Решение № 13335 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8001/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България-Сърбия 2014-2020 г. срещу Решение 725 от 23.05.2025 г. по адм. д. 114/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което съдът е отменил негово Решение РД-02-14-24 от 05.01.2024 г. за определяне на финансова корекция на община Сливница в размер на 5 % върху допустимите разходи по Договор 127 от 08.12.2020 г. с изпълнител Екселор Холдинг Груп ЕООД на стойност 6 747 евро с ДДС. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Повторно излага установените от него факти и обстоятелства, като оспорва извода на съда за неправилно определяне на адресата на акта. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, в случай че не съответства на фактическата и правна сложност съобразно тълкуването на СЕС по дело С-438/22. Ответникът - община Сливница, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение РД-02-14-24 от 05.01.2024 г. на ръководителя на УО на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България-Сърбия 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Сливница в размер на 5 % върху допустимите разходи по Договор 127 от 08.12.2020 г. с изпълнител Екселор Холдинг Груп ЕООД на стойност 6747 евро с ДДС. По делото е установено, че между Управляващия орган (УО) по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП ТГС България - Сърбия 2014-2020, с референтен номер ССI 2014ТС16I5СВ007 и Община Майданпек, наименуван Водещ партньор (ВП), е сключен договор за субсидия РД 02 29 230/30.08.2019 г. на базата на одобрен формуляр за кандидатстване по проект с референтен СВ007.2.31.131. Предмет на договора е предоставяне на субсидия от Управляващия орган за изпълнение на проект Превенция и изграждане на съвместен капацитет за ранно предупреждение и реакция при пожари, определено като операция съгласно решение на Съвместния комитет за наблюдение. Съгласно чл. 1 от договора водещ партньор, който получава финансирането и поема отговорност за изпълнение на операцията е Община Майданпек, а община Сливница е партньор по проекта. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора водещият партньор гарантира, че е определен да представлява всички партньори, участващи в операцията, и че ще се стреми към разпределяне на отговорностите между партньорите във връзка с операцията под формата па споразумение. Съгласно чл. 10, ал. 3 от договора водещият партньор гарантира за себе и за всички свои партньори, че спазват всички законови изисквания по изпълнението на проекта. Съгласно чл. 10, ал. 7 от договора водещият партньор е отговорен към УО да гарантира, че всички партньори имат правен статут, че имат капацитет за управление на операцията и спазват правилата за нейното изпълнение. Освен това, ВП гарантира пред УО, че партньорите изпълняват задълженията си по този договор. ВП е отговорен пред УО и за всички нередности, дори и за тези, извършени от партньорите. Съгласно чл. 16 ал. 3 от договора в случай на нередност УО може да наложи на ВП писмено всички необходими мерки за премахване или намаляване на последиците за изпълнението на операцията. Съгласно чл. 16, ал. 6 от договора в случай на нередност ВП е отговорен за възстановяване на пълния размер на сумата на УО (включително начислената лихва, ако има такава), дори ако нередността е извършена от един от партньорите. За нередности, извършени от партньор, ВП има право да изиска тези суми от отговорния партньор, за да ги плати на УО. Съгласно чл. 16, ал. 8 от договора, ако ВП не успее да възстанови неправомерно изплатените суми от партньора/партньорите, то той следва да информира УО и да изпрати всички необходими документи, за да може УО да предприеме всички необходими мерки, предвидени от действащото законодателство. В случай, че съответният партньор/и се намира на територията на Република Сърбия, Националният орган има право да започне съответната процедура съгласно националното законодателство за възстановяване на неправомерно изплатените суми. Съгласно чл. 16, ал. 10 от договора в случай, че нередност, довела до неправомерно изплатена сума, е открита след финалното плащане, или задължението не е напълно възстановено, УО уведомява ВП относно неправомерно изплатената сума, а ВП е задължен да върне сумата в рамките на 30 (тридесет) календарни дни от датата на получаване на уведомлението. Съгласно чл. 16, ал. 14 от договора УО има право да определя финансови корекции в случай, когато ВП/партньор/и по проекта не са се съобразили със съответните правила за обществени поръчки. Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора при възникване на спор между УО и ВП във връзка с изпълнението на този договор ще бъдат проведени консултации на приятелска основа. Компетентните съдебни власти на Република България ще решат спора, в случай че не може да бъде постигнато взаимно съгласие. В изпълнение на проект с рег. СВ007.2.31.131 Превенция и изграждане на съвместен капацитет за ранно известяване и реакция при пожари, финансиран по Програмата ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014 - 2020, община Сливница (проектен партньор 2 съгласно договора за предоставяне на субсидия) сключва Договор 127 от 08.12.2020 г. с изпълнител Екселор Холдинг Груп ЕООД на стойност 6 747 евро с ДДС. В УО е постъпило уведомление за съмнение за нередност относно така сключения договор, като на основание чл. 73, ал. 2 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление, с писмо 99-00-6-162-(31)/14.12.2023 г. на партньора е предоставена възможността да представи мотиви и писмени доказателства, с които да възрази срещу първоначалните констатации на Управляващия орган. Писмото е изпратено на партньора община Сливница, като е получено в деловодството с вх. 04-02/49/15.12.2023 г. От страна на Община Сливница не е депозирано възражение. След извършена проверка относно Договор 127 от 08.12.2020 г. с изпълнител Екселор Холдинг Груп ЕООД административният орган е установил нарушение на чл. 160 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Нарушението е определено от УО като нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета и с решение РД 02-14-24 от 05.01.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган по програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014 2020, по проект с рег. СВ007.2.31.131 Превенция и изграждане на съвместен капацитет за ранно известяване и реакция при пожари, финансиран по Програмата ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014 - 2020, с партньор община Сливница. Определена е финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор 127 от 08.12.2020 г. с изпълнител Екселор Холдинг Груп ЕООД на стойност 6747 евро с ДДС. За да отмени административния акт, съдът се е позовал на даденото тълкуване с Решение на СЕС от 06.03.2025 по дело С-619/23, в което се приема следното: Член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка. Основавайки се на даденото по-горе тълкуване, административният съд е приел, че като е образувал и провел производство, без да конституира като страна надлежния адресат на административния акт, ръководителят на Управляващия орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014 2020 е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда неправилното определяне на адресата на административния акт съставлява и нарушение на материалноправните разпоредби. По горните съображения съдът е мотивирал извод за незаконосъобразност на акта за финансова корекция и с обжалваното решение го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е установено от административния съд, че по сключения договор за субсидия за процесния проект Община Майданпек е водещ партньор и в това си качество отговаря пред управляващия орган за всички допуснати нередности, както и за възстановяването на всички суми, дължими на този орган в случай на нередност, въпреки че разглежданата нередност е констатирана при процедура за възлагане, проведена от община Сливница, партньор по проекта. Този извод на съда изцяло съответства на т. 37 от решението на СЕС по дело С-619/23. Като е взел предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички суми, платени в резултат на нередности, както и че такъв бенефициер контактува пряко с управляващия орган, съдът правилно е приел, че решението за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещия бенефициер и той трябва да бъде адресат на това решение. Този извод на съда изцяло съответства на т. 38 от решението на СЕС по дело С-619/23. В т. 29-36 от решението на СЕС по дело С-619/23 се посочва, че никоя разпоредба от Регламент 1303/2013 не предвижда правила за определянето на адресатите на акт за определяне на финансова корекция. В тази връзка СЕС припомня, че задължението за връщане на облага, незаконно получена чрез нередност, не представлява санкция, а просто последицата от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са спазени, като по този начин получената облага е станала недължима (решение от 1 октомври 2020 г., Elme Messer Metalurgs, C743/18, EU:C:2020:767, т. 64 и цитираната съдебна практика). От горното следва, че връщането на облага, незаконно получена чрез нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/213, не трябва задължително да бъде искано от организацията, допуснала такава нередност. По-нататък, член 40 от Регламент за изпълнение 447/2014, озаглавен Бенефициери, предвижда в параграф 1, че когато са налице двама или повече бенефициери за операция от програма за трансгранично сътрудничество, един от тях се определя от всички бенефициери като водещ бенефициер. По силата на член 40, параграф 2, буква б) последният поема отговорност да гарантира изпълнението на цялата операция. Освен това в съответствие с член 40, параграф 2, буква в) той гарантира, че разходите, представени от всички бенефициери, са били направени в изпълнение на операцията и отговарят на дейностите, договорени между всички бенефициери, в съответствие с критериите, фигуриращи в представения от управляващия орган документ, определен в член 40, параграф 6. Според последната разпоредба управляващият орган предоставя на водещия или единствения бенефициер на всяка операция - стига той да отговаря на изискванията по член 40, параграф 5 от този регламент за изпълнение - документ, в който са описани условията за подпомагане на операцията, включително конкретните изисквания относно продуктите или услугите, които следва да бъдат получени в резултат на операцията, планът за финансиране и срокът за изпълнение. От това следва, че за разлика от другите бенефициери на дадена помощ, водещият бенефициер има особени отношения с управляващия орган, с който той контактува пряко. Това тълкуване се подкрепя от член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013, според който управляващият орган гарантира, че водещият или единственият бенефициер възстановява всички суми, платени в резултат на нередности, а бенефициерите връщат на водещия бенефициер всички неправомерно платени суми. Така, когато е определен водещ бенефициер в съответствие с член 40 от Регламент за изпълнение 447/2014, управляващият орган е длъжен да си върне всякакви суми от него, а не от друг бенефициер. Точно защото водещият партньор е отговорен за възстановяване на финансовата помощ, засегната от нарушението, същият е адресат на акта за финансова корекция и има право да участва в административното производство. Обстоятелството, че в случая водещият партньор има местонахождение в държава, различна от тази, в която са седалището на ръководителя на УО и местонахождението на партньора-нарушител, е отчетено в мотивите и диспозитива на решението на СЕС, поради което е неоснователно оплакването, че не е взето предвид при решаване на спора. Становището на административния орган за изключение от тълкуваните от СЕС разпоредби не е подкрепено с конкретни аргументи. Административният орган единствено твърди, че е изпратил препис от административния акт с писмо рег. 99-00-6-1141-162/22.01.2024 г. именно до водещия бенефициер Община Майданпек. Уведомяването за акта, с който е приключило административното производство, обаче не санира липсата на участие в същото производство, гарантирано от чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Предвид допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт първоинстанционният съд, както и касационната инстанция не дължат обсъждане на въпроса дали в действителност е допусната констатираната от органа нередност. Не следва да бъде обсъждан и въпросът кой е компетентният орган за определяне на финансова корекция на водещия бенефициер, тъй като този въпрос касае бъдещо административно производство, а при отмяната на неблагоприятен акт не се възстановява висящността на административното производство и съдът няма правомощие да дава задължителни указания за започване на ново производство, нито кой е компетентният орган, с чийто акт да приключи това производство. По горните съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за касационната инстанция. Основателно е възражението на другата страна за прекомерност на сумата от 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Претендирата сума от 2 000 лв. не съответства на материалния интерес, който в случая е под 1 000 лв. Не съответства също така и на съдържанието на предоставената правна помощ в отговора по касационната жалба се възпроизвеждат изцяло мотивите на първоинстанционното решение. Относно претенцията за 750 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция касационната инстанция не дължи произнасяне, тъй като искането за разноски и доказателствата за извършването им е следвало да бъдат представени пред първата инстанция до приключване на устните прения, а също така при отменен административен акт относно разноските на жалбоподателя трябва да се произнесе първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение