Решение № 523 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2019 г.

Решение № 523 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационната жалба на ЕТ "Никис 72-Н. Дернев" гр. Карлово против решение № 2529/30.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2773/2018 по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-18-493/21.05.2018 г. на кмета на Община Пловдив-район "Централен", издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "преустройство на кафе-бар с приобщаване на два броя помещения-чужда собственост", находящ се в парцел I-им. 237-жк, кв. 429 (стар) по плана на "Русин махала", ул. Младежка № 23, гр. Пловдив. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е взел предвид и наличието на спор за собственост за двете помещения, предмет на преустройството, между него и община Пловдив. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба кмет на район "Централен" при община Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е съответна на материалния закон, тъй като от доказателствата безспорно е установено, че е налице незаконен строеж, извършен без строителни книжа. Приел е, "че това е така, тъй като е установил, че спорното преустройство е извършено след закупуване на имота от жалбоподателя през 2006 г., като тогава е закупен обект с площ от 135 кв. м., а приобщаването на площта от 42, 28 кв. м. според заповедта, е станало след този период, като приобщената площ представлява подблоково пространство на съседната триетажна сграда. Приел е, че такова приобщаване на помещения към кафе – бара е допустимо само въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрен проект, каквито липсват. Приел е и че са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че строежът е извършен след периода, визиран в тях, в който строежът може да бъде приет за търпим. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че оспорената заповед е постановено без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Налице е противоречие между мотивите и диспозитива на оспорената заповед, както и противоречие между изложените в нея фактически основания за приемане на строежа за незаконен и правното и фактическо основание за това, посочени в диспозитива на заповедта. Видно от съдържанието на оспорената заповед като фактически основания е посочено извършено "приобщаване на два броя помещения – представляващи чужда собственост, които са разположени на партерното ниво по жилищната сграда", като "горното е направено в отклонение на одобрените проекти, разрешение за строеж № 337 от 27.11.2000 г. на главния архитект на район "Централен" на община Пловдив и разрешение за ползване № 290 от 30.03.2001 г. на началника на РДНСК за преустройство на магазин за плодове и зеленчуци "Роден плод" в кафе - бар". Така посоченото фактическо основание за приемане на строежа за незаконен съответства на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, а именно строеж, извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. В диспозитива на оспорената заповед е изведено като правно основание за незаконност на строежа чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като и изрично е посочено, че спорният строеж е незаконен като извършен без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Това представлява противоречие между посочените фактически основания за издаване на заповедта, а именно строеж, извършен в отклонение с одобрените проекти, и правното основание за издаване на заповедта. Това нарушение е съществено, тъй като препятства възможността на адресата на същата да разбере точно на какво основание строежът е приет за незаконен, съответно да наведе своите възражения и да ангажира защитата си. Поради това оспорената заповед като постановена при допуснато съществено нарушения на административно производствените правила е незаконосъобразна. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № РД – 18 – 493 от 21.05.2018 г. на кмета на район "Централен", община Пловдив. При този изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно. Община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ "Никис - 72 - Н. Дернев" разноски, както следва: 1200 лв. за първата инстанция съгласно приложен списък, от които 800 лв. за адвокатско възнаграждение, 50 лв. държавна такса и 350 лева депозит за съдебна експертиза; 70 лв. държавна такса за касационно производство, 600 лв. адвокатски хонорар за касационно производство или общо 1870 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,