Решение № 7325 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 639/2018 г.

Решение № 7325 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 639/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Г. Д. и М. В. П., подадена чрез адв. Славов като процесуален представител, срещу решение № 1886/27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 461/2017 г. по описа на Административен съд - В.. С доводи за незаконосъобразност, се претендира отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени процесния отказ за издаване на Удостоверение за търпимост, ведно със законните последици. Ответникът- Ггл. архитект на район "Приморски" при община В., чрез пълномощника му - адв. Илиева, оспорва касационната жалба, като в писмен отговор и становище излага съображения за правилност и обоснованост на съдебния акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна . С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на С. Г. Д. и М. В. П., против отказ на Гл. архитект на район "Приморски", обективиран в писмо изх. № АУ112970ПР_001ПР/28.12.2016 г., за издаване на Удостоверение за търпимост на сграда със застроена площ 104 кв. м., находяща се в ПИ с идентификатор № 10135.2552.2589 по КК на район "Приморски", ж. к. "И.", гр. В.. Според съда, актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на админинистративнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Видно от заключенията на назначените по делото единична и тройна СТЕ, след изследване на всички кадастрални и регулационни планове за територията, в която се намира обектът, представляващ автосервиз, същият не е отразен в нито един от тях. От заключенията се установява още, че самият автосервиз не е разделен на гаражни клетки и се явява трети временен обект в ПИ с идентификатор № 10135.2552.2589, наред с жилищна и офис сграда с временен характер. По одобрения с решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет - В. ПУП-ПУР, процесната сграда попада изцяло в трасето на бъдещото разширение на бул. " Хр. С.". Съдът е приел, че годината на извършване на строежа не може да бъде точно установена, поради което е изследвал търпимостта на незаконно построения сервиз съобразно всички хипотези на разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Според административния съд, с оглед установените характеристики на незаконния строеж, не са изпълнени предпоставките на нито една от посочените разпоредби, поради което строежът не е търпим. С тези мотиви отказът за издаване на Удостоверение за търпимост е преценен като законосъобразен, като е присъдено адвокатско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се спори между страните, че процесният автосервиз, със застроена площ 104 кв. м., находящ се в ПИ с идентификатор № 10135.2552.2589, е изграден без строителни книжа и представлява незаконен строеж. Същият е изграден в имот, попадащ по първия одобрен ЗРП от 1979 г., върху КП от 1973 г., попада в улична регулация - за разширение на бул. " Хр. С.", а по неприложения ЗРП от 1987 г. територията на имота е попадала в "обществена зеленина" съгласно легендата нкъм ЗП. Във връзка с подаденото заявление до Гл. архитект на район "Приморски" за издаване на Удостоверение за търпимост на процесния строеж, касаторите са представили нотариално заверена декларация, съдържаща заявление, че сградата е построена "преди 2001 г. ", без да е посочен конкретен период/година на изграждане. Съдържащото се в декларацията твърдение е изолирано и не се подкрепя от нито едно доказателство по делото, не се установява и от показанията на разпитаните свидетели, които действително, както е приел и съдът, са общи и не водят до разграничеване на отделните постройки в имота. Изследването на режима за търпимост на строежа предполага познание за момента на извършването му, с оглед преценката на релевантните периоди по § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ и § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. Тежестта да проведе пълно доказване по отношение на времето на изпълнение на строежа, спрямо което да се обсъди от административния орган и съда неговата допустимост по критериите на цитираните разпоредби, е върху оспорващите. Те следва да представят категорични доказателства за наличието на условия за издаване на исканото Удостоверение за търпимост. При положение, че оспорващите не сочат и не представят убедителни доказателства за конкретна година/ период на извършване на строителството, се изключва възможността за проверка на допустимостта на строежа, която не може да бъде хипотетична. Това е наложило обсъждането на възможните хипотези и подробни задачи на вещите лица. В допълнение на посоченото, противно на твърдяното в декларацията, в единичната експертиза е направен категоричен извод, че автосервизът е построен след 2008 г. В ПИ с идентификатор № 10135.2552.2589 по КК на район "Приморски", наред с процесната сграда се намират още два временни обекта - паянтова жилищна постройка от КП/1973 г. и стопанска сграда в югоизточния ъгъл на имота, узаконена като офис. В одобрената със заповед № РД18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК кадастрална карта на район "Приморски", жилищната постройка е отразена, за първи път е отразен и офисът, но процесният автосервиз - не фигурира. Действително, както е посочил административният съд, точната година на извършване на строежа не може да се установи, но гореизложеното навежда на извод, че автосервизът е реализиран след 2008 г. Само на това основание той не е търпим, тъй като пределният срок по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. е изтекъл на 31 март 2001 г. Дори да се допусне, че автосервизът е изграден, както твърдят касаторите преди 2001 г., отново не са спазени изискванията на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, за да бъде счетен строежът за търпим. В този смисъл първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и не следва да бъдат преповтаряни. Във връзка с твърденията в жалбата, че сервизът граничи с подпорна стена, която според касаторите е законна, следва да се посочи, че подобно обстоятелство е неотносимо за търпимостта на строежа. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като обосновано и правилно, следва да се остави в сила. При този изход на процеса, основателно е направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Същото е заявено своевременно, а разноските са платени и доказани по размер. Водет от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,