Решение № 15061 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2019 г.

Решение № 15061 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Милев, против решение № 1412/06.03.2019 г. по адм. дело № 5941/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлен изцяло искът на Милев предявен срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева от неизвеждане за престой на открито в ареста на "Майор Векилски" № 2 в събота и неделя за периода от 08.12.2013 г. до 01.05.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното му плащане. Изложени са съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен като основателен и доказан. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения в хода на делото по същество. Върховният административен съд - състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от Е. Милев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е отправена претенция за заплащане на парично обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от 08.12.2013 г. до 01.05.2014 г., ведно с разходи и законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Неимуществените вреди са в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника и се изразяват в нарушаване на законово гарантирани права като ежедневна разходка на въздух от по един час, в събота и неделя и в резултат на това - разрушаване на здравето, невъзможност да се синтезира витамин "Д" без светлина, паник атаки, нервни кризи, хипертония, главоболие, задух. С обжалваното решение съдът е установил наличието на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН, относно неизпълнение на задължението за ежедневно извеждане на ищецът за престой на открито. На следващо място съдът е установил, че в рамките на календарния месец декември 2013 г. Милев е компенсиран за конкретни дати като е ползвал удължен престой на открито от 3 часа и 40 минути, вместо от 6 часа, за месец януари 2014 г. удължен престой от общо 7 часа и 40 минути, вместо от 8 часа, а за месец февруари 2014 г. от 2 часа вместо от 4 часа. След 10.02.2014 г. до 01.05.2014 г. Милев е извеждан всяка събота и неделя за по един час дневно. Съдът е обосновал извод, че при отчитане на обстоятелствата и с оглед на справедливостта, макар и ищецът да е претърпял вреди, те са с нисък интензитет и не следва да се обезщетяват. Приел е, че претендираните вреди не са за целия период, а само за дните в които той не е бил извеждан на открито и компенсиран, тоест само за 4 часа и 40 минути. За периода от 10.02.2014 г. до 01.05.2014 г. съдът е приел, че не е налице нарушение и задължението за извеждане за престой на открито на задържаното лице, включително и събота и неделя е изпълнено. Липсват доказателства, че за краткия период, в който на ищеца не му е предоставен престой на открито, са настъпили значителни изменения в здравословното му състояние, което да налага и тяхното обезщетяване. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан иска на Е. Милев. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно неоснователността на иска. АССГ подробно е обсъдил доказателствата по делото, с които се установява, че при пребиваването на Милев в следствения арест на ул. "Майор Векилски" № 2, в нарушение на чл. 256, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, същият не е бил извеждан на разходка в съботните и неделни дни за времето от 14.12.2013 г. до 09.02.2014 г. или общо 18 пъти, равняващи се на 18 часа. Съобразно чл. 54 от заповед № Л-6399/26.07.2010 г. на главния директор на ГДИН, издадена на основание чл. 256, ал. 4 от ЗИНЗС, пропуснатият престой е бил компенсиран в следващите дни в рамките на съответните месеци. Непокрити от компенсацията са останали 4 часа и 40 мин. С оглед на цитираните разпоредби, неосигуряването на възможност за упражняване на посоченото право съставлява нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. С оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС и предвид условията в които ищецът е изтърпявал мярката за неотклонение "задържане под стража", претендираните вреди са били търпени не през целия процесен период, включващ времето от 08.12.2013 г. до 01.05.2014 г., а само в дните, в които не е бил извеждан на открито и не е бил компенсиран, т. е. 4 часа и 40 мин. Правилно АССГ е приел, че не е обоснован висок интензитет на преживените негативни емоции, съответно до неимуществени вреди, за които следва да бъде присъдено обезщетение. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение