Решение № 15288 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2014 г.

Решение № 15288 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от Мирослав Ангелов Милчев от с. Алтимир, област Враца, за отмяна на влязлото в сила решение № 9/29.04.2010 г., постановено по адм. дело № 97/2010 г. по описа на Административен съд гр. Враца, както и на решение № 1285/26.01.2011 г., постановено по адм. дело № 8732/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което първото е оставено в сила. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 и 3 АПК, предвид това, че по образуваното против искателя наказателно производство е постановена оправдателна присъда - по НОХД № 575/2012 г. на Районен съд гр. Враца, потвърдена с решение № 122/18.10.2013 г. по ВНОХД № 257/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца. Предвид това счита, че с новото доказателство - влязлата в сила оправдателна присъда, се установява твърдяния от него по време на висящността на процеса факт, че не е извършвал вменените му нарушения на служебната дисциплина, които са послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Моли посочените съдебни решения да бъдат отменени, а делото върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа лично и чрез пълномощника адв. Вася Боянова. Към искането за отмяна са приложени заверени преписи от присъда № 35/1.04.2013 г. по НОХД № 575/2012 г. на Районен съд гр. Враца и решение № 122/18.10.2013 г. по ВНОХД № 257/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Областна дирекция на МВР - гр. Враца, оспорва искането по съображения, изложени в писмено възражение от пълномощника юрисконсулт Теодора Цветкова. Според ответника не е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като дисциплинарното наказание е било наложено заради поведение, несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, а не поради наличието на извършено престъпление. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение първо, вр. ал. 2, предложение първо АПК. С решение № 9/29.04.2010 г., постановено по адм. дело № 97/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Враца, чиято отмяна се претендира, е отхвърлена жалбата на Мирослав Ангелов Милчев против заповед рег. № 329/20.01.2010 г. на директора на ОД на МВР - гр. Враца, с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и чл. 246, т. 2, вр. чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, за нарушение на т. т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., на Мирослав Ангелов Милчев - младши полицейски инспектор в "Териториална полиция" от група "Охрана на обществения ред, превенция и пътен контрол" към РУ на МВР - гр. Бяла Слатина при ОД на МВР - гр. Враца, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба в МВР. В мотивите на заповед № 329/20.01.2010 г., с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" на Мирослав Ангелов Милчев, е посочено, че наказанието се налага за това, че на 11-09-2009 г. в гр. Бяла Слатина, в нарушение на вменените му по закон задължения на служител на МВР за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, за защита на правата и свободите на граждани, както и да бъде лоялен към службата, държавният служител Мирослав Ангелов Милчев е задържан и привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 82/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Враца; същото е станало обществено достояние на широк кръг от граждани от публикации в средствата за масово осведомяване, на други служители на МВР и на органите на съдебната власт, което се е отразило негативно на авторитета на МВР, поради което е уронен престижа на службата като институция. В мотивите на решението на Административен съд гр. Враца е прието за доказано извършването на дисциплинарно нарушение от Мирослав Мирчев, изразяващо се в това, че в нарушение на вменените му по закон задължения на служител на МВР по опазване на обществения ред, за защита правата и свободите на гражданите, както и да бъде лоялен към службата, на 11.09.20109 г. е задържан и привлечен като обвиняем по ДП № 82/2009 г. на ОП гр. Враца. Наред с това съдът е приел, че задържането на полицай Милчев, повдигнатите му обвинения и отразяването на това обстоятелство в средствата за масово осведомяване е уронило престижа на МВР като институция и с това поведение полицаят е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР по т. 4, 7 и 8. Съдът е посочил, че съгласно чл. 224 ЗМВР за дисциплинарно нарушение се счита неспазването на правилата на Етичния кодекс и за да е налице основание за уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР следва да са налице две кумулативни предпоставки - деянието да е несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него да се уронва престижа на службата. Съдът е заключил, че с факта на задържане и повдигане на обвинението се обективира фактическия състав на цитираната правна норма, тъй като представлява поведение несъвместимо с етичните правила, което същевременно води до уронване на престижа на службата; с действията и поведението си жалбоподателят е допринесъл за последвалото задържане, образуване на досъдебно производство и повдигане на обвинение. Решението по адм. дело № 97/2010 г. на Административен съд гр. Враца е оставено в сила с решение № 1285/26.01.2011 г., постановено по адм. дело № 8732/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. За да остави в сила решението на административния съд, тричленният състав на ВАС е приел, че е доказано извършването на дисциплинарното нарушение, за което с обжалваната пред съда заповед рег. № 329/20.01.2010 г. на директора на ОД на МВР - гр. Враца, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Мирослав Милчев. В мотивите на решението е посочено, че наказанието е наложено за нарушение на норми от Етичния кодекс, а фактическите обстоятелства, обосноваващи извод за нарушение на тези норми са изложени в заповедта, както и в обобщена справка рег. № 57501/23.11.2009 г. Касационният състав е изложил още следните съображения: "Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира такова поведение на държавния служител от МВР, с което се накърнява доброто име /на/ институцията, която полицейският служител представлява; това е и поведение, което е несъвместимо с оставането на служба на конкретния служител, каквото поведение безспорно е установено в конкретния случай. Задържането на жалбоподателя по образувано досъдебно производство, повдигането на обвинения за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на НК, извършено в съучастие с други лица, определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража" са достатъчно основание, за да се приеме, че държавният служител не отговаря на изискванията за служител в системата на МВР; че е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което задължително административният орган следва да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение и да прекрати служебното му правоотношение. Този извод не се променя от факта, че за извършеното деяние касаторът ще носи и наказателна, наред с дисциплинарната отговорност. " При формиране на изводите си по подаденото искане за отмяна настоящият състав на ВАС съобрази, че в титулната част на искането е посочена правна квалификация на основанието на отмяна по чл. 239, т. 1 и 3 АПК, но в мотивите на искането е обосновано само основание по чл. 239, т. 1 АПК, предвид постановяването на оправдателна присъда по НОХД № 575/2012 г. на Районен съд гр. Враца. Наред с това, в становището по същество на пълномощника в съдебното заседание по делото е посочено, че искането за отмяна е по чл. 239, т. 1 АПК. Предвид това настоящият състав приема, че искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК, обусловено от постановяването на присъдата по НОХД № 575/2012 г. на Районен съд гр. Враца, потвърдена с решение № 122/18.10.2013 г. по ВНОХД № 257/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца. С присъда № 35/1.04.2013 г. по НОХД № 575/2012 г. на Районен съд гр. Враца, четиримата подсъдими по това дело са признати за невинни по всички повдигнати обвинения, и по-конкретно - подсъдимият Мирослав Ангелов Милчев е признат за невинен в това, че на 22.07.2009 г. на територията на община Бяла Слатина в качеството си на длъжностно лице - младши полицейски инспектор в "ТП" към РУ на МВР, в съучастие като подбудител с Красимир Николов Пеев - извършител, умишлено е склонил последния при изпълнение на функциите му по контролиране на безопасността на движението, да не изпълни задълженията си по служба, след като е констатирал нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на водача на МПС Евгени Т. Маев, да не състави акт за установяване на административно нарушение, и от това са произлезли вредни последици, изразяващи се в нереализиране на административнонаказателната отговорност по отношение на това лице, като е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 387, ал. 1, вр. ал. чл. 20, ал. 3 НК. С тази присъда Мирослав Милчев е оправдан и по второто повдигнато против него обвинение - за това, че на 24.07.2009 г. на главен път 2-15 на км. 26+00, община Бяла Слатина, в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на функциите си по контролиране на безопасността на движението в съучастие като извършил с подсъдимия Архангел Маринов - подбудител, в кръга на службата си да е съставил официален документ - АУАН № 2349/2009 г. на Ивайло Б. Добрев, в който да е удостоверил неверни обстоятелства, че последния като водач на МПС, при извършена проверка не е носил контролния талон към свидетелството си за правоуправление на МПС, като не е удостоверил в АУАН действителното нарушение, а именно, че Добрев като водач на таксиметров автомобил е нарушил задълженията си по чл. 41 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници /да работи с касов апарат в фискална памет/, както и нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 5 от същата наредба /водачът да носи пътна книжка/, с цел да бъде използван този документ /АУАН/ като доказателство за тези обстоятелства пред административнонаказващия орган в РУ - МВР гр. Бяла Слатина, като подсъдимият е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Присъдената е потвърдена с решение № 122/18.10.2013 г. по ВНОХД № 257/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца, което е окончателно. От представеното с искането за отмяна постановление от 30.05.2011 г. за частично прекратяване на следствено дело № 616/2010 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Мездра /№ 26/09 г. по описа на ОСлС - Враца/, се установява, че е прекратено частично наказателното производство, водено против Мирослав Ангелов Милчев за престъпление по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено на 16.09.2009 г., по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършени на 27.06.2009 г. и на 15.07.2009 г. /относно съставяне на АУАН № 2250/09 г./. Това постановление не се сочи от искателя като ново доказателство и като основание за отмяна. Същото очевидно е представено с оглед доказване твърдението в искането за отмяна, че с постановяването на оправдателната присъда по НОХД № 575/2012 г. по описа на Районен съд гр. Враца, Мирослав Ангелов Милчев е оправдан по всички обвинения, които са му били повдигнати с обвинителния акт по сл. дело № 616/2010 г. по описа на РП гр. Мездра. Предвид съдържанието на обвинителния акт по досъдебно производство № 616/2010 г., който също е представен с искането за отмяна, съдържанието на посоченото постановление от 30.05.2011 г. и на присъдата по НОХД № 575/2012 г., се налага извода, че Мирослав Мирчев е оправдан по всички обвинения по посоченото дело, които са останали след частичното прекратяване. От правна страна, приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, подателят на искането за отмяна Мирослав Ангелов Милчев е представил оправдателна присъда по НОХД № 575/2012 г. на Районен съд гр. Враца, потвърдена с решение по ВНОХД № 257/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца, за да докаже възникването на ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на заповед № 329/20.01.2010 г. на директора на ОД на МВР гр. Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба и по-конкретно - за да докаже с постановената оправдателна присъда, че не е извършил действията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, за които му е наложено наказанието. Според съдържанието на тази заповед, правното основанието за налагане на дисциплинарното наказание е по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР /сега отменен/, в който е предвидено, че дисциплинарни нарушения са неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.), който определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР /сега отменен/, който предвижда, че други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. От мотивите и диспозитива на присъдата № 35/1.04.2013 г. по НОХД № 575/2012 г. на Районен съд гр. Враца, потвърдена с решение № 122/18.10.2013 г. по ВНОХД № 257/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца, се установява, че Мирослав Ангелов Милчев е признат за невинен и е оправдан по обвиненията за престъпление по чл. 387, ал. 1, вр. ал. чл. 20, ал. 3 НК /посочено като извършено на 22.07.2009 г./ и по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК /посочено като извършено на 24.07.2009 г./. От изложеното се налага извода, че не е налице идентичност на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и фактическото основание, поради което е било повдигнато обвинение по наказателноправен ред и за което е постановена оправдателната присъда. В двете съдебни решения, чиято отмяна се иска, съответно на мотивите на оспорената пред съда заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", изобщо не са обсъждани действията на Мирослав Мирчев, които са квалифицирани като престъпления и за които му е било повдигнато обвинение, съответно - постановена оправдателна присъда. Както вече се изложи по-горе, за дисциплинарно нарушение е прието поведението на Мирослав Милчев, което е довело до задържането му под стража, повдигане на обвинения за извършване на тежко умишлено престъпление, извършено в съучастие с други лица, определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража", с което е накърнено доброто име на институцията и затова е несъвместимо с оставане на служба. В настоящото производство не може да бъде обсъждан въпросът дали е правилна преценката на тричленният състав на ВАС по адм. дело 8732/2010 г. и на Административен съд гр. Враца по адм. дело № 97/2010 г., които са приели, че служителят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение и че за него се следва дисциплинарно наказание "уволнение". В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на установения обществен ред са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административно-наказателна отговорност. В чл. 224, ал. 3 ЗМВР (отм.) е посочено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Поведението на служителя в МВР, което е квалифицираното като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) като основание за задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е предвидено осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер, но в конкретния случай дисциплинарното наказание на Мирослав Милчев не е наложено на това правно основание. Наред с това в изложените в заповедта за уволнение мотиви, възприети и от съдебните състави, които са се произнесли по законосъобразността й, не се съдържат доводи, нито е направен извод за извършено от Мирослав Милчев престъпление и то такова, за което е било повдигнато обвинението по наказателното дело, както и извършването на престъпление да е прието като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Нещо повече, в решението на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 8732/2010 г. изрично е посочено, че за ангажиране на дисциплинарната отговорност е без значение, че служителят ще носи и наказателна, наред с дисциплинарната отговорност. Следва да се отбележи, че едно и също поведение може да нарушава едновременно различни по вид обществени отношения, които се регулират съответно от правни и от морални норми, както и обратното - определено поведение може да нарушава морални норми, но да не нарушава правни норми. В конкретния случай е прието, че поведението на Мирослав Милчев нарушава етични норми, т. е. направена е негативна морална оценка и за тази квалификация на поведението му не е необходимо същото да представлява и престъпление, не е необходимо дори да е допуснато конкретно нарушение на служебни задължения, регламентирани в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или заповеди на ръководството на МВР или началниците на служби. В заповедта и съдебните решения е прието също, че действията на служителя са уронващи престижа на институцията. Последното по принцип се изразява в намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, както и до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. За квалифициране на определено поведение като уронващо престижа на службата не е необходимо това поведение да представлява и престъпление. Следва да се има предвид също, че поради много и различни причини за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, което обаче не изключва неговата дисциплинарна отговорност. /В смисъла на изложеното са мотивите по Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС./ От изложените съображения се налага извода, че представеното доказателство - присъда № 35/1.04.2013 г. по НОХД № 575/2012 г. на Районен съд гр. Враца, потвърдена с решение № 122/18.10.2013 г. по ВНОХД № 257/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца, не установява наличието на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение № 9/29.04.2010 г., постановено по адм. дело № 97/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Враца, както и на решение № 1285/26.01.2011 г., постановено по адм. дело № 8732/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което първото е оставено в сила. Оправдаването на Мирослав Милчев по посоченото наказателно дело не представлява обстоятелство, което има съществено значение за правилното решаване на правния спор по посочените дела на ВАС и на Административен съд гр. Враца, тъй като наказателната отговорност на това лице и/или квалификацията на поведението му като престъпление по посочените наказателноправни състави /т. е. съставомерността на деянието по текстовете от НК, посочени в оправдателната присъда/ не са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание по заповед № 329/20.01.2010 г. на директора на ОД на МВР - гр. Враца, чиято законосъобразност е била предмет на делата, решенията по които са предмет на искането за отмяна. Поради изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав