Решение № 14866 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11209/2020 г.

Решение № 14866 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11209/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Желев от [населено място] против Решение № 4260/29.07.2020 г., постановено по административно дело № 3328/2020 г. по описа на Административен съд София– град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София- град, чрез юрисконсулт Е. Вълева, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че поради неизвършването на реална дейност от "Андор- Илиеви" ЕООД и липсата на пряка връзка с физическите лица, за които е подавана информация за трудови правоотношения, осигурителен доход и стаж, контролен орган на ТП на НОИ- София- град е издал задължителни предписания до осигурителя, влезли в сила, за заличаване с декларация, обр. № 1 на всички данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от него, като същите са били служебно заличени. Съдът е установил действителните факти от значение за случая, а именно, че през периода, за който са издавани болнични листове за временна неработоспособност, касаторът няма трудови правоотношения с "Андор- Илиеви" ЕООД и не е осигуряван, тъй като и самото дружество не е извършвало реална дейност. Тези изводи намират опора в писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, ценени от съда по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК. Съдебният контрол е проведен на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. С Решение № 4260/29.07.2020 г., постановено по административно дело № 3328/2020 г., Административен съд София– град е отхвърлил жалбата на Т. Желев против Решение № 1040-21-219 от 27.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ-София- град, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-21-00695922 от 23.12.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. С разпореждането, на основание чл. 114, ал. 2 и 3 от КСО, е постановено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 16.02.2016 г. до 26.02.2016 г., от 10.06.2016 г. до 23.06.2016 г., от 8.07.2016 г. до 21.07.2016 г., от 8.12.2016 г. до 6.04.2017 г. вкл. в размер на общо 5 654, 42 лева. Присъдил е и разноски. По делото е установено, че по електронен път са постъпили в ТП на НОИ – София- град болнични листове за посочените периоди и подадени към тях удостоверения по Приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, като от "Андор- Илиеви" ЕООД на жалбоподателя са били изплатени от ДОО парични обезщетения в размер общо на 5654, 42 лева. Правото на парично обезщетение по болничните листове и размерите на паричните обезщетения са били определени въз основа на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, подадени в Регистъра на осигурените лица от името на "Андор- Илиеви" ЕООД. Видно от информацията от Регистъра на трудовите договори, за Т. Желев са били подадени данни от дружеството за сключен на 1.09.2015 г. трудов договор, на длъжност "ръководител отдел складово стопанство" с основно трудово възнаграждение от 2000 лв. На 20.04.2017 г. е подадено уведомление за прекратяване на договора. При извършена последваща проверка по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ- София- град на дружеството, приключила с констативен протокол, както и след проверки от страна на НАП и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", е установено, че за "Андор- Илиеви" ЕООД няма данни за подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и за подаден ГФО в Търговския регистър към Агенция по вписванията за данъчен период 2016- 2018 г., не са установени данни за притежавани активи от търговското дружество, за същия период не са налични данни за регистрирани по ЗДДС лица в страната, които да са декларирали покупки или продажби от дружеството, дружеството не е превеждало никакви суми по осигурителни фондове, има изискуеми задължения за осигурителни вноски по подадени декларации, образец 6 в голям размер, няма регистрирани фискални устройства. Предвид проверката на ИА "Главна инспекция по труда", с която е установено, че в дружеството има регистрирани трудови договори, но не са съществували реално трудови правоотношения със служителите в него, на основание чл. 402, ал. 3, вр. с чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ, ИА "ГИТ" е упражнила правомощията си за служебно заличаване на уведомленията за сключени трудови договори, подадени от "Андор- Илиеви" ЕООД. На дружеството са издадени Задължителни предписания № 3 Д-1-21-00577052/11.06.2019 г. за заличаване на всички данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода месец май 2014 г. до месец юни 2017 г., поради неупражняване на дейност на дружеството по смисъла на Търговския закон. Предписанията са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО, чрез поставяне на съобщение на табло в административната сграда на НОИ и са влезли в сила. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на Т. Желев са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетени за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурения социален риск временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство към датите на настъпване на неработоспособността по представените болнични листове, изплатени пред 2016 г. и 2017 г. Законосъобразно органите на НОИ и административният съд са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав от хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са Решение № 314/2016 г. по адм. д. № 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г. на ВАС, Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има не само сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Отчитайки всички обстоятелства, органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на добросъвестно получените парични обезщетения. Отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение законосъобразно и обосновано са били преценени и от първоинстанционния съд. Наведените доводи от касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон са бланкетни и напълно неоснователни. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно, същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение