Решение № 3553 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2013 г.

Решение № 3553 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "СНАД 55" ЕАД, ЕИК 102728770, подадена чрез адв. Тодорова срещу Решение № 970/25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1323/2012 г. по описа на Административен съд -Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 021101836/2.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, поправен с РА № 1101836/21.05.2012 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 193/23.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- Бургас е отхвърлил жалбата на касатора против обжалвания ревизионен акт, в частта му, в която "СНАД 55" ЕАД са определени задължения по ЗДДС за следните данъчни периоди - м. 08, 09 и 10.2006 г.; 01, 02, 04, 05, 06, 07 и 08.2007 г. Съдът е приел за установено следното: "СНАД 55" ЕАД е извършвало хотелиерска дейност чрез хотелски комплекс "Мена палас" в курортен комплекс "Слънчев бряг", като настанявало туристи по договори с чуждестранни туроператори. В хода на ревизията от ревизираното дружество са изискани доказателства, посочени в чл. 82м, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) - 1. договор за предоставяне на основни туристически услуги с чуждестранен туроператор, който не е регистрирано по закона лице 2. документ, удостоверяващ заявените услуги от чуждестранния турист 3. копие от регистъра на настанените туристи 4. удостоверение за категоризация на туристическия обект. Изисканите доказателства са били необходими за доказване на доставките за данъчни периоди през 2006 г. по реда на чл. 91к, ал. 5 от ЗДДС (отм.), който е избран от РЛ за облагане на извършените услуги, като хотелиер. За 2006 г. РЛ не е разполагало с удостоверение за категоризация на хотелския комплекс, чрез който е извършвало доставка на хотелиерски услуги. Видно от писмо на Директора на Дирекция "Туристическа политика" в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма "СНАД 55" ЕАД е подало заявление за категоризиране на хотел "Мена палас" на 24.04.2007 г. пред категоризиращият орган Държавна агенция по туризма. Заявлението е разгледано от експертна комисия на 22.05.2007 г. Процедурата по категоризиране е открита на 30.07.2007 г. Издадено е временно удостоверение с изх. № РКК-18-653 на 16.08.2007 г., а удостоверението за категоризация е от 24.10.2007 г. Органът по приходите е приел, че за данъчните периоди 2006 г. не са били налице предпоставките за облагане по реда на чл. 91к, ал. 5 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 82м, ал. 2 и ал. 4 от ППЗДДС (отм.), тъй като "СНАД 55" ЕАД не е разполагало с удостоверение за категоризация на хотелския комплекс. За данъчни периоди през 2007 г. приходните органи са приели, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 40, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС. С РА в обжалваната му част са установени допълнителни задължения по ЗДДС при приложение на общата данъчна ставка от 20 %. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и е приел, че изводите на издателя на РА и решаващия орган са съобразени с приложимото материално право. Съдът е приел, че предпоставка за приложението на специфичните режими за облагане с ДДС по чл. 91к, ал. 5 от ЗДДС (отм.) за 2006 г. и по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС за 2007 г. е наличието на удостоверение за категоризация на туристически обект, каквото ревизираното дружество не е притежавало за ревизираните данъчни периоди 2006 г. и 2007 г. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Съгласно чл. 91к, ал. 5 от ЗДДС (отм.) данъчната основа при доставката от хотелиер на основни туристически услуги, които са част от организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист, на чуждестранен туроператор, който не е регистриран по този закон, е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на глава шеста, като според чл. 91л от закона документите, удостоверяващи извършването на доставките по тази алинея се регламентират в правилника за прилагане на този закон. Съгласно чл. 82м, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) за доказване на доставките по чл. 91к, ал. 5 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: договор за предоставяне на основни туристически услуги с чуждестранен туроператор, който не е регистрирано по закона лице; документ, удостоверяващ заявените услуги от чуждестранния турист; копие от регистър на настанените туристи; удостоверение за категоризация на туристическия обект. Според разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., данъчната ставка за настаняване предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, е в размер на 7 на сто. За доказване на доставките на посочените услуги, видно от чл. 40 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага с документ, доказващ че настаняването е част от организирано пътуване, копие от регистър на настанените туристи и удостоверение за категоризация на туристическия обект. Изводите на съда са правилни относно приложимите правни норми. Но неправилно съдът е приел, че липсата на удостоверение за категоризация на туристически обект, каквото ревизираното дружество не е притежавало за ревизираните данъчни периоди 2006 г. и 2007 г. е основание да не се приложи специалният режим за облагане на туристически услуги. Според настоящият състав основателно се явява възражението на касатора, че специалният ред за облагане на туристическите услуги следва да се прилага в съответствие с характера на извършваната дейност, а не в зависимост от регистрация на специален закон, в случая Закона за туризма. В този смисъл е и практиката на СЕС и по специално на решение на СЕС от 22.10.1998 г. по съединени дела С-308/96 и С-91/97, съгласно което специалният режим на облагане на туристическите услуги следва да се прилага с оглед характера на извършената дейност, а не в зависимост от наличието на регистрация по специален закон. Следва да се отбележи, че касатора е предприел всички необходими мерки за снабдяване с удостоверение за категоризация, но категоризиращия орган Държавна агенция по туризма не е издала своевременно исканото удостоверение за категоризация. Ревизираното дружество е подало заявлението на 24.04.2007 г., което е разгледано от експертна комисия на 22.05.2007 г. Процедурата по категоризиране е открита на 30.07.2007 г., временното удостоверение е издадено на 16.08.2007 г., а удостоверението за категоризация е от 24.10.2007 г. Т. е процедурата е финализирала шест месеца след подаване на заявлението за категоризация. Предвид изложеното обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на "СНАД 55" ЕАД и реално е потвърден атакувания с нея РА се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция, с което РА да бъде отменен. Разноски: С оглед на резултата по делото, решението на Административен съд-Бургас следва да бъде отменено и в частта, в която "Снад 55" ЕАД е осъдено да заплати на Д "ОДОП"-Бургас разноски в размер на 4 734 (четири хиляди седемстотин тридесет и четири) лв. На касатора се дължи присъждане на сторените по делото разноски в размер на 4 761 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,