Решение № 13154 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2010 г.

Решение № 13154 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - Югозападна срещу решение № 7/17.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2658/2009 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 47/29.12.2008 г., издадено от началника на Митница - Кулата, потвърдено с решение № А-219/10.04.2009 г. на директора на РМД - гр. София за установени публични държавни вземания в тежест на Асен Николов Бокушев. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът неправилно е приложил материалния закон - чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 202, ал. 1, т. 2 ЗМ, като неправилно е приел, че липсват преки доказателства за това съответства ли превозваното от Бокушев гориво на обозначеното в придружаващите го документи, получени по линията на международното сътрудничество. Твърди, че е установено, че стоката е въведена без значението на българските митнически власти, както и че за въведената стока съществуват данни в масивите на "Гранична полиция" за това, че е пренесена през ГКПП "Кулата" на 29.09.2003 г. с "МАН" Е 45-16 АН с водач Асен Бокушев. Касаторът твърди, че липсват данни в системата БИМИС (Българска интегрирана митническа информационна система), което сочело на избегнат митнически контрол, като стоката не е представена пред митническите органи за извършване на физически и документален контрол. Освен това се излагат доводи, че констатациите в постановлението са извършени на база официални писмени документи, представени от гръцките митнически власти- митница - Солун, където стоката е била оформена за износ за България. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на Бокушев срещу ППСПДВ. Ответникът по касационната жалба Асен Николов Бокушев от гр. Сандански чрез процесуалния си представител адв. Роза Орманлиева я оспорва, като подробни съображения и доводи са изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, сочейки че казусът е идентичен с този по адм. дело № 2657/2009 г. на АССГ с предмет на обжалване ППСПДВ № 46/29.12.2008 г. по отношение на същото лице за същия вид стока - безоловен бензин. Според прокурора съдът е направил необоснован извод, че не е установено за какъв вид бензин и количество се отнася определеното задължение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Асен Бокушев против ППСПДВ № 47/29.12.2008 г., издадено от началника на Митница - Кулата, потвърдено с решение № А-219/10.04.2009 г. на директора на РМД - гр. София за установени задължения на Асен Николов Бокушев - мито в размер на 2 485,31 лв., ДДС - 6 556,60 лв., такса ПУДОС - 1 038,77, такса път - 3 895,38 лв., акциз - 14 066,65 лв., ведно със законната лихва. За да отмени посочения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден при нарушение на материалния закон. За да обоснове този си извод съдът е установил, че наистина е получена информация от ГД "Гранична полиция" по повод запитване от Агенция "Митници" за това, че товарен автомобил "МАН" с рег. № 45 16 АН с водач Асен Бокушев е регистриран, че излиза на 28.09.2003 г. в 20 ч. на ГКПП "Кулата" и е влязъл през същия пункт на 29.00.2003 г. в 21 ч., както и че е превозвал бензин. Това установено обстоятелство обаче според съда не е достатъчно за да възникнат задължения за плащане на публични държавни вземания, тъй като митнически контрол спрямо превозното средство не е извършван. Съдът е счел, че наистина Бокушев е въвел на територията на България бензин с посоченото превозно средство, но в обжалваното постановление този бензин е конкретизиран по вид и по количество, а в преписката не се съдържала товарителница или документ, удостоверяващ предаване на описаната в постъпилите от гръцката митническа администрация документи стока, която препятства обосноваване на извод, че преминавайки границата Бокушев е превозвал именно 21641 кг бензин за двигатели. Освен това съдът е обсъдил фактура № 046071, серия 81 от 29.09.2003 г. от гръцкото дружество Mamidol Jetoil. Относно предаването на стоката за превоз и осъществяването му през държавната граница с Република Гърция, според съда документите не съдържат удостоверително изявление, а се основават на данни, посочени от нейния изпращач. Изводът, направен от съда въз основа на описаната фактическа обстановка е, че Бокушев е преминал границата с Гърция, управлявайки посочения във фактурата товарен автомобил и е превозвал бензин и тези данни съдът кредитира от неоспорените справки на ГД "Гранична полиция", но в тях не бил посочен регистрационен номер Е 14 61 ЕА (вероятно ремарке), вписан във фактурата и сертификата, поради което не било установено, че видът и количеството бензин, посочени в писмото на ГД "Гранична полиция" са именно обозначените във фактурата и сертификата, макар да съществува индиция в тази насока. Обжалваното решение е неправилно. Няма спор между страните, че Асен Бокушев като водач на товарен автомобил "МАН" Е 45 16 АН е излязъл от територията на Република България на 28.09.2003 г. в 20 ч от ГКПП "Кулата" и е влязъл на територията на Република Гърция и отново се е върнал в България на 29.03.2003 г. Тези данни са от справка на ГД "Гранична полиция" по повод запитване от Агенция "Митница" и не са оспорени като съдържание от ответника по касационната жалба, като се има предвид, че представляват официални документи и се ползват с материална доказателствена сила. Установено е също така от кореспонденцията между Агенция "Митница" и ГД "Гранична полиция", че на посочените дати Бокушев е внесъл на територията на страната бензин. По линията на международното сътрудничество гръцките митнически власти са изпратили фактура и сертификат. Видно от представената по делото фактура № 046071/29.09.2003 г. гръцкото дружество Mamidol Jetoil е продало на "Димекс Трейд" ООД - гр. Раднево 24170 литра бензин, което отговаря на 21641 кг, като изрично във фактурата е записан Асен Бокушев като превозвач на стоката и номера на МПС, Е45-16/ Е45-16. Данните на превозвача са отразени и в представения сертификат EUR-1 и те са същите, както във фактурата. В писмото на ГД "Гранична полиция" е записан само номера на товарния автомобил Е45-16, но не е записан № Е45-16, което е номера на ремаркето или цистерната, но като се има предвид, че посоченото количество бензин не може да се натовари на камион, който е без цистерна (ремарке), пригодени за превоз на гориво, то неизписването на номера на ремаркето (цистерната) не води до извод, че такова количество бензин не е превозено. Съдът възприема посоченото в официалните документи на ГД "Гранична полиция", че на посочената дата Асен Бокушев е превозвал от Гърция бензин, но не възприема изводите на първоинстанционния съд, че непосочването на регистрационен № Е45-16 (вероятно ремарке) не доказвало превозването на бензина, описан във фактурата. Наличието или не на транспортни документи не може да доведе до други изводи, тъй като са налице неопровергани доказателства, че Асен Бокушев е напуснал територията на Гърция на 29.09.2003 г. и оттам е превозвал бензин. Наличието на фактура от същата дата, в която Бокушев е описан като превозвач води до извод, че той е пресякъл границата с Гърция, внасяйки бензин, без да са налице данни да го е обмитил поради непредставяне пред съответното митническо учреждение на документи за това. При наличие на доказателства за преминаване от Асен Бокушев на границата с Гърция и внасянето на бензин, изводът който е следвало да направи първоинстанционния съд е, че е внесена стока, която не е декларирана и съответно е останала необмитена, което е отклонение от митническо облагане. Липсата на ЧМР не може да обоснове обратния извод, тъй като са налице достатъчно данни, че Бокушев е внесъл на територията на България на 29.09.2003 г. бензин в количество, посочено във фактурата с гръцкото дружество от същата дата. Същото се установява и от писмо на гръцките митнически власти и приложената към него таблица, от която е видно, че на позиция 220 от нея е посочено, че е превозван бензин за "Димекс Трейд" ООД - гр. Раднево. Това означава, че гръцките митнически власти са оформили износ на процесната стока, но при влизането в Република България превозвачът не я е декларирал пред българските митнически органи и по този начин е отклонил стоката от обмитяване по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 202, ал. 1, т. 2 ЗМ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените от касатора основания и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като жалбата на Асен Бокушев против ППСПДВ № 47/29.12.2008 г. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,