Решение № 4987 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2013 г.

Решение № 4987 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: на кмета на община Аксаково, обл. Варна, чрез пълномощника му юрк. Антоанета Мянкова и на адв. Диана Аспарухова, в качеството й на пълномощник на Борис Железов Борисов против Решение № 1432 от 4.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1353/2013 г. от Административен съд Варна. Кметът на община Аксаково обжалва съдебния акт с мотиви за неправилност поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Адвокат Аспарухова обжалва решението на съда в частта за разноските, като моли съда същите да бъдат присъдени в пълния им размер, тъй като счита че съдът неправилно е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за становено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество касационната жалба на кмета на община Аксаково е основателна при следните съображения: С обжалванато решение съдът от първата инстанция е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково, област Варна по заявление вх. № УТ-1-75 от 03.02.2011 г. на Борис Борисов за издаване на скица за поземлен имот № 589, местността "Коркулука" в землището на с. Кичево, община Аксаково, върнал е преписката на административния орган с указание за извършване на исканата административна услуга и го е осъдил да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 310 лева. Съдът е приел, че обжалвания мълчалив отказ да се удовлетвори искането за издаване на скица за имота, с цел провеждане на охранително производство за снабдяване с нотариален акт за собственост поради изтекла придобивна давност, е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон. Направен е извод, че кметът на общината няма правомощие да отказва издаване на скица въз основа изтъкнатите от него мотиви. Досежно претенцията на жалбоподателя за разноски съдът е приел, че § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на нормативен акт от по-висока степен - чл. 36 от Закона за адвокатурата, от една страна. От друга е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо, и при наличие на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, е осъдил ответника да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и 10 лева, представляващи държавната такса за завеждане на делото. Решението е неправилно и следва да се отмени. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил погрешни правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав. Не се спори по факта, че процесният поземлен имот № 589 по кадастралния план на м. "Коркулука" се намира в селищно образувание "Могилите" върху територия, попадаща под разпоредите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на която е налице висяща процедура по приемане на план на новообразуваните имоти. Не е спорно също, че в земеделския закон е предвиден специален ред за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Ноторно е също, че в рамките на охранително производство, сезираният нотариус извършва преценка дали върху имотите, обхванати от разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ тече придобивна давност и дали същите могат да се придобиват чрез общия оригинерен способ - давностно владение, изключвайки посочените в ЗСПЗЗ два придобивни способа (възстановяване на земите и трансформиране на правото на ползване в право на собственост). Сезираният с искане за издаване на скица административен орган обаче няма как да отрази върху нея, като извадка от действащ или отменен план, обстоятелството, че правата на ползване върху земеделски земи, които не са били трансформирани в собственост, по силата на специалната административна процедура съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ се прекратяват. Излиза извън правомощието на кмета на общината да отрази върху скицата и обстоятелството дали върху имота няма заявени претенции за възстановяване от бивши собственици и дали тече производството пред Общинската служба по земеделие, от една страна. От друга - искането за издаване на скица за процесния имот е направено от лице, което не е носител на право на ползване върху земеделската земя, тъй като последното е прекратено по силата на законовата разпоредба на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо г-н Борисов не притежава качеството на правоимащо лице, което да бъде и адресат на административната услуга, поради което мълчаливият отказ се преценява от настоящия състав като законосъобразен. Ето защо решението на Административен съд Варна в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково и преписката му е върната за ново разглеждане по същество със задължителни указания по приложението на материалния закон е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на Борис Железов Борисов срещу мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково, област Варна да издаде скица на поземлен имот № 589 от кадастралния план на местността "Коркулука" в землището на с. Кичево, община Аксаково следва да се отхвърли, като неоснователна. Втората касационна жалба настоящият състав преценява за неоснователна с оглед изложеното по-горе и крайния изход на правния спор. В полза на кмета на община Варна следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение