Решение № 9731 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15399/2011 г.

Решение № 9731 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15399/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 380/28.09.2011 г., постановено по адм. д. 1021/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 151000774/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 447/04.11.2010 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и относно присъдените разноски, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Уелд инженеринг" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 380/28.09.2011 г., постановено по адм. д. 1021/2010 г. по описа на АС - Велико Търново е отменен РА № 151000774/06.08.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 447/04.11.2010 г. на ДД "ОУИ" в обжалваната част, с която на "Уелд Инженеринг" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 2000 лв. по фактура № 506/30.06.2009 г. и в размер на 9408 лв. по фактура № 144/25.02.2010 г. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил събраните доказателства в тяхната цялост и е приел, че по отношение доставката от ЕТ "Радослав Радославов" не е налице спор по фактите, които са правилно установени в РА, но е направено неправилно тълкуване на правните им последици. Съдът е обосновал извод, че с РА без основание е отказано да бъде признато упражнено в данъчен период 01.06.2009 г. - 30.06.2009 г. право на данъчен кредит по фактура № 506/30.06.2009 г., издадена от ЕТ "Радослав Радославов", за която няма спор, че отразява реална облагаема доставка, извършена от регистрирано по ЗДДС лице, само защото не е издадена и осчетоводена в данъчния период, през който е настъпило данъчното събитие. По отношение данъчна фактура № 144/25.02.2010 г., издадена от "Стройбилд" ООД административният съд е обосновал извод, че отразява реална облагаема доставка на стоки, поради което незаконосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС е отказано да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на получателя "Уелд инженеринг" ООД. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд в атакуваното съдебно решение ги е обсъдил задълбочено и последователно, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че АС - Велико Търново при постановяване на обжалваната част на съдебното решение е игнорирал съществени доказателства и факти от обективната действителност, при което се е стигнало до изопачаване на действителната фактическа обстановка. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че фактическите констатации в РА по отношение доставката от ЕТ "Радослав Радославов" са верни, а тези по отношение на доставката от "Стройбилд" ООД не съответстват на събраните по делото доказателства. Според доводите в касационната жалба, възпроизвеждащи правната обосновка в РА и решението на ДД "ОУИ", "Уелд Инженеринг" ООД няма право на данъчен кредит по данъчна фактура № 506/30.06.2009 г., издадена от ЕТ "Радослав Радославов", защото не го е упражнило в срока по чл. 70, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Тези доводи не съответстват на закона и съдебната практика. При безспорно установяване на осъществена реална облагаема доставка от регистрирано по ЗДДС лице на стока, която се използва за целите на икономическата дейност на получателя е необходимо да бъде изследвано доколко отклонението от процедури по деклариране на данъка е с цел измама или е довело до отклонение от данъчно облагане, или представлява формално нарушение, което не се е отразило върху резултатите за фиска. В конкретния случай упражняването на правото на данъчен кредит е извършено в същия данъчен период, в който е издадена спорната данъчна фактура, респективно е станал изискуем данъка по нея, поради което тези действия на страните по доставката не са в нарушение на принципното функциониране на механизма на данъка върху добавената стойност. Формално тълкуване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС в конкретния случай би довела до нарушаване на принципа неутралитет, защото срещу изискуем данък не би се признало право на данъчен кредит въпреки наличието на всички предпоставки за неговото възникване. В конкретния случай практически (независимо от разпоредбата на чл. 321 от ТЗ) "Уелд Инженеринг" ООД не е имало възможност да упражни правото си на данъчен кредит в данъчния период, в който то е възникнало с оглед осъществяване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, защото не е разполагало с данъчен документ и само на това основание също би му било отказано признаване на правото. Правото на данъчен кредит е упражнено в същия данъчен период, в който доставчикът е декларирал данъкът като изискуем, поради което обективно не се установява ощетяване на фиска чрез загуба на данъчни приходи или намерение за данъчна измама. В случай не е налице упражняване на право на данъчен кредит след изтичане на преклузивния срок по чл. 72 от ЗДДС, а незабавно в данъчния период, в който това е станало възможно за получателя на доставката. Установяване на правилност на данъчната практика, осъществена с РА би имало за резултат обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система по облагане с ДДС. Тълкуването на правните норми, осъществено от АС - Велико Търново е в съответствие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване. В този смисъл е тълкуването на нормите на Директива 2006/112/ЕО, осъществявано многократно от Съда на Европейските общности (с ново наименование Съд на Европейския съюз), намиращо отражение например в решения по дело С-146/05, решение по съединени дела С-95/07 и С-96/07, решение по дело С-392/09. Допълнително следва да бъде посочено, че в конкретния случай е налице възможност за определяне на лихви за допуснатото нарушение от страна на доставчика на правилото на чл. 113 от ЗДДС, които във всички случай са в полза на бюджета, защото не се дължат лихви към получателя по доставката, който е упражнил в по-късен период правото си на данъчен кредит. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение в тази част е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на данъчна фактура № 144/25.02.2010 г., издадена от "Стройбилд" ООД касационната инстанция намира, че административният съд законосъобразно е обосновал правните си изводи, че е налице реално осъществена доставка. Административният съд правилно е преценил доказателствената стойност на представените доказателства, включително и на неоспорената пътно-прехвърлителна разписка, установяваща предаването и получаването на стоката, както и относно установяването на обстоятелства, свързани с последващата реализация на стоката. Административният съд правилно е преценил и относимостта към спора на влезлия в сила ревизионен акт, отразяващ резултатите от извършена ревизия за установяване задължения за ДДС на прекия доставчик "Стройбилд" ООД, включително и за данъчен период 01.02.2010 г. - 28.02.2010 г. Първоинстанционният съд е извършил много точен и правилен анализ на приложимите правни норми, включително като при тълкуването им е използвал насоките, съдържащи се в решения на Съда на европейския съюз, постановени по повод преюдициални запитвания за тълкуване на разпоредби на Шеста директива от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (77/388/ЕИО). В допълнение на тези правилни съображения трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че доставчикът и получателят е необходимо да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимостта за нея на ДДС (мотивите на Решение от 26.01.2012 г. на Съда на Европейския съюз по дело ADV Allround Vermittlungs AG, С-218/10/Finanzamt Hamburg-Bergedorf). Съгласно същото решение чл. 17, § 1, § 2, буква a) и § 3, буква a), както и чл. 18, § 1, буква a) от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски за касационната инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение