Решение № 5402 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационни жалби от Лимекс трейд 2 ЕООД гр. София, [ЕИК], срещу Решение 184/12.01.2022 г., поправено с Решение 3194/11.05.2022 г., постановено по адм.д. 13079/2019 г. на Административен съд София град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22002218005176-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, изменен с Решение 1732/14.10.2019 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, и от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу същото решение, в частта му, с която е отменен ревизионният акт. В жалбата на Лимекс трейд 2 ЕООД се твърди, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Касаторът по-конкретно твърди, че с решението неправилно са потвърдени задълженията вследствие от преобразуването на финансовия резултат с неотчетени приходи от лихви по договори за заем и взаимна финансова помощ. Във връзка с това посочва, че размерът на лихвите е бил ясно уговорен в споразуменията и е зависел от пазарните условия за отпускане на кредити от редица български банки, поради което не е следвало да бъде определян на пазарен принцип при ревизията. Счита, че не е установено сделките да са сключени при условия, водещи до намаляване на данъчните задължения, тежестта за доказване на което била за органите по приходите. Във връзка с преобразуването на резултата с получени плащания от физически лица твърди, че те представляват прехвърляния от каса на дружеството в банковата сметка, за което са представени съответните доказателства. Срещу тези суми не било установено да са извършвани продажби или услуги, за да бъдат третирани сумите като неотчетени приходи от продажби. Във връзка с преобразуванията с укрити приходи в размер на разликата между получени/изтеглени от управителя и възстановени в дружеството парични средства твърди, че част от върнатите суми били изтеглени чрез пълномощник, което се установявало от съдебно-счетоводната експертиза. По повод преобразувания с непризнати разходи по фактури, които според съда не обективират реални доставки, касаторът посочва, че услугите били реално извършени, за което са представени съответните доказателства, че нямало твърдения или обективни данни за измама и недобросъвестност на дружеството. По повод плащанията, за които са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица, твърди, че те не са скрито разпределение на печалбата, тъй като отчетената и неразпределена печалба е в минимален размер, и не е възможно да се разпределя скрито. Освен това ставало въпрос за облагане на доходи от дивидент, изплатен в полза на местно юридическо лице, който не се облага нито по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, нито по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, поради което определеното задължение било незаконосъобразно. Позовава се на противоречия между констатациите в обжалвания акт и в ревизионния акт на управителя за същия период. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен изцяло обжалваният ревизионен акт, претендира присъждане на разноски. По касационната жалба на Лимекс трейд 2 ЕООД Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност и недоказаност, като моли да бъде оставена без уважение. В касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София се твърди, че в отменителната част решението е незаконосъобразно. По-конкретно страната твърди, че изводите на административния съд за незаконосъобразност на преобразуванията с допълнително начислени лихви по договори за взаимна финансова помощ с посочени дружества и на установените вследствие от това преобразуване допълнителни задължения по ЗКПО за 2013, 2014 и 2015 г. са неправилни. Позовава се на експертизата, извършена в ревизионното производство, която анализирала всички договори и показала съществено отклонение на договорения от пазарния лихвен процент, като твърди, че съдът неправилно не е съобразил нейните изводи. Посочва още, че в разходната част са признати на дружеството разходи за лихви в същия процент, поради което с отмяната на ревизионния акт само по отношение на приходите се получавало изкривяване на финансовия резултат. Оспорва и отмяната на преобразуванията с начислените суми за възнаграждения по договори за доверително управление, като твърди, че при ревизията било доказано, че сделките с две от дружествата са осъществени в условията на отклонение от данъчно облагане. По отношение на изтеглени суми от банковата сметка на дружеството, приети в ревизионния акт за скрито разпределение на печалбата, което е отменено от съда, посочва, че документите от счетоводството са частични и не позволяват да се направи категоричен извод, че теглените суми не са скрито разпределение на печалбата. Моли решението да бъде отменено в отменителната част и да бъде постановено друго, с което ревизионният акт да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София Лимекс трейд 2 ЕООД изразява становище за неоснователност, като твърди, че направената при ревизията експертиза правилно не е била взета предвид, доколкото определената с нея лихва не е пазарна по смисъла на § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, тъй като се основава на аналогични сделки между свързани лица от периоди, значително предхождащи ревизираните. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Лимекс трейд 2 ЕООД е неоснователна. Посочва, че ревизията е била проведена по чл. 122 от ДОПК и фактическите констатации, установени в акта, не са били опровергани. По отношение на касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика дава заключение, че е основателна, тъй като лихвите и възнагражденията били определени като водещ до отклонение от данъчно облагане резултат и правилно били преизчислени при ревизията на пазарен принцип. Определените пазарни проценти не били оспорени от дружеството и не били ангажирани доказателства, които да ги опровергаят. Пледира решението да бъде отменено в частта, обжалвана от Директора на Дирекция ОДОП София като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледана по същество, жалбата на Лимекс трейд 2 ЕООД е неоснователна, а жалбата на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт Р-22002218005176-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, в частта, потвърдена с Решение 1732/14.10.2019 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с която в тежест на Лимекс трейд 2 ЕООД са установени задължения за: Корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. в размер на 3 964,45 лева и съответните лихви, за 2014 г. в размер на 9 007,15 лева и съответните лихви, за 2015 г. в размер на 31 407,81 лева и лихви в размер на 9 964,91 лева; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за 2013 г. в размер на 5 083,51 лева и лихви в размер на 2 749,63 лева, за 2014 г. в размер на 2 242,84 лева и съответните лихви, за 2015 г. в размер на 9 573,40 лева и съответните лихви, За 2016 г. в размер на 11 952,24 лева и съответните лихви. Ревизионният акт е издаден във второ ревизионно производство с предмет установяване на задълженията на дружеството по ЗКПО за периоди 01.02.2013 31.12.2015 г. и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периоди 01.01.2013 30.09.2016 г. От доказателствата, представени с преписката и събрани в съдебното производство, административният съд е приел за установено, че основната дейност на дружеството през ревизираните периоди е била управление на парични средства по договори за доверително управление на финансови средства и предоставяне на заеми по договори за временна финансова помощ. Дружеството било с едноличен собственик Бонато консултинг лимитид чуждестранно лице. Ревизионното производство било проведено по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК. Съдът е приел от правна страна, че при издаване на ревизионния акт са спазени изискванията за форма, компетентност и процедура. Възприел е мотивите на органите по приходите относно наличието на основания за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК. По приложението на материалното право е съобразил следното. През ревизираните периоди данъчният резултат на дружеството бил коригиран в увеличение с недекларирани приходи от лихви по договори за взаимна финансова помощ и договори за заем с Бонато инвест консулт ЕООД Фис ИМ ЕООД, Тидекс ЕООД и Глобал консулт ЕООД и три физически лица И. Славова, Т. Дишлянов и А. Димитров. Ревизиращите приели, че дружеството отчело приходи от лихви съобразно договорения между страните лихвен процент, а не действащите в съответния момент пазарни лихви, което довело до отклонение от данъчно облагане, и при ревизията лихвите били преизчислени на пазарен принцип въз основа на заключение на експертиза. Съдът е разгледал доводите на жалбоподателя, че договорите са между несвързани лица, а лихвите са съобразени с лихвените равнища на БНБ и на търговски банки, както и за това, че липсват конкретни използвани аналози по договори със съпоставими условия. Приел е доводите на органите по приходите относно размерите на лихвите, определени на пазарно равнище от вещо лице при ревизията, като е посочил, че при предоставяне на финансова помощ/заем без да е уговорена лихва или ако уговорената е по-ниска от пазарната, не се отчита доход, което представлява отклонение от данъчно облагане заради намалението на финансовия резултат. По оценителната експертиза, направена за целите на ревизията, е посочил, че е използван методът на сравнимите неконтролирани цени и обобщена информация за размерите на лихвите на банките при предоставяне на парични средства. Освен това е посочил, че при експертизата е направен анализ на договорите с банки и на документите на дружеството и на условията по тях, както и на кредитния риск на кредитополучателите. Този анализ показал, че Глобал консулт ЕООД е било в невъзможност за погасяване на кредита и представлява висок кредитен риск, а за кредитополучателите физически лица е нямало представени документи, които да бъдат анализирани. Вещото лице определило пазарна лихва по предоставените от ревизираното лице кредити, която съдът е възприел, като е посочил, че жалбоподателят не е оспорил с доказателствени искания приетата експертиза в ревизионното производство, въпреки указаната му тежест на доказване и така не е опровергал изводите за размерите на пазарните лихви. В тази част съдът е потвърдил констатациите в ревизионния акт. По договорите за финансиране с Бонато инвест ЕООД и с Фис ИМ ЕООД, които не са анализирани в заключението на извършената в ревизионното производство експертиза и по които при ревизията по аналогия са приложени лихвите, определени по договора с Тидекс ЕООД, съдът е приел такъв подход за незаконосъобразен, тъй като тези лихви не са били определени по метод за определяне на пазарни цени съгласно § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, а свързаността не е достатъчна за прилагане по аналогия на други пазарни лихви по експертизата. Поради това, в тази част намира констатациите в ревизионния акт за незаконосъобразни. За изясняване на обстоятелства във връзка със сумите, определени като недекларирани приходи, получени от физически лица, които са ги внесли в банковата сметка на дружеството с предмет захранване, заем и други, съдът е назначил и приел съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно тази експертиза сумите са предоставени по каса на лицата и получени в банковата сметка дружеството, като са отчетени в кореспонденция дебит сметка 503 Разплащателна сметка кредит сметка 501 Каса в лева. За превода от В. Грозданова съдът е приел, че не е доказано твърдяното основание за вноската заем, поради което не е опровергана констатацията при ревизията, че сумата е укрит приход. За останалите лица съдът също е приел изводите на органите по приходите за укрити приходи, като е посочил, че тези лица нямат правоотношения с дружеството, а изводите на вещото лице за връзка между изплащането в брой и вноската по банкова сметка са направени върху непълни счетоводни данни, без извод за редовно водено счетоводство и действително отразяване на движението на финансовите средства. Във връзка с определените задължения вследствие недеклариран приход в размер на 185 261,65 лева, явяващ се разликата между получените и възстановените през 2015 г. от управителя И. Грозданов средства по договор за взаимна финансова помощ, според ревизиращите липсвали доказателства за произхода на сумата. Въз основа на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че тази сума е част от сумата 1 498 267 лева, която управителят Грозданов е изтеглил от банковите сметки на дружеството и е внесъл в брой по касата на дружеството. Приема обаче за недоказано твърдението на дружеството, че в тази сума са включени и погасявания на вземания от доверители на дружеството, нито че става въпрос за сума, изтеглена от банка от Н. Грозданов. Предвид това потвърждава изводите на органите по приходите, че не е доказано основанието за постъпване на сумата в касата на дружеството, поради което тя се явява недеклариран приход. Във връзка с установените задължения вследствие корекция на приходите с допълнително начислени лихви по договори за доверително управление на средства през 2013, 2014 и 2015 г., при ревизията били установени различия между размера на договорените възнаграждения по договорите с различни доверители. Затова било прието, че възнаграждението по всички следва да е в размер на 6 %. Изчислена била разликата между отчетеното от дружеството възнаграждение в по-нисък процент до възнаграждение в размер на 6 % и тя била приета за недекларирани приходи, съответно 3 239,07 лева за 2013 г., 1915,20 лева за 2014 г. и 81 274,49 лева за 2015 г. Съдът е приел, че във връзка с договорите за доверително управление не е доказано безспорно отклонение от данъчно облагане и приложените при ревизията проценти на възнаграждението не почиват на предвидените в закона методи за определяне на пазарни цени, поради което е отменил в тази част преобразуванията. При ревизията не били признати осчетоводени от дружеството разходи по фактури от Вега хединг ЕООД с предмет комисионна услуга в размер на 33 017 лева за 2013 г., 42 247,21 лева за 2014 г. и 35 131,23 лева за 2015 г. Предмет на договорите било търсене на клиенти с цел сключване на договори за доверително управление на средства. Размерите на възнагражденията, посочени във фактурите, били определени с протоколи от проведени срещи и констативни протоколи за приемане на извършена работа. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че дължимите суми по фактурите били платени чрез вноска по банкова сметка на Вега хединг ЕООД. Съдът е приел още, че разходите по фактурите правилно не са били признати от органите по приходите. Макар от формална страна дружеството да разполагало с документи относно твърдените доставки на услуги, при съвкупното им обсъждане с другите доказателства не се установявала реалната доставка на услугите. Този извод съдът е обосновал с факта, че не е установено кой, къде и как е извършил услугите, няма уговорки за начина на определяне на възнаграждението, как е формирано то при фактурирането, какви активи са използвани, кои клиенти са привлечени от комисионера и за какви по размер привлечени средства, както и с това, че дружеството, издало фактурите, има назначени през процесните периоди лица на длъжности готвач, сервитьори, чистачи и общи работници, които нямат връзка с предмета на договора. Предвид това, съдът е приел за законосъобразен ревизионния акт в тази част. Във връзка с разходите за амортизации, които не са признати при ревизията, съдът посочва, че според ревизионния акт липсва амортизационен план, пътни листи и други доказателства за използването на притежаваните от дружеството транспортни средства за дейността му. В съдебното производство не са приведени доводи и не са представени доказателства, поради което съдът е приел за законосъобразно извършеното преобразуване с амортизациите. Същото съдът е приел и за останалите разходи за външни услуги, непризнати при ревизията, за които не са направени конкретни възражения при обжалването и не са представени доказателства. Във връзка с установените задължения по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ върху суми, определени като скрито разпределение на печалбата, съдът е приел ревизионния акт за частично незаконосъобразен. Счел е, че изтеглените от банковата сметка на дружеството суми от управителя И. Грозданов, от пълномощника Н. Грозданов и свързани с тях лица, не представляват скрито разпределение на печалбата, тъй като е установено, че сумите след това са внесени от пълномощника и управителя в касата на дружеството, тоест липсва увеличение на патримониума на физическите лица. В същото време за целите на ЗКПО тези суми били приети като приход на дружеството и били обложени на това основание. По тези съображения е отменил установените задължения по чл. 38 от ЗДДФЛ върху изтеглени суми в размер на 89 970,20 лева за 2013 г., 26 444 лева за 2014 г., 147 000 лева за 2015 г. и 222 827,60 лева за 2016 г. Що се отнася до задълженията по чл. 38 от ЗДДФЛ, определени върху платени суми към туристическа агенция, за наем на недвижим имот, за закупена моторна шейна и други, е отхвърлил жалбата. С гореизложените мотиви, съдът е отменил ревизионния акт в частта, с която финансовият резултат е увеличен с приходи от допълнително начислени лихви по договори за взаимна финансова помощ с Бонато инвест консулт ЕООД и с ФИС ИМ ЕООД, допълнително начислени лихви по договори за доверително управление в размер на 3 239,07 лева за 2013 г., 1915,20 лева за 2014 г., 81 274,49 лева за 2015 г., и в частта на начисления на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ данък върху сумите 89 970,20 лева за 2013 г., 26 444 лева за 2014 г., 147 000 лева за 2015 г. и 222 827,60 лева за 2016 г., с общ размер на отменените задължения 41 862,08 лева главница, както и съответните на частично отменените задължения лихви за забава. В останалата част е отхвърлил жалбата на дружеството. Касационната инстанция намира касационната жалба на Лимекс трейд 2 ЕООД за неоснователна. Във връзка с неотчетените приходи от лихви по договори за заем и взаимна финансова помощ, които са установени при ревизията въз основа на експертиза в размер на пазарните лихви по метода на сравнимите неконтролирани цени, настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Твърденията на органите по приходите за отклонение от данъчно облагане вследствие отчитане на приходи от лихви в по-нисък от пазарния размер се доказва именно от разликата между пазарните равнища на лихвите при сравними условия и отчетените от дружеството приходи. Правилни са изводите на административния съд и във връзка с преобразуването на финансовия резултат с внесените в банковата сметка на дружеството суми от физическите лица В. Грозданова, Д. Василев, Х. Шаханов, П. Ангелова и Х. Бакърджиев. От събраните доказателства не е установено основанието, на което те са предоставили сумите на дружеството. Мотивите на съда, че не е доказано тези лица преди това да са получили сумите в брой от касата на дружеството, за да ги внесат в банковата му сметка, се споделят изцяло от настоящата инстанция. При това положение е правилен и изводът на административния съд, че те имат характер на укрити приходи, както са приели органите по приходите. Касационната инстанция възприема и изводите относно преобразуванията с разликата между получени/изтеглени от управителя и възстановени в дружеството парични средства, определена като укрити приходи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от счетоводните документи на дружеството и съдебно-счетоводната експертиза не се установява основанието, на което са внесени в касата на дружеството суми, които са със 185 261,65 лева повече от изтеглените от банковите сметки. Мотивите на административния съд да приеме за недоказано, че част от върнатите суми били изтеглени чрез пълномощник, се споделят от настоящата инстанция, а именно, че според установеното от съдебно-счетоводната експертиза изтеглената от пълномощника сума е била внесена от самия него по каса на дружеството и няма как да е внесена и от управителя. Изводите на съда, че в производството не е било доказано и действителното извършване на услугите по фактурите от Вега хединг ЕООД, с данъчната основа по които е преобразуван в увеличение финансовият резултат, изцяло се споделят от настоящата инстанция по същите мотиви, към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. По повод плащанията, за които са установени задължения по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, които не са били отменени от първоинстанционния съд, доводите на дружеството-касатор, че те не са скрито разпределение на печалбата, тъй като отчетената и неразпределена печалба е в минимален размер и че дивидентът е изплатен в полза на местни юридически лица, са необосновани и не кореспондират с установените задължения, предмет на съдебен контрол, след частичното изменение на ревизионния акт от решаващия орган. С първоинстанционното решение са потвърдени само задълженията, свързани с направени разходи от дружеството за външни услуги към туристическа агенция, за наем на недвижим имот, за който няма данни да е използван за дейността на дружеството и за закупена моторна шейна. Конкретни твърдения и доказателства, че посочените разходи са направени за дейността на дружеството, а не в полза на съдружници или свързани лица, не са били представени, поради което правилно съдът е потвърдил констатациите и изводите в ревизионния акт, че представляват скрито разпределена печалба. Касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е частично основателна. Съдът е отменил ревизионния акт в частта, с която финансовият резултат е бил преобразуван в увеличение с допълнително начислени лихви по договори за доверително управление с дружествата Вега хединг ЕООД и Промоутър БГ ЕООД за 2013 г. в размер на 3 239,07 лева, за 2014 г. в размер на 1 915,20 лева по договори с Климат трейд ЕООД, ДНК ДН ЕООД, ВДФ Билд ЕООД, Ти Джи ентертейнмънт ЕООД и Вега хединг ЕООД, и за 2015 г. в размер на 81 274,49 лева по договори с Ти Джи ентертейнмънт ЕООД, Делта Мед ЕООД, Финно пласт ЕООД, Фор Кат груп ЕООД, В.А.М консулт ЕООД, Вега хединг ЕООД, ДНК ДН ЕООД, Ицов трейд ЕООД, Батоев инженеринг ЕООД, Миско арт ЕООД, Климат трейд ЕООД, Кал Крац ЕООД, Алвини ЕООД, Пик инвестинг ЕООД, Цветотрейд ЕООД, Теле адванс ЕООД, Пи мекс 2015 ЕООД. Във връзка с тези задължения решаващият орган твърди в касационната жалба, че текстът на всички договори е идентичен и се различава единствено по размера на уговореното възнаграждение, поради което при ревизията основателно е прието, че размерът на възнаграждението трябва да бъде като уговорения с Вега хединг ЕООД и Промоутър БГ ЕООД, или 6 %. Касационният състав споделя принципно изводите на административния съд, че при ревизията не е било доказано отклонение от данъчно облагане чрез сравнение между договореното възнаграждение и пазарните равнища, определени при прилагане на законоустановените методи, извършено чрез експертиза. Въпреки това, от самия ревизионен доклад се установява, че сключеният между дружеството и Вега хединг ЕООД договор за доверително управление за 2013 г. е при договорено възнаграждение 6 %, като фактурираното възнаграждение е по-ниско от този процент, без това да е обосновано от дружеството по някакъв начин. Предвид това, доначисляването на сумата 2 793,60 лева като неотчетени приходи за 2013 г. в размера, договорен между страните, е правилно и законосъобразно извършено от органите по приходите и не е следвало да бъде отменяно. За останалите дружества и периоди в ревизионния доклад е прието, че възнаграждението следва да се счита за 6 % по всички договори, без за това да са изложени мотиви или процентът да е обоснован с експертиза за пазарните размери на аналогични по вид възнаграждения. Органите по приходите са изчислили разликата между договорения размер и приетите за дължими 6 % по всички договори и така са формирали сумата на неотчетените приходи. Обстоятелството, че текстът на договорите с всички дружества, предоставили средства за доверително управление, е еднакъв, с изключение на възнаграждението, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице отклонение от данъчно облагане, тъй като разликата в договореното възнаграждение може да се дължи на други фактори. Действително част от договорите са сключени при възнаграждения 6 %, като се установяват и договорени възнаграждения от 5,8 %, 5 %, 1,5 % и 1 %. Отчетените от дружеството приходи по договорите (с изключение на посочения по-горе договор с Вега хединг ЕООД за 2013 г.) съответстват на договорените. Дори тези различия в договорения процент да могат да обосноват съмнения у органите по приходите, определянето на данъчните задължения не може да се извършва произволно чрез прилагането по всички договори на най-високата от ставките. Липсва извършена експертиза за пазарните равнища на възнагражденията от това естество при ревизията, която да позволи съпоставка между договорените възнаграждения и пазарните и така да се установи дали е налице отклонение от тези пазарни възнаграждения и съответно, неотчитане на приходи. В ревизионния доклад липсва и анализ кои са факторите, влияещи върху размера на възнагражденията по принцип, и кои от тях са налице или липсват в случаите на конкретно посочените дружества. Предвид това изводите на административния съд, че при ревизията не е доказано отклонение от данъчно облагане и приложеният процент на възнагражденията не е определен законосъобразно, са правилни и се споделят от настоящата инстанция. В частта, с която отменя начисления данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за изтеглени от банковата сметка на дружеството суми, посочени по-горе, първоинстанционният съд правилно се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е проследила последващото внасяне на сумите в касата на дружеството. Позовал се е и на изводите в ревизионния доклад и акт на самия управител, според които изтеглените суми не са приети за негов доход, тъй като не било доказано изтеглените суми да са придобити лично от управителя и да са останали в негово разпореждане. По тези съображения, решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отменено преобразуването на финансовия резултат за 2013 г. за размера над 445,47 лева по договора с Промоутър БГ ЕООД, и оставено в сила в останалата му част. При този изход от производството, предвид уважената част от касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП - София, съответстваща на задължение за корпоративен данък в размер на 279,36 лева главница, и отхвърлената част, съответстваща на 7 642,88 лева корпоративен данък и 24 312,09 лева данък върху дивидентите (главници), в полза на Националната агенция за приходите следва да бъдат присъдени 0,9 % от претендираните разноски в касационното производство 2 120,76 лева, или 19,09 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение,