Решение № 14957 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12130/2011 г.

Решение № 14957 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12130/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Али Рашид Халил - гражданин на Ирак, срещу решение № 10734 от 18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 5748/2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение. С него е отхвърлено оспорването на решение № 132/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ). С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението. Същото било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, в следствие на което е направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител - мл. юрк. Станкова, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата и моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд - трето отделение, е било решение № 132/29.03.2011 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Али Рашид Халил - гражданин на Ирак, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. С обжалваното решение № 10734 от 18.07.2011 г. по адм. дело № 5748/2011 г. Върховният административен съд - трето отделение, е отхвърлил жалбата на Али Рашид Халил срещу решение № 132/29.03.2011 г. на председателя на ДАБ при МС. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че не са налице твърдените нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че в хода на административното производство жалбоподателят е бил неколкократно интервюиран с помощта на преводач от родния му език, като са му разяснявани правата и задълженията и няма данни по време на тези интервюта върху него да е упражняван какъвто и да било натиск. Административният орган е събрал и достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко справки за обществено-политическия живот в Ирак, обстановката в страната и състоянието на човешките права. Съдът не е установил и твърдените нарушения на материалноправни разпоредби. Приел е, че въз основа на събраните в хода на административното производство, задълбочено обсъдени, поотделно и в тяхната съвкупност доказателства, административният орган обосновано и законосъобразно е отказал на жалбоподателя да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на обжалвания административен акт, съдът е констатирал, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, съответства изцяло на целта на закона и не е налице никое от основанията на чл. 146 от АПК за отмяната му. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че административният орган на база събраните и подробно обсъдени доказателства е взел обосновано и законосъобразно решение за отхвърляне на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Действително, не са налице предпоставките, визирани в чл. 8 от ЗУБ. Изтъкнатите от Али Рашид Халил причини за напускане на Ирак не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. При проведените интервюта той се позовава на проблеми, касаещи негови роднини, които могат да се характеризират по-скоро като криминални прояви, които не обосновават търсенето на субсидиарна закрила по реда на ЗУБ. Поради това твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот и сигурност не могат да бъдат свързани с никой от признаците на преследване по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на Върховния административен съд и относно отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин на основание чл. 9 от ЗУБ. Съгласно ал. 1 на този текст, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От данните в административната преписка не се установява, че за търсещия закрила иракски гражданин е била налице реална заплаха от смъртно наказание или екзекуция, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или пък наказание. По отношение на твърдението за отправена към жалбоподателя лична заплаха, различните показания, дадени от него в интервютата будят основателно съмнение относно достоверността им. В последната хипотеза на чл. 9, ал. 1 се изисква наличие на заплаха, която да е тежка и да е лична, да е насочена срещу живота или личността на търсещия закрила в качеството му на гражданско лице и тази заплаха да е поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Този конфликт трябва да обосновава наличието на сериозни основания, че единствено поради причина на присъствието си на територията на държавата, от която търси закрила, жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил константната практика на Върховния административен съд, основана на решение от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/2007 г. по тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което СЕО приема, че не е необходимо молителят за субсидиарна закрила да доказва, че е индивидуално застрашен в страната си на произход, а че с оглед конкретно на обстановката в Ирак, която е такава на въоръжен конфликт, тази опасност е налице иманентно. От приложените по делото справки за обстановката в Ирак се установява, че макар и много нестабилна, същата не може да се определи като състояние на въоръжен конфликт. Следва де се отчете фактът, че обстановката в този регион се развива много динамично и затова цитираните от жалбоподателя решения не могат да се вземат предвид в настоящото производство, тъй като касаят минал период. Към момента, отчетен в справка вх. № 5145 от 18.10.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. По изложените съображения решението като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - първа колегия,