Решение № 10867 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2019 г.

Решение № 10867 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И., подадена чрез пълномощник срещу решение № 673/06.02.2019 г., постановено по дело № 4853/2018 г. от Административния съд С.-град. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Г. И. срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 1000 лева като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултата, съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за адвокатска защита при обжалването на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно от съда. Съдът е приел от фактическа страна, че на ищеца е наложена глоба с НП № 22-003350/22.03.2017 г., издадено от директора на Държавната агенция "Главна инспекция по труда". Наказателното постановление е обжалвано пред съда и с решение № 256197/01.11.2017 г. по н. а. х. д. № 13409/2017 г. е отменено от Софийски градски съд. Установено е, че по делото жалбоподателят е представляван от адвокат по силата на приложено по него пълномощно, но без по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размера на заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е установил, че в производството пред него са представени два броя договори за правна защита и съдействие от 25.07.2017 г. по повод обжалването на НП, в които е посочено възнаграждение всяко в размер на по 500 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел, че не са налице всички кумулативно изискуеми се предпоставки за уважаване на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Преценил е, че ищецът, в чиято тежест е било да докаже, не е установил по делото да е претърпял реална вреда в претендирания за обезщетяване размер, във връзка с въпросното НП. Съдът е посочил, че договорите за правна помощ и съдействие, представени едва в исковото производство, са съставени за целите на това производство, поради което не ги е кредитирал. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства в резултат на което е формирал правилни и обосновани изводи. Съображенията на съда, изложени в обжалваното решение напълно се споделят от касационния състав, което прави ненужно повтарянето им. Обоснован и верен е решаващият извод на съда, че по делото не е доказано от ищеца, че е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на НП. Съдебната практика е безпротиворечива и последователна, че за да е налице доказана такава вреда, документът, който я доказва – договорът за правна защита и съдействие, съдържащ необходимите реквизити, следва да е представен в хода на производството пред съда, разглеждащ жалбата срещу НП, евентуално и в касационното производство, ако се е развило такова във връзка с обжалването. В настоящият случай не се спори, че в производството по обжалване на НП такъв договор не е представен. Решението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд