Решение № 13386 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2016 г.

Решение № 13386 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тобо - КММ" ООД, представлявано от управителя инж. Г. И. Ш., против решение № 4757/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 7186/2015 г. по описа на Административния съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 22221014001019-091-001/24.04.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. С., в частта, в която е потвърден с решение № 951/25.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. на при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и да се отмени ревизионния акт, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. С. чрез процесуален представител юрисконсулт А. в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 22221014001019-091-001/24.04.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. С., в частта, в която е потвърден с решение № 951/25.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. на при ЦУ на НАП, с който на "Тобо - КММ" ООД са определени задължения за ДДС в размер на 88 300 лв. и лихви в размер на 20 820.47 лв. за данъчни периоди от м. юли 2012 г. до месец юни 2013 г. и задължения по ЗКПО за 2012 г. в размер на 25 563.92 лв. и лихви в размер на 7 957.27 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че не е доказано реално осъществени доставки на услуги от издателите на фактурите, поради което е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Просперити БГ" ЕООД, "П. Куин" ЕООД и "Валентино 24" ЕООД. По отношение на фактурите, издадени от "Просперити БГ" ЕООД, с предмет на доставките СМР на бензиностанции "Петрол", настоящия състав на Върховен административен съд, намира че изводите на съда, са законосъобразни и кореспондират със събраните в хода на производството доказателства. При ревизията от "Тобо - КММ" ООД са представени процесните четири фактури, доказателства за плащане по тях и граждански договори за извършване на работа чрез личен труд, сключени между "Просперити БГ" ЕООД и отделни физически лица. Предмет на доставките е извършване на услуги, СМР на бензиностанции "Петрол", но във фактурите не е уточнен вида, количество, единична стойност на възложените СМР, местонахождение на обектите, на кои конкретно бензиностанции "Петрол" следва да се извърши СМР и какъв е техния вид. Не са определени основните задължения на страните по доставката, не е определен предмета й в степен да се провери какво е възложено, на кои обекти и дали е изпълнено. Не са представени количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи, сключени между доставчика и получателя на услугата. Освен това няма съответствие като видове СМР и като обща стойност на СМР между пряката доставка и последващата доставка от "Тобо КММ" ООД по договорите за СМР с "Петрол" АД. За разлика от процесните доставки, при последващите са уточнени видовете, количествата, стойността на СМР и обектите, на които да бъдат изпълнени с приложения към договорите. Също така има подписани приемо-предавателни протоколи и съпътстващи доказателства за изпълнение на услугите. Същото се отнася и относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "П. Куин" ЕООД с предмет на доставките извършване на услуга, извършена работа, помощни работи обект "Г.", проектантска услуга и труд бензиностанции "Петрол" и фактурите, издадени от "Валентно 24" ЕООД с предмет СМР на оранжерия във Велинград и Горублянско ханче. От ревизираното лице са представени процесните фактури и граждански договори за извършване на работа чрез личен труд, сключени между доставчиците и отделни физически лица. Правилно е приел съда, че относно процесните услуги, обективирани във фактурите, издадени от "Просперити БГ" ЕООД, "П. Куин" ЕООД и "Валентно 24" ЕООД се констатира липсата на индивидуализация на предмета на фактурите и не са представени съпътстващи документи, които да обосноват реалното им извършване. Предвид начина, по който е вписано наименованието на услугите: "труд на бензиностанции "Петрол"; "извършена работа", "СМР на бензиностанции "Петрол труд", "труд по ремонти на Петрол", "труд ремонти на бензиностанции Петрол", е очевидно, че предметът им е неясен до степен невъзможност да се идентифицира услугата, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи белези досежно вида на СМР, посочени във фактурите, по които се твърди, че са издадени същите и са извършени услугите. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС фактурата задължително съдържа вида на услугата. Предвид изложеното, в настоящия случай конкретизиран реквизит "вид на услугата" липсва. Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез съпътстващи фактурите документи или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния РА, така и в хода на обжалването му. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 08.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по - силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Не са представени никакви доказателства за установяване вида и обема на фактурираните строителни работи, местонахождението на обекта, в който са извършвани, липсва количествено-стойностна сметка на вложени материали и труд, липсват актове за отчитане на извършените работи и на вложения труд. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Относно частта на РА по ЗКПО за 2012 г. правилно е прието, че с оглед констатациите по ЗДДС и по конкретно за липса на реалност на доставките от "Просперити БГ" ЕООД, "П. Куин" ЕООД и "Валентино 24" ЕООД, се налага изводът, че са налице основанията за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесните фактури, за които не е установена документална обоснованост. Заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално извършени е отклонение от данъчно облагане, поради което ДФР на РЛ се определя без да се вземат по внимание съответните сделки. Съответно е начислен допълнително корпоративен данък върху увеличението. Правилно е приел съда, че не са налице основания за отмяна на РА и, в частта относно корекцията на начислените годишни данъчни амортизации за обекта в гр. В. Търново, предвид че не е доказана датата на въвеждане на актива в експлоатация, нито че за периода, за който са начислени амортизациите е носил икономическа изгода на ревизираното дружество, съгласно чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗКПО. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следа да бъдат присъдени 3600 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,