Решение № 3466 от 3.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково срещу решение 500 от 20.07.2022 г., постановено по административно дело 575/2021 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед 272з-1315/10.05.2021 г. и администрацията към него е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба П. Карабонов в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и ме присъди деловодни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно като краен резултат, но не по мотивите изложени в него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели и до материалноправна незаконосъобразност на акта. Неправилен е изводът, че допуснатото нарушение на предвидените административнопроизводствени правила е това по чл. 39, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 49 АПК, като съдът не е съобразил разпоредената в предл. второ на чл. 39, ал. 2 АПК възможност доказателствата да бъдат събрани по реда, предвиден в специалните закони. В случая са приложими разпоредбите на чл. 206, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), предвиждаща, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон - дисциплинарно разследващия орган в изпълнение на задълженията му по чл. 207, ал. 3 ЗМВР е приобщил доказателствени средства, събрани по способ на доказване по Глава ХІV от Наказателно процесуалния кодекс, като графичните експертизи са предявени при приключване на дисциплинарното производство на служителя, с което правото му на защита в производството не е било нарушено. Вярно е, че в хода на административното производство при необходимост органът има право да назначи експертиза по реда на чл. 49 АПК, но в случая, доколкото тези доказателствени средства са събрани по реда, предвиден в специален закон НПК и при приложение на цитираните разпоредби на ЗМВР настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционният съд за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е неправилен. Налице са обаче допуснати други множество съществени нарушения на предвидените в ЗМВР административнопроизводствени правила в хода на производството, приключило с постановяване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, които обосновават извод за нейната незаконосъобразност. От прегледа на материалите по делото се установява, че дисциплинарното производство е образувано със заповед 272з-343/22.01.2021 г. на Директора на ОДМВР ст. комисар Цанков, в която по т. 2 е посочен съставът дисциплинарно - разследващия орган (ДРО), който да проведе дисциплинарното производство, като за председател на същия е определен комисар И. Расоков заместник-директор и началник на отдел Криминална полиция при ОДМВР Хасково. Със заповед 8121к-5853/14.04.2021 г. на Министъра на вътрешните работи поради отсъствие на старши комисар Цанков е разпоредено комисар Расоков до го замества за времето от 8,30 до 14.04.2021 г. до неговото завръщане. Със заповед 272з-1141/20.04.2021 г., издадена от комисар Расоков вече в качеството му на заместващ директора на ОДМВР, който е и компетентния дисциплинарно-наказващ орган(ДНО) в случая, е изменена т. 2 от заповед рег. 272з-343/22.01.2021 г. , с която е образувано дисциплинарното производство е определен за председател на ДРО - комисар Ненков началник на отдел Охранителна полиция при ОДМВР Хасково. Три дни след последната заповед - на 23.04.2021 г.новият състав на ДРО изготвя обобщена справка за проведеното дисциплинарно производство, която представя на ДНО - Директора на ОДМВР Хасково с рег. 272р-9424/24.042021 г., който се запознава с нея на същия ден преди запознаване на служителя с нея и поставя резолюция Съгласен. Видно от направеното саморъчно отбелязване върху нея служителят се запознава със същата на следващия ден 27.04.2021 г. С оглед на така установеното следва еднозначен извод, че всички действия по извършване на дисциплинарното разследване са извършени от ДРО, в чийто състав е бил комисар Расоков, нещо повече същият е бил и председател на комисията, като едва след приключване на действията по установяване на фактите и обстоятелствата същият е заменен с друго лице. Видно от съдържанието на оспорената заповед комисар Расоков е и издателят на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на Карабонов. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при допуснати съществени и груби на нарушения на административнопроизводствените правила довели до ограничаване правото на защита служителя и в нарушение на принципа на безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК. Законодателят изрично е разграничил правомощията на дисциплинарно-наказващия орган от тези на дисциплинарно-разследващия, както и персоналния състав на тези органи, доколкото ДНО определя ДРО с цел установяване по безпристрастен орган на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и извършване на преценката от ДНО дали е налице извършено дисциплинарно нарушение след запознаване с материалите от производството. При положение, че издателят на заповедта е ръководил органа извършил дисциплинарното разследване същият е бил длъжен да се отведе, съобразно цитираната по-горе разпоредба. За необходимостта от това следва извод и от обстоятелството, че на служителят не са връчени материалите по дисциплинарното производство по реда и начина, указан в разпоредбата на чл. 207, ал. 7 ЗМВР, с предоставяне на възможността регламентирана в чл. 207, ал.10 ЗМВР, след което ДРО да изготви становище, с което действие съгласно чл. 207, ал.12 дисциплинарното производство приключва и едва това ДРО следва да докладва материалите на ДНО. От доказателствата по делото безспорно се установява, че служителят се е запознал с обобщената справка на 27.04.2021 г., когато ДНО вече е изразил становището си по предложеното наказание на 26.04.2021 г., а самото производство е приключена едва на 28.04.2021 г. с изготвяне на справката. Допуснато е и нарушение по чл. 206, ал.1 ЗМВР органът не е изслушал служителя и не е приел писмените му обяснения след приключване на дисциплинарното производство с изготвяне на обобщената справка и преди издаване на заповедта, което освен, че е изключително тежко нарушение на административнопроизводствените правила освен изложените по горе и тези по чл. 206, ал.4 ЗМВР е довело до лишаване от право на защита на служителя, а е и допълнително основание обосноваващо извод, че в случая органът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. 2 АПК, което не е сторено. От материалите по делото се установява, че Карабонов е дал обяснения на 29.01.2021 г. и на 13.04.2021 г. т.е. преди приключване на дисциплинарното разследване, които обаче не покриват изискването преди налагане на наказанието органът да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, предвидени в чл. 206, ал.1 ЗМВР. Всяко от посочените нарушения на административно производствените правила обуславя самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна по чл. 146, т. 3 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно, като краен резултат, но по мотивите изложени по-горе и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, своевременно направеното искане и чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените пред тази инстанция деловодни разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение