, че се касае за напитки, произведени и предлагани на пазара след влизане в сила на решението на КЗК по чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.). При определяне на санкцията комисията е обсъдила всички релевантни за отговорността на дружеството обстоятелства и законосъобразно е наложила такава в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗК. Предвид изложеното, обжалваното решение е законосъобразно като издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона, поради което подадената срещу него жалба от "Стил Плюс" ООД следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на КЗК направените деловодни разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,