Решение № 4607 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2018 г.

Решение № 4607 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Одесос", община Варна против решение № 1507 от 11.07.2018 г. по адм. дело № 3368/2017 г. на Административен съд-Варна, с което е отменена заповед № 197/21.11.2017 г. на същия административен орган, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "железарска работилница", в имот с административен адрес[жилищен адрес], [населено място], с извършител В. Иванов. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът В. Иванов не изразява становище. Ответниците Чалъкова, Иванова, Димитров и Кръстева също не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Оспореното решението е недопустимо в частта, в която е постановено при участието на Р. Чалъкова, Е. Иванова, Д. Димитров и С. Кръстева като заинтересовани лица. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта, посочено в разпоредителната част на заповедта. Административният акт не засяга неблагоприятно други лица, поради което липсват основания за конституиране на заинтересовани страни в съдебното производство. Собствениците на имота, в който е изграден стоежът, предмет на заповедта за премахване, също не са засегнати, тъй като не са адресати на заповедта и за тях административният акт не поражда права и не създава задължения. Ето защо тези лица не са легитимирани да участват като заинтересовани страни в производството по оспорване на заповедта. Поради това решението по отношение на заинтересованите лица следва да бъда обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. Решението на Административен съд – Варна в частта, в която е отменена заповед № 197/21.11.2017 г. на кмета на район "Одесос", община Варна, е постановено в противоречие с материалния закон. Решаващият съд правилно приема, че заповедта, предмет на оспорване, е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт поради противоречие с материалноправни разпоредби, обаче е неправилно и не се споделя от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че оспорената заповед № 197/21.11.2017 г. е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с нея е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ "железарска работилница", разположена между жилищната сграда в северозападната част на имота, гараж и ателие от югозапад и огради от североизток и югоизток в имот с административен адрес: гр. Варна, ул. "Веслец" № 37/ул. "Добротица", № 14 А, извършен от В. Иванов. Обектът представлява конструкция от метални профили-колони и надлъжни и напречни греди, покрити с поликарбонни плоскости. Конструкцията е монтирана върху бетоновата настилка в двора, чрез бетонови блокчета, а северозападната част "стъпва" върху плочата на пристройката пред жилищната сграда. Към улица "Веслец" навесът е затворен с ролетна щора. Постройката е оборудвана с работни маси, електрически уреди и устройства за производство на метални конструкции, които към момента са премахнати. Изградена е през м. септември 2017 г. от В. Иванов, сега ответник. При тези факти следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект "железарска работилница", представляваща покрита метална конструкция, има характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ) и представлява постройка на допълващото застрояване, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2017 г. строежът не попада в обхвата на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и постановената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на жалбоподателя пред административния съд, ответник в касационното производство, че описаната в заповедта постройка представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като първите две норми класифицират обектите според тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - съобразно техните конструктивни особености. В случая обектът, описан в заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на неговото предназначение, тъй като се използва в частен интерес, а не за увеселителни, за търговски и други обслужващи дейности, нито е елемент на градското обзавеждане, както и рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Освен това конструктивна свързаност на обекта със земята (същият е закрепен с бетонови блокчета върху настилката в имота) налага извода, че същият не представлява преместваем обект и в конструктивно отношение, тъй като е невъзможно преместването му без нарушаване на конструктивната му цялост. Следователно нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, а доводите в обратния смисъл, възприети и от административния съд, са неоснователни. Съображенията на административния съд за нарушение на принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, също не се споделят от настоящата инстанция. В случая намесата на органите по контрол на строителството е в очертаните от закона рамки и в изпълнение на легитимна цел, а именно недопускане на незаконно строителство. Защитата на имота от вредното въздействие на водите би могло да се постигне чрез изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура, каквито характеристики описаният в заповедта навес не притежава. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратния смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което в тази част противоречи на материалния закон. Поради всичко изложено решението на Административен съд – Варна в частта, в която административният акт е отменен следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на В. Иванов против заповед № 197/21.11.2017 г. на кмета на район "Одесос", община Варна, да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на район "Одесос", община Варна, се представлява от юрисконсулт и пред двете инстанции и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба В. Иванов следва да бъде осъден да заплати на община Варна сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,