Решение № 15683 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2012 г.

Решение № 15683 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 5325 от 10.10.2012 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 4439 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Васпласт" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, жк"Разсадника", бл. 9, вх. Б, представлявано от управителя Васил Симеонов Петков, е отменен Ревизионен акт № 2111106007 от 15.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта му, потвърдена с Решение № 642/26.03.2012 г. на директора на Д"ОУИ" София, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 09 и 10.2009 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 22 138,82 лв. главница и са определени съответни лихви по четири броя фактури, издадени от "Мед ком" ЕООД, с предмет на доставките "арматурно желязо". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в обосновани изводи за реално изпълнение на доставките. Неправилно било прието, че заводските сертификати са решаващо доказателство в тази връзка, липсва проверка в счетоводството на доставчика, която да потвърди автентичността на представените документи и последващата реализация на стоката не е доказана, защото не е било ясно, че продадените стоки по вид и количество съвпадат с процесните. Ответникът по касационната жалба "Васпласт" ООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът е бил за реалността на доставките по процесните четири фактури като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит по тях на получателя. За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е доказало реалните доставки на арматурно желязо на прекия доставчик, чрез доказателства за произход на стоката - от завода производител в Република Гърция, издал сертификати за качество, фактури, спедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи. По делото е прието без оспорване и заключение на съдебно-икономическа експертиза, която е установила осчетоводяване на фактурите при получателя, плащането на данъчната основа и на ДДС по банков път и последващи продажби на същата стока по 9 фактури. Решението е материално-законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът подробно е обсъдил конкретните предмети на всяка от четирите фактури и обосновано на събраните доказателства е приел, че е доказана способността на прекия доставчик да прехвърли собствеността на процесните стоки, поради установяване на произхода и предаването на стоката на доставчика от страна на завод - производител в Република Гърция. Касационните оплаквания не са оправдани. Заводските сертификати за производство на стоката са убедително доказателство за произхода й. Резултатът от липсата на проверки в счетоводството на прекия доставчик не може да се възложи в тежест на получателя по фактурите, а идентичността предмета на процесните и последващите доставки е установена с неоспорената експертиза, още повече, че процесните стоки са маркирани и сертифицирани и сертификатите ги придружават при последващия купувач. Освен подробните мотиви по фактите на АССГ, които не следва да бъдат повтаряни и напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, следва да се отбележи, че с потвърждаващото, в посочената част РА, решение на директора на Д "ОУИ", с друга негова част РА е отменен относно отказа на данъчен кредит по други фактури на същия доставчик с идентичен предмет, за същите данъчни периоди, въз основа на същите доказателства като процесните. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,