Решение № 17 от 7.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 539/2017 г.

Решение № 17 от 7.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 539/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Ч. В. срещу решение № 1615 от 25.07.2016 г. на САС по т. д. № 3236/2015 г., с което е потвърдено решение № 25/08.05.2015 по т. д. № 273/14 на ОС- Видин. С последното касаторът е осъден да заплати на [фирма]-София сумите от: 99 613,92 лева-предсрочно изискуем остатък по договор за банков ипотечен кредит от 09.07.2009 г. и 25 806,36 лева-лихва за периода: 05.07.2012 -05.12.2003 г. . Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска като основателен. Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище за липсата на основание за допускане до касация, а по същество на КЖ, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция. С определение № 357 от 31.05.2017 г. постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, поради вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с установителен иск, в последствие изменен по реда на чл. 214 ГПК в осъдителен. Установителният иск е бил предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК след издадена по ч. гр. д. № 2671/13 на РС-Видин заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. С определение от 27.06.2014 г. на ОС-Видин по ч. т. д. № 295/14, по реда на чл. 419 ГПК, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, поради което и с оглед молбата на ищеца съдът е допуснал изменение на иска от установителен в осъдителен. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010/., Върховният касационен съд преди да разреши спора по същество трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Допустимостта на обжалваното въззивно съдебно решение, с което се потвърждава първоинстанционното, се предпоставя от наличието на предпоставките за упражняване правото на иск, включително и за наличен правен интерес на ищеца от осъдително решение при наличие на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, при положение, че с определение от 27.06.2014 г. на ОС-Видин по ч. т. д. № 295/14, по реда на чл. 419 ГПК, е отменено единствено самото разпореждането за незабавно изпълнение. Отмяната на това разпореждане, по реда на обжалването му, не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея ИЛ. Единствената последица от отмененото разпореждане за незабавно изпълнение е, че самата издадена заповед по чл. 417 ГПК вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Наличието на издадената заповед за изпълнение обосновава и интереса от висящото производство по установителния иск и съответно изключва правен интерес от осъдителен такъв. Ето защо, в този случай, съдът неправилно е допуснал по реда на чл. 214 ГПК изменението на допустимия и след отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в недопустим, поради липса на правен интерес, осъдителен такъв с правно основание чл. 430 ТЗ. В тази насока е и изричната практика на ВКС по чл. 290 ГПК: Р № 141 от 06.11.2014 г. по т. д. № 2706/2013 на ВКС, Първо т. о. на ТК и други. По изложените съображения налице е произнасяне от съдилищата по същество по недопустим осъдителен иск, с оглед на което и обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно такова следва да се обезсилят, съгласно чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3,предл. 3 ГПК и делото да се върне на ОС-Видин за разглеждане на установителния иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. По отношение на разноските в настоящото производство се прилага правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение