Решение № 10340 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1202/2013 г.

Решение № 10340 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1202/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "КАСА ДЕ ЛА КОСТА" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Богатица" № 22, ет. 5, ап. 12, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Веселин Стаменов Попов, срещу решение № 6407 от 28.11.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2438/2011 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 20001003609/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Металит" ЕООД и "Интерпроект Груп" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е извършил преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Изводите му за недоказана реалност на доставките са необосновани и незаконосъобразни. От страна на двамата доставчици са представени достатъчно доказателства, включително транспортни документи, от които се установява, че са придобили стоките, както и за извършените продажби на същите на жалбоподателя. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: С РА № 20001003609/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 81/09.11.2009 г., издадена от "Интерпроект Груп" ЕООД, в размер на 13 750 лв. и по фактура № 47/11.01.2010 г., издадена от "Металит" ЕООД, в размер на 499 317.20 лв. Ревизиращите органи са приели, че не е доказано осъществяването на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно за прехвърляне на собствеността върху стоките и възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, от което следва, че данъкът не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 5, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу описаните по-горе части от РА. След обсъждане на събраните доказателства и основното заключение на ССЕ е приел, че не е доказан фактът на реалното предаване на процесните стоки от доставчиците на жалбоподателя, тъй като съобразно вида и количеството на същите, е необходимо да се установи мястото на съхраняване, натоварване, транспортиране и предаване на получателя, а такива безспорни доказателства по делото не са представени. Като предмет на стопанската операция по фактура № 81/09.11.2009 г., издадена от "Интерпроект Груп" ЕООД, в същата е посочено "стоки по опис". Опис към фактурата не е представен. Представен е приемо-предавателен протокол от 09.11.2009 г., според който "Интерпроект Груп" ЕООД със седалище в София предава на "КАСА ДЕ ЛА КОСТА" ЕООД със седалище в София материали за халета тип "Астра 260/70 на обща стойност 68 750 лв. без ДДС, каквато е и данъчната основа по фактурата. От страна на доставчика са представени фактури с номера 60707/15.12.2008 г. за 21 551 кг. материали за халета тип "Астра 260/70 на обща стойност 50 000 евро /97 791.50 лв./; 60714/17.12.08 г. за 21 480 кг. материали за халета тип "Астра 260/70 на обща стойност 60 000 евро /117 349.80 лв./; 60814/09.01.09 г. за 22 000 кг. материали за халета тип "Астра 260/70 на обща стойност 41 000 евро /80 189.03 лв./, трите издадени от Frisomat, Белгия. Към фактурите са съставени протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Представени са международни товарителници с превозвачи ЕТ "Латинка Солачка", "Глобъл Унивърс" ЕООД и "Еврогаз" ЕООД. От всички тях се установява получаването на стоките в гр. Пазарджик от "КРЕЗ" ЕООД. Фактури за транспорт са издадени от "Пегас Шипинг" ООД на "Интерпроект Груп" ЕООД без доказателства за превъзлагане на транспортната услуга. Като предмет на стопанската операция по фактура № 47/11.01.2010 г., издадена от "Металит" ЕООД, в същата е посочено "Фотоволтаични системи съгласно спесификация" 1700 бр. Представена е спесификацията към нея, фактура № 15/05.01.2010 г., издадена от HOME FOR YOU S. R. L. Румъния, за монокристални фотоволтаици 6250 бр., спесификация към нея, опаковъчен лист, протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за фотоволтаични системи - 118 750 кг. и 5 бр. международни товарителници с превозвач "Универс Транс" ЕООД; договор за транспортна услуга между HOME FOR YOU S. R. L. Румъния и "Универс Транс" ЕООД и фактура за транспортната услуга. Видно от международните товарителници, стоките са получени в София. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ, изготвено без да е извършвана проверка на счетоводствата на двете дружества-доставчици, а само въз основа на наличните документи по делото и представените такива от жалбоподателя, се установява следното: Плащането по фактура № 81/09.11.2009 г., издадена от "Интерпроект Груп" ЕООД, е извършено по банков път на 12.08.2011 г. По отношение на плащанията към "Металит" ЕООД по фактура № 47/11.01.2010 г., вещото лице е констатирало такива по касов път съобразно фискалните бонове, извършени през м. януари 2010 г. - 1 695 903.20 лв.; м. февруари 2010 г. - 1 121 630 лв. и през м. март 2010 г. - 178 370 лв. Тези констатации противоречат на декларираното от управителя на ревизираното дружество в хода на ревизията, че към 31.01.2010 г. има ликвидни и изискуеми задължения към "Металит" ЕООД по фактура № 47/11.01.2010 г. в размер на 2 995 903.20 лв., а ако е имало плащане през м. януари същата година, към 31.01.2010 г. задължението би било в размер на 1 300 000 лв. Освен това, кредитният оборот на сметка 501 "Каса в лева" на ревизираното дружество за периода 01.01.-31.01.2010 г. е 1 695 903.20 лв., колкото са плащанията по фактура № 47/11.01.2010 г., но наличността в началото на периода е незначителна. Дебитен оборот /постъпления/ няма отразен. Затова сметката в края на периода е с голямо кредитно салдо, което е недопустимо. Сметка 501 "Каса в лева" е активна счетоводна сметка, която се дебитира при постъпления на парични средства и се кредитира при извършване на плащания. При това положение в края на периода тя може да е или с дебитно салдо /положителна наличност на парични средства/ или нулево, но не и отрицателно. При проверката на представените за "Интерпроект Груп" ЕООД счетоводни документи вещото лице е установило, че липсва счетоводно записване, с което да се кредитира сметка 304 "Стоки" за изписване на продадените стоки на жалбоподателя срещу дебитиране на сметка 702 "Приходи от продажби на стоки". Такова изписване не е правено след всяка продажба. Заключението на вещото лице е, че няма възможност да се установи дали "Интерпроект Груп" ЕООД е разполагали с наличност на стоките по фактурата по количество и стойност, тъй като началното салдо по сметка 304 "Стоки" в оборотната ведомост за периода от 01.11.09 г. до 30.11.09 г. не е разшифровано чрез аналитична отчетност по отделни номенклатури и наличности от стоки за всеки вид. Не е представен хронологичен /аналитичен/ регистър за наличностите и движението по дебита на сметка 304 "Стоки" при покупки /заприходяване/ и по кредита на сметката при изписване /продажби/, както за конкретния период, така и в рамките на годишния отчетен период. Същото заключение е направено и по отношение на втория доставчик "Металит" ЕООД. Отново според заключението на вещото лице, от страна на жалбоподателя са представени две фактури - № 1/13.01.2012 г., издадена от него на "Файв Старс", Италия с предмет фотоволтаични системи съгласно спесификация 1700 бр. и № 2/16.01.2012 г., издадена на "ШИРО", Германия за продажба на материали за халета тип Астра 260/70. Към фактурите няма други документи, поради което вещото лице не е направило категоричен извод за това, че са продадени именно стоките, получени от ревизираното дружество по процесните две фактури, издадени му от "Интерпроект Груп" ЕООД и "Металит" ЕООД. С оглед така установените факти правилен и законосъобразен е изводът на съда, че поради липсата на опис към фактурата, издадена от "Интерпроект Груп" ЕООД и данни за количеството материали /кг./, както и поради липсата на заприходяване на стоките по вид и количество по сметка 304 "Стоки" и изписване на същите при продажбите, е невъзможно да се установи какви продажби са извършвани от този доставчик, на кого, в какви количества, поради което не се доказва той да е разполагал със съответното количество стоки, които да продаде на жалбоподателя. Стоките по международните товарителници са получени в гр. Пазарджик от "КРЕЗ" ЕООД, като по делото от страна на доставчика не са представени доказателства, от които да се установи в какви отношения са двете дружества - "Интерпроект Груп" ЕООД и "КРЕЗ" ЕООД. Ако същите са получени от "КРЕЗ" ЕООД като закупени от него, то тогава няма как същите да са продадени и на жалбоподателя. Не е представен договор между "Интерпроект Груп" ЕООД и "КРЕЗ" ЕООД за отговорно пазене или за наем на складово помещение. Не се установява от данните по делото къде са съхранявани стоките от м. декември 2008 г. и м. януари 2009 г. до м. ноември 2009 г. Безспорно е установено по делото, че нито "Интерпроект Груп" ЕООД, нито дружеството - жалбоподател разполагат със складово помещение в София. В приемо-предавателния протокол не е посочено да са предадени и приети в Пазарджик, а в София. Именно поради това, че не е ясно къде са се намирали тези стоки до м. януари 2012 г., когато жалбоподателят твърди, че е осъществил ВОД на същите за германското дружество, няма представена международна товарителница, от която да е видно къде са натоварени стоките и приети от превозвача и че действително са предадени и получени от германското дружество. Фактурата за тяхната продажба, издадена от ревизираното дружество като продавач, не може по категоричен начин да се обвърже с фактурата, издадена от "Интерпроект Груп" ЕООД и да се направи извод за това, че именно със същите стоки е реализирана последваща облагаема доставка. По аналогичен начин стои въпросът и с доставката по фактурата, издадена от "Металит" ЕООД. При липсата на счетоводни операции, отразяващи заприходяването на закупените стоки по вид и стойност и тяхното изписване при извършените продажби, е невъзможно да се съпоставят наличните и продадени стоки от един и същ вид и да се направи категоричен извод, че доставчикът е разполагал с тях, за да ги продаде на жалбоподателя. От заключението на вещото лице е видно, че макар да има издадени фискални бонове, то плащане по тях няма как да е направено, поради липсата на налични средства по сметка 501 "Каса в лева", в какъвто смисъл е и декларацията на управителя. Според международните товарителници стоката е получена в София, но нито доставчикът, нито жалбоподателят разполагат със складови помещения, нито представят доказателства, установяващи мястото, където те са съхранявани за периода от м. януари 2010 г., когато доставчикът твърди, че ги е получил от румънското дружество до м. януари 2012 г., когато жалбоподателят твърди, че ги е продал на италианското дружество. Поради това, не може да се приеме за доказан фактът на получаването на тези стоки в посочените количества от жалбоподателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки. С оглед на изложеното, решението на АССГ в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение