Решение № 207 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2009 г.

Решение № 207 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 919/30.5.2009 г. по адм. д. № 2899/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 180800285/12.8.2008 г. на ТД-Русе като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Борислав Иванов-Бобеви-Виолина Иванова", редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 180800285/12.8.2008 г. на ТД-Русе в частта, с която на Виолина Иванова като ЕТ "Борислав Иванов-Бобеви-Виолина Иванова" са определени задължения за 2005 г. по ЗОДФЛ (отм.) 36 195, 40 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия. На 5.8.2005 г. с договор за дарение Борислав Иванов прехвърлил на съпругата си Виолина Иванова търговското предприятие на ЕТ "Борислав Иванов" при условията на чл. 15 и чл. 60 ТЗ. В счетоводството на ЕТ "Борислав Иванов-Бобеви-Виолина Иванова" прехвърлянето е отразено с сметка 111 - общи резерви за 151 417 лв., в сметка 205 - транспортни средства за три автобуса са отразени 150 193 лв. и в сметка 206 - стопански инвентар са отразени 1 224 лв., с което дарението е отразено в собствения капитал на търговеца. В РА е прието, че Иванова е придобила качеството търговец след дарението на ЕТ и е следвало да отрази подареното й имущество като приход по т. 4.4 от Общите разпоредби на Националните стандарти и т. 2 от Счетоводен стандарт 18. Прието е, че придобитите активи са приход за Виолина Иванова, действаща като ЕТ и със стойността им следва да се преобразува финансовия резултат на ЕТ на основание чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 23 ал. 2 т. 11 ЗКПО (отм.) като е определен данък за внасяне 36 195 лв. с лихви. Вещото лице е дало заключение, че данъчната основа за доходите на ЕТ през 2005 г. е 422 лв. Дало е заключение също, че неправилно е отразено придобиването на предприятието в раздел А. Собствен капитал, група II Резерви, вместо да се отрази увеличение със 151 хил. лв. в раздел Б. Дългосрочни задължения, група II Приходи за бъдещи периоди и финансирания. Дало е заключение също, че неправилното осчетоводяване не води до корекции на отчета за приходи и разходи, и на финансовия резултат. Съдът е приел, че в РА правилно е прието, че В. Иванова е придобила качеството търговец с придобиването на предприятието на ЕТ по дарение. Приел е също, че с прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ по дарение между две физически лица не е формиран приход за същия този ЕТ, нито разход, самото предприятие на търговеца не е приход за същия търговец, предвид и чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), по който придобитото по договор за дарение между съпрузите не подлежи на облагане. С договора от 5.8.2005 г. е променен само собственика на предприятието, то не се променя като имуществена съвкупност. Промяната на собственика не е основание за отразявания в счетоводството на ЕТ, придобит по дарение, за разлика от случаите на придобиване на предприятие от действащ търговец, за които е цитираната практика на ВАС, неотносима към процесния случай. Неправилните счетоводни записвания не са основание придобитите активи да бъдат определяни като приход и преобразуване на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 11. ЗКПО (отм.). Приел е също, че признаването на даден актив за собствен капитал не изключва изследване налице ли е приход, каквото в РА не е направено. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице изцяло, което е дало заключение, че НСС за финансови отчети за малки и средни предприятие не е приложим за придобито по дарение предприятие, според чл. 1.2, б. "а" от който не се отнася за правителствени дарения. Последните се уреждат от НСС 20-Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. По чл. 3.8 от НСС 20 по реда на този стандарт се отчитат получените в предприятията дарения от трети лица. Изводът на вещото лице, че НСС-18-Приходи не е приложим за дарение на предприятие е правилен като краен резултат, но не следва от цитирания чл. 1.2, б. "в" от него, който касае само правителствените дарения, а от чл. 1.1., б. "а - в" от НСС-18, в които са изброени случаите на приложимост на НСС-18 и дарение от трето лице не попада в тях. Вещото лице е дало заключение, че правилно материалните активи са отразени по сметките за транспортни средства и стопански инвентар, неправилно са отразени 150 417 лв. по сметка общи резерви, а е следвало да се по кредита на сметка финансиране за дълготрайни активи по чл. 3.2., б. "а" от НСС 20, според който даренията, свързани с амортизируеми активи се признават като приход за съответния период пропорционално на начислените амортизации на активите, придобити в резултат на дарението. Вещото лице е дало заключение, че за периода не са начислени амортизации на активите и предвид цитирания чл. 3.2., б. "а" от НСС 20 приходите от дарението, свързано с амортизируеми активи са нула. С тези допълнения изводът на съда, че не е налице приход при прехвърляне на ЕТ по дарение между физически лица е правилен. Законосъобразно съдът е приел, че при дарение между физически лица на основание чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) не се смята за доход полученото по дарение, а по чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) облагаеми са доходите на физическите лица, действащи като еднолични търговци и неправилно в РА е приложен чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), щом не е налице приход, нито доход по смисъла на ЗОДФЛ (отм.). Допуснатото процесуално нарушение с необсъждане на заключението на вещото лице изцяло не е съществено, щом не е опорочило крайните правилни изводи на съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,