Решение № 7843 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2020 г.

Решение № 7843 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Кенаров срещу решение № 265 от 17.12.2019 г. по адм. дело № 429 по описа 2019 г. на Административен съд – С.. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-165 от 10.10.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц. В. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – С. е образувано по жалба от М. Кенаров срещу заповед № 03-165 от 10.10.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС. С нея, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на лицето на длъжност младши експерт с ранг IV младши, място на работа: РПЦ – с. Б., считано от 18.10.2019 г. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено отправено едномесечно предизвестие за прекратяване от органа по назначаване изх. № ЧР – 1271 от 16.09.2019 г. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, действал с оглед представените му правомощия, на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 10 от Устройствения правилник на ДАБ при МС; при спазване на законоустановената форма, понеже съдържа всички реквизити, изискуеми от специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл. Посочени са правното основание за прекратяване, дължимото обезщетение и придобития ранг на държана служба. Също така е установил, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и че той е в съответствие с целта на закона. По тези съображения е отхвърлил жалбата на М. Кенаров срещу заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно постановено. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото административният съд е постановил съдебния си акт при правилно изясняване на фактическа обстановка и на относимите правнорелевантни факти, по които няма спор между страните. Спорът е правен и свързан с тълкуването и прилагането на разпоредбата чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на касационния жалбоподател. Правилно административният съд е приел, че спрямо държавния служител е осъществена материалноправната предпоставка за издаване на оспорената заповед по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. По несъмнен начин е установено, че на 17.12.2002 г. М. Кенаров е придобил и е упражнил правото си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69 от КСО, при условията на I-ва категория труд, като този стаж възлиза на 20 години, 03 месеца и 20 дни. Също така безспорно е, че служебното правоотношение на М. Кенаров в ДАБ при МС е възникнало от 06.01.2014 г. и било е прекратено със заповед на председателя на същата агенция. Тази заповед впоследствие е отменена по съдебен ред и служителят е възстановен на предишната му длъжност, считано от 17.07.2019 г., въз основа на влязлото в сила съдебно решение и подадено заявление до органа по назначаване за държавен служител в ДАБ при МС, с място на работа: Регистрационно – приемателен център (РЦП) – с. Б., на длъжност младши експерт с ранг IV младши. В разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е посочено, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в намален размер по чл. 68а от КСО. Една от кумулативните предпоставки за прилагането й е служителят да отговаря на общите условия за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, определени в чл. 68 от КСО, включително и при наличието на осъществена хипотеза, когато е упражнил правото си за пенсия и осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение - 10.10.2019 г., лицето получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, като е упражнило правото си на нея преди назначаването му на процесната длъжност. Видно от приложените доказателства на М. Кенаров е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 17.12.2002 г. Към 28.03.2019 г. (виж л. 6 от първоинстанционното дело) сумарният общ сбор осигурителен стаж на лицето превърнат към III – та категория труд е 44 години, 05 месеца и 05 дни, от които осигурителен стаж от I - ва категория е 20 години, 03 месеца и 20 дни и осигурителен стаж от III – та категория труд е 10 години, 07 месеца и 02 дни. При така установената фактическа обстановка правилно инстанцията по същество е достигнала до извода, че спрямо служителят е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, в приложимата редакция (ДВ, бр. 57 от 2016 г.). Този извод е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Цитираната разпоредба дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. В този смисъл не са основателни оплакванията на касационния жалбоподател, че актът е издаден при липсата на кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл – определен осигурителен стаж и достигната възраст. Пенсията му е отпусната именно при наличието и на двете кумулативни предпоставки по реда на чл. 69 от КСО, в приложимата й редакция, относно правото на военнослужащите да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Във връзка с оплакванията на касатора, че законодателят е посочил в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл само разпоредбата на чл. 68 от КСО и на чл. 68а от КСО, следва да се уточни, че цитираните разпоредби са част от глава шеста "Задължително пенсионно осигуряване" от КСО. В тази глава са и следващите ги разпоредби от чл. 69 до чл. 70а, включително, които уреждат предпоставките за придобиване право на пенсия при различните професии, с оглед категорията на труд, който са полагали, респ. и възраст. Така, с оглед изложеното, следва да се направи извод, че в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е използвано общото понятие за пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същото обхваща видовете пенсии за осигурителен стаж и възраст с оглед различните професионални качества на лицата, които са упражнили правото си на пенсия и различната категория труд, които те са полагали. Доводите на касационния жалбоподател, че правото му на труд е накърнено, са неоснователни. Относно повторното позоваване и пред настоящата съдебна инстанция на решение № 3 от 07.03.2019 г. по к. дело № 16 от 2018 г. по описа на на Конституционния съд не променя гореизложените изводи. Неточно е позоваването и на решение № 7632 от 22.05.2019 г. по адм. дело № 15482 по описа за 2018 г. на ВАС, пето отделение. Спорът по това дело е относно правилността на съдебно решение, постановено в първоинстанционно производство, в което е обсъждана и преценявана законосъобразността на административен акт, но издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В двете основания, а именно по чл. 106, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗДСл, материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение са различни, а именно при придобито право на пенсия за осигурителен стаж (т. 5) и при придобито, но вече упражнено такова право, включително и упражнено такова по чл. 68а от КСО (т. 6). Волята на законодателя е различна, поради което и съображенията на ВАС по цитираното решение в настоящия правен спор се явяват неприложими. Обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. При този изход от спора претенцията на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, е основателна, Следва да се присъдят в негова полза разноски само за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По отношение на искането за присъждане на направените от страна на административния орган разноски, касаещи използването на куриерска услуга и заплащането на тази услуга, в размер на 9,56 лв. и както и на 39,00 лв. за командироване на процесуалния му представител, то е неоснователно. Същите не попадат в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, поради претенцията в тази част не следва да се уважи. Сумата, възлизаща за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. следва да се възложи в тежест на М. Кенаров. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,