Решение № 755 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4484/2008 г.
ВКСIV гражданско отделение17.11.2009 г.докладчик Надежда Зекова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението от 21.11.2007 г. по гр. д. № 673/2007 г. на Софийския градски съд. Дава ход на делото за разглеждане по същество от касационния съд. Назначава техническа експертиза, изпълнена от вещото лице П. П., за заключение относно пазарната оценка към януари 2002 г. на имоти, както следва: апартамент № 4 на втори етаж от сградата в гр. С., ул. П. № 11, с площ 89.20 кв. м., заедно с таванско помещение № 2, заедно с мазе № 7, с обща пералня и обща сушилня и 13% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; дворно място с площ 1310 кв. м. в гр. С., вилна зона "К", имот № 122 в кв. 5 по плана на местността, на адрес ул. Г. могила № 26; изградената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда; нива с площ 15.059 дка в м. "Б", имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Р., област Р. Вещото лице да даде заключение и относно времето на построяване на сградата на адрес ул. Г. могила № 26, въз основа на намиращите се документи в администрацията на район "В" и документи, представени от страните. Определя на вещото лице възнаграждение 200 лв., което да се изплати от бюджетните суми на ВКС. Дава възможност на страните да ангажират допълнителни доказателства относно построяването и завършването на сградата на ул. Г. могила № 2* гр. С. Уведомява ищцата Т, че съгласно чл. 21 и чл. 25 от Закона за правната помощ - ДВ бр. 79/ 2005 г., може да поиска предоставяне на правна помощ - безплатно процесуално представителство от адвокат, като депозира молба в този смисъл по делото. Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
Мотиви
Решение № 755 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4484/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Т. С. Д. от гр. С. обжалва решението на Софийския градски съд по гр. д. № 673/2007 г., моли да бъде отменено като неправилно и постановено ново решение, съобразено със закона. Ответникът А. Г. Д. от гр. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Същото становище изразява и ответникът с. П. Д., представляван в процеса от неговата майка и пълномощник С. Д. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд с въззивно решение от 21.11.2007 г. по гр. д. № 673/2007 г. е намалил с по 0.03 лв. или общо с 0.06 лв. даренията, извършени от Е. Д. в полза на С. Д. и А. Д. и с тези суми възстановил запазената част на Т. Д. от наследството на Е. Д., починала през 1995 г. С решението е намалено със сумата 22 701.29 лв. завещанието от 19. 12. 1999 г., съставено от С. Д. в полза на С. Д., като с тази сума се възстановява запазената част на Т. Д. от наследството, останало от С. Д., починал през 2002 г.. Съдът е приел, че ищцата Т, като дъщеря на починалите Е. и С. Д., има право на запазена част от тяхното наследство и съответно, право да иска намаляване на даренията и завещанията, извършени от наследодателите, за допълване размера на полагащата й се запазена част. С оглед на това, съдът е счел за основателен искът на Д. по чл. 30, във връзка с чл. 29 ЗН. При определяне на разполагаемата част на наследодателите и запазената част на ищцата, чрез образуване на масата по чл. 31 ЗН, съдът се позовал на данните поделото за данъчна оценка на определени имоти, а при липса на данъчна оценка е приложил чл. 130 ГПК (отм.) и определил стойността по своя преценка. Решението на градския съд при оценката на имуществата, които формират масата по чл. 31 ЗН е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Принципът, заложен в чл. 31 ЗН, изисква да се вземе предвид реалната стойност на имуществата към момента на смъртта на наследодателя, което означава да се съобрази тяхната пазарна оценка. В чл. 130 ГПК е предвидена възможност съдът да определи размера на предявен иск по своя преценка, но тази хипотеза не може да се приложи буквално при определяне на наследствената маса по чл. 31 ЗН, тъй-като се касае за конкретен механизъм на остойностяване на вещи и то към определен момент, поради което съдът е бил длъжен да назначи вещо лице - експерт по оценки на недвижими имоти. Това действие е било необходимо във връзка с пълното разясняване на делото - чл. 186 във връзка с чл. 157 ГПК (отм.) Решаващият съд е следвало да съобрази, че с разпореждане на районния съдия от 2.10. 2003 г., изписано на исковата молба на Д., същата е освободена от внасяне на суми за воденето на делото, съгласно чл. 63 ГПК (отм.), при което разноските за изпълнение на техническата експертиза е следвало да се поемат от бюджета на съда, а впоследствие да се възложат на осъдената страна. Липсата на доказателства (заключение на вещо лице) за реалната стойност - пазарната оценка на имотите, включени в масата по чл. 31 ЗН, прави решението на въззивния съд необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Същата неправилност - липса на доказателства и необоснованост на доказателствените изводи на съда, е налице и по отношение на възникналия между страните спор, дали при смъртта на наследодателите, вилната сграда, разположена в дворното място във в. з. "К" е била напълно завършена или е била само в груб строеж. В хода на производството, съдът е постановил ответниците по иска да дадат отговор на въпроса по реда на чл. 114 ГПК, това действие не е било изпълнено от тях, но съдът не го е отчел като процесуално поведение, опровергаващо твърденията им по спора. С назначаването на вещо лице, съдът е следвало да изясни и този въпрос, като се възложи задача на експерта да провери наличната строително-техническа документация в техническия отдел на съответния районен съвет - район " В. ". Следвало е да се изискат от ответниците намиращите си при тях строителни книжа - разрешение за строеж, виза, протокол застроителна линия и др., които също могат да дадат информация за времето на построяването на сградата. По изложените съображения Върховният касационен съд