Решение № 3257 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2012 г.

Решение № 3257 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ против Решение № 13451 от 29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 8070/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ж-122 от 2.05.2012 г. на ДКЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди, че атакуваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си, че издаденото решение е постановено при липса на съществени процесуални нарушения и моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли релевираното оспорване. Ответникът Петър Тодоров Сираков с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - "Е. ОН България мрежи" АД, гр. Варна, редовно призована, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил Решение № Ж-122/02.05.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено производството, образувано по жалба вх. № Е-11П-00-3/24.01.2012 г., депозирана от Петър Сираков срещу "Е. ОН България Мрежи" АД. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения акт, решаващият състав е приел, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени с разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100 от НЛДЕ във вр. с чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, в приложимата й редакция. От доказателствата по делото, в т.ч. и от представената административна преписка, е установено, че в хода на административното производство не е назначена работна група, страните не са поканени за среща в седалището на комисията, нито им е дадена възможност за допълнително изясняване на претенциите и становищата по тях. Посочено е още, че липсва надлежно съставен и подписан протокол на работна група, както и, че на участниците в производството не е дадена възможност да представят допълнителни доказателства, да дадат обяснения или възражения по жалбата. В обобщение е прието, че поради липсата на назначена работна група е останал неизяснен въпросът и не са събрани доказателства дали прекъсването на електрозахранването през посочените от жалбоподателя периоди от време действително се дължи на обективни причини и непредвидени обстоятелства. Посочено е още, че не е изследван достатъчно и въпросът дали временното преустановяване на елзахранването на посочените в жалбата дати се дължи на аварии, които са следствие на обективни и непредвидени обстоятелства или са плод на виновно или небрежно поведение на служители на "Е. ОН България Мрежи" АД. По тези съображения е преценено, че атакуваното решение на ДКЕВР е незаконосъобразно, поради което същото е отменено, а преписката е върната обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 от ЗЕ и чл. 99, ал. 1 и чл. 100 от НЛДЕ. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи със събраните по делото доказателства фактически и правни изводи, които са обосновани и са в съответствие с приложимия материален закон. Със Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е установен особен динамичен фактически състав по разглеждането на жалби на потребители срещу лицензианти, с който се надграждат общите процесуални правила на раздел I от гл. V от АПК. Източник на компетентността на ДКЕВР да разглежда административни спорове от тази категория е разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, в приложимата й към датата на издаване на оспореното решение редакция - ДВ, бр. 18/2005 г. Съобразно чл. 22, ал. 2 от ЗЕ, постъпването на жалба от потребител обвързва Председателя на комисията със задължението да разпореди проверка по реда на гл. VIII от закона, осъществявана по правилата на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Относими към спора са разпоредбите от гл. VII, раздел I от цитирания подзаконов нормативен акт, като по арг. от чл. 99, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "в" от него участието в работна група в производството по жалби на потребители срещу лицензианти е задължително. Именно тази работна група следва да осъществи проверката по преписката и да събере доказателства във връзка с релевантните обстоятелства. Нейните действия целят обективност и гарантират възможността на страните за участие в административното производство. След като в случая е безспорно установено, че издаването на оспореното решение не е предшествано от назначаването на работна група, то правилен е изводът на тричленния състав, че това процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до неизясняване на релевантната фактическа обстановка чрез събиране на всички необходими за изясняването на спора доказателства, а от там е повлияло на формираната от органа крайна воля. В резултат на този пропуск не е съставен и протокол по чл. 100, ал. 1 от НЛДЕ, в който е следвало да бъдат отразени констатациите на контролните органи от извършената проверка и същият да се подпише от проверяваното лице, което в 3-дневен срок от връчването му разполага с правомощието да даде обяснения и възражения. Неоснователен е доводът на касатора, че Докладът на Директора на Главна Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" замества протокола за констатации и опровергава извода за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство. Нормата на чл. 99 от НЛДЕ изрично предвижда създаването на работна група в качеството й на колективен орган с конкретни правомощия, поради което нейните функции не могат да се изземат от едноличен орган от състава на администрацията на ДКЕВР. Неотносими към конкретния спор са и цитираните в жалбата решения на ВАС, които са постановени по оспорвания на актове, издадени в различни административни производства и по отношение на които са приложими други материалноправни разпоредби. Определящо за извода за незаконосъобразност на процесното решение е неизпълнението на посочените императивни по своя характер изисквания, в резултат на което в хода на административното производство са допуснати процесуални нарушения, които правилно са квалифицирани от тричленния състав като съществени. Допускането им опорочава издадения акт, поради което отменяйки същия съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,