Решение № 7000 от 27.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на И. Иванов с постоянен адрес в гр. Костинброд, на [улица], срещу решение 6944/18.11.2022 г., постановено по адм. дело 8208/2022 г. на Административен съд София-град в неблагоприятната за този касационен жалбоподател част. Релевира оплакване за неправилността на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Иска отмяната му в тази част и постановяване на съдебен акт, с който исковите му претенции бъдат уважени в цялост. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършените такива пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) не представя отговор по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В молба-становище от 06.03.2023 г. оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Претендира приъсъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се по делото, че И. Иванов е предявил срещу ДФЗ искова молба за осъждането на Фонда да му заплати обезщетение за причинени в резултат на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт (Решение 23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция София-град на ДФЗ, изх. 01-220-6500/106 от 23.07.2018 г.) имуществени вреди в размер на 10763.89 лв., която сума представлява законната лихва върху сумата от 24446.00 лв. за периода от 14.10.2017 г. до 14.02.2022 г., ведно с мораторна лихва върху сумата на обезщетението, считано от 15.02.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба и законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане. С обжалвания съдебен резултат ДФЗ е осъден да заплати на Иванов обезщетение за имуществени вреди в размер на 727.25 лв., претърпени от него вследствие на отменен по надлежния ред административен акт Решение 23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г. за налагане на финансова корекция, изх. 01-220-6500/106 от 23.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 05.09.2022 г. до окончателното му изплащане, като претенцията на ищеца е отхвърлена над присъдената сума до пълния предявен размер от 10763.89 лв. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от Иванов срещу ДФЗ иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 10763.89 лв., считано от 15.02.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца сумата от 310.00 лв. разноски по делото, а ищецът е осъден да заплати на ответника 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. От фактическа страна, административният съд е установил, че ищецът е бил ползвател на подпомагане по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. (ПРСР 2007 2013 г). Същият сключил с ДФЗ Договор 23/112/09394 от 13.05.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда и при условията на Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. (Наредба 9/03.04.2008 г./Наредба/та). На 13.07.2017 г. ищецът подал заявка за второ плащане по договора, по която директорът на Областна дирекция София-град на ДФЗ издал Решение 23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г. за налагане на финансова корекция, изх. 01-220-6500/106 от 23.07.2018 г., с което, на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕСИФ), е отказано изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор 23/112/09394/13.05.2014 г. и е определена финансова корекция в размер на 24446.00 лв., представляваща полученото първо плащане по договора. Решението за налагане на финансова корекция е обжалвано от Иванов, като с решение 1559/12.03.2021 г., постановено по адм. дело 10894/2020 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 10549/19.10.2021 г. по адм. дело 5751/2021 г. на Върховния административен съд, същото е отменено, като незаконосъобразно. С Решение 23/112/09394/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, изх. 01-223-6500/55 от 14.03.2022 г. (л. 34 от адм. дело 8208/2022 г. по описа на Административен съд София-град), издадено от директора на Областна дирекция София-град на ДФЗ, Иванов е уведомен за изплатена на 14.02.2022 г. сума в размер на 22001.40 лв., представляваща второ плащане по процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В това решение е посочено, че на бенефициента е удържана сума в размер на 2444.60 лв., представляваща данък по чл. 38, ал. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град е приел, от правна страна, че предявеният от Иванов срещу ДФЗ иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е процесуално допустим, а по същество е основателен до присъдения размер от 727.25 лв. Счел, че по делото е доказано кумулативното наличие на първите две предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата, в лицето на ДФЗ, за вреди отменен по съдебен ред незаконосъобразен индивидуален административен акт на държавен орган. Относно третата и четвъртата предпоставка наличие на причинена на ищеца имуществена вреда под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможност на същия да се разпорежда със сумата от 24446.00 лв., представляваща второ плащане по Договор 23/112/09394 от 13.05.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и на причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните имуществени вреди, съдът е приел, че ищецът, сключвайки посочения договор е имал легитимни очаквания да получи от страна на ДФЗ визираните в него суми, но с незаконосъобразното решение за налагане на финансова корекция, тези суми са му отказани. Формирал извод, че Иванов е активно легитимиран да получи обезщетение, за това че, за определен период от време, е бил лишен от посочените в договора средства. За обективен измерител на стойността на нарушеното право, в случая, е приел законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Подчертал, че главницата, върху която се дължи обезщетение, не е в размер на 24446.00 лв., а е в размер на 22001.40 лв., т.е. колкото ищецът е получил след отмяната на Решение 23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г. за налагане на финансова корекция, изх. 01-220-6500/106 от 23.07.2018 г., издадено от директора на Областна дирекция София-град на ДФЗ. Съобразил разпоредбата на чл. 38, ал. 15 ЗДДФЛ, съгласно която се облага с окончателен данък брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Мотивирал се, че дори в хип отезата на неиздаване на незаконосъобразния административен акт, от който се претендира имуществената обезвреда, той е щял да получи, като второ плащане по договора, сума в размер на 24446.00 лв., от която да бъде удържан, като данък при източника на дохода, сума от 2444.60 лв. Формирал решаващия извод, че патримониумът на ищеца е ощетен с 22001.40 лв., върху която сума определил размера на присъденото обезщетение. Относно периода, за който се дължи обезщетението, административният съд съобразил приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г., че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението за вреди от унищожаеми административни актове, е влизането в сила на решението, с което тези актове се отменят. Приел е, че законната лихва върху сумата от 22001.40 лв. следва да се присъди, считано от 19.10.2021 г. датата на влизане в сила на решение 1559/12.03.2021 г. по адм. дело 10894/2020 г. на Административен съд София-град до 14.02.2022 г. датата, на която посочената сума е постъпила по сметката на ищеца. Изчислил обезщетението за обезвреда в размер на 727.25 лв. с помощта на лихвения калкулатор на Национална агенция за приходите, публкуван на Интернет страницата на Агенцията. Допълнил, че, доколкото по делото няма твърдения и данни ответникът по иска да е бил поканен да плати доброволно претендираната сума за имуществена обезвреда, същият не е изпаднал в забава до момента на предявяване на иска. Поради това счел, че ДФЗ дължи на Иванов лихва за забава върху сумата от 727.25 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба 05.09.2022 г. до датата на окончателното изплащане на присъдената главница. На следващо място съдът обсъдил предявения от Иванов срещу ДФЗ иск за мораторна лихва върху сумата от 10763.89 лв., считано от 15.02.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба. Отхвърлил го, като неоснователен и недоказан. Аргументирал се, че след изплащането на сумата от 22001.40 лв. на 14.02.2022 г. ответникът по иска вече не бил в забава. Отчел, че по делото липсват данни същият да е поканен от ищеца да плати доброволно тази сума. Формирал извод за недопустимост на олихвяването на изтекли, мораторни лихви като тези в конкретния казус. Посочил, че анатоцизмът е допустим от Българска народна банка само със съответен нормативен акт, като не е допустимо начисляване на мораторна лихва върху обезщетителна лихва за неизпълнено задължение, каквато била налице в случая. С тези мотиви, постановил обжалвания в настоящото производство съдебен акт. Присъдил разноски на страните по делото на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. В конкретния случай касационният жалбоподател и ищец в първоинстанционното производство претендира заплащането на обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. Претенцията за лихва се основава на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая не се претендира заплащането на лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, а се касае за самото обезщетение (пропуснатата полза), което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение. Това означава, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД приравнява дължимата законна лихва на обезщетение. По делото е безспорно установено наличието на незаконосъобразен административен акт Решение 23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г. за налагане на финансова корекция, изх. 01-220-6500/106 от 23.07.2018 г., издадено от директора на Областна дирекция София-град на ДФЗ, с което, на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 9/03.04.2008 г. и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е отказано изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор 23/112/09394/13.05.2014 г., сключен между касационния жалбоподател и ответника по касация, и е определена финансова корекция в размер на 24446.00 лв., представляваща полученото първо плащане по договора. Същото е отменено, като незаконосъобразно, с влязъл в сила на 19.10.2021 г. съдебен акт решение 1559/12.03.2021 г., постановено по адм. дело 10894/2020 г. по описа на Административен съд София-град. След влизането в сила на това съдебно решение административният орган е издал Решение 23/112/09394/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, изх. 01-223-6500/55 от 14.03.2022 г. по описа на ДФЗ, с което е одобрил изплащането на финансова помощ по Договор 23/112/09394/13.05.2014 г. в размер на 22001.40 лв. Самото плащане е извършено по рано на 14.02.2022 г. При така установените от първоинстанционния съд факти, имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от И. Иванов, е доказана и се изразява в пропусната полза да разполага със средства в размер на 22001.40 лв., които да вложи във фермата си от калифорнийски червеи и които средства представляват дължима финансова помощ, одобрена и изплатена в значително по-късен момент, поради постановяването на незаконосъобразното решение за налагане на финансова корекция. Неоснователно е касационното оплкаване, че претърпяната от Иванов вреда е в размер на законната лихва върху сума от 24446.00 лв. В противоречие с приложимия материален закон ЗДДФЛ Иванов възразява, че, ако ДФЗ бе изпълнил задължението си за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Договор 23/112/09394/13.05.2014 г. своевременно на неговия падеж, то чл. 38, ал. 15 ЗДДФЛ би бил неприложим спрямо предоставеното подпомагане, тъй като към дата 14.10.2017 г. касационният жалбоподател поддържа регистрацията си, като земеделски производител. За данъчното облагане е от значение наличието на доход и моментът на получаването му, а не моментът на възникване на вземането, т.е. правнорелевантният факт в случая е времето на получаване на дохода от касационния жалбоподател, независимо дали този доход е следвало да се изплати в предишни периоди, както и дали лицето е било регистрирано като земеделски производител към този момент. Определящ в чл. 38, ал. 15 ЗДДФЛ за облагането на дохода от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, е моментът, когато данъкът става изискуем, а това е заплащането (придобиването) на вземането, която дата е 14.02.2022 г. Правилно административният съд, за да уважи претенцията за вреди, се е позовал на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълк. гр. д. 3/2004 г. на Върховния касационен съд, задължително за съдилищата. Дължимостта на обезщетението в размер на законната лихва върху сумата от 22001.40 лв. е от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен унищожаемия административен акт (Решение 23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция София-град на ДФЗ, изх. 01-220-6500/106 от 23.07.2018 г.), т. е. от 19.10.2021 г. до датата, на която е извършено плащането на дължимата сума за финансова помощ 14.02.2022 г. Съдът правилно е определил размера на обезщетението за пропуснатите ползи за релевантния исков период. За разликата над присъдената сума от 727, 25 лв. до пълния предявен размер от 10763.89 лв. и за периода от 14.10.2017 г. до 18.10.2021 г. искът, правилно и обосновано, е отхвърлен. Претенцията на ищеца и касационен жалбоподател за присъждане на мораторна, закъснителна лихва върху законната лихва за забавено изплащане на второто плащане, дължима финансова помощ по Договор 23/112/09394/13.05.2014 г., сключен между него и ДФЗ, по съществото си представлява искане за олихвяване на лихви, което е ограничено от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Правилен е формираният от първоинстанционния съд извод за анатоцизъм в отношението между присъденото обезщетение, представляващо лихвата за забавено изплащане на дължимата финансова помощ от 22001.40 лв. и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху тази законна лихва. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя съображенията на решаващия състав на административния съд, с които е отхвърлена исковата претенция на Иванов в тази й част, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. В съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд София-град е постановено изцяло в съответствие с приложимия материален закон, а формираните в същото правни изводи съответстват на установените по делото факти. Същото, като валидно, допустмо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. Такива обаче се дължат на ответната страна предвид заявяването им своевременно, до приключването на съдебното заседание в касационната инстанция. Ответникът по касация не е представил отговор на касационната жалба и не е бил представляван от юрисконсулт в проведеното по делото съдебно заседание, а е представил молба-писмено становище. При отчитане на тези данни и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия