Решение № 11233 от 2.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14067/2012 г.

Решение № 11233 от 2.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14067/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-Монтана против решение от 12.07.2012 г. на Административен съд-Монтана по адм. дело № 648/2011 г. Изтъкват се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се моли да бъде отменено изцяло, и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "В и К" ЕООД, гр. Видин срещу решение № МО-1-1/2011 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на РИОСВ-Монтана. Ответниците "Водоснабдяване и канализация" Видин, заинтересованите страни "Б. П. БЛ. " ООД, София и "П. И. Б. 09" ООД, София не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "БАРАК ГРУП", намира за основателна жалбата на директора на РИОС -Монтана. Представителят на прокуратурата намира, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира жалбата за допустима. По същество тя е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя решение № МО-1-1/2011 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на РИОСВ-Монтана. С това решение на основание чл. 99, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, наричана по-нататък- Наредба ОВОС във връзка с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 39, ал. 13 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони (Наредба ОС) е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение "Изграждане на вилни селища в поземлени имоти с № № 104001, 104002, 104004, 104005 и 104006 в землището на с. Кутово, община Видин с възложител Б. П. БЛ. " ООД, София, "П. И. Б. 09" ООД, София и "БАРАК ГРУП" ЕООД. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че: 1. административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗООС, в съответната форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административната процедура, 2. жалбоподателят-"В и К" ЕООД има правен интерес от оспорването му пред съд, той е титуляр на разрешително за водоползване на четири шахтови кладенци, тип "Раней", намиращи се в близост до местоположението на инвестиционния проект, 3. преценката за вероятността от негативно въздействие върху околната среда и конкретно върху водовземното водно тяло от където шахтовите кладенци черпят подземни води и с тях се водозахранва гр. Видин и околните села, след реализацията на инвестиционното предложение е въпрос за съответствието на оспорения акт с материалния закон, следователно е въпрос за законосъобразност на решението по ОВОС, 4. местоположението на имотите, в които ще се реализира инвестиционното предложение (строителство на вилно селище) -между река Дунав и водното съоръжение-шахтов кладенец "Раней 3", пряката хидравлична връзка между тях, нарушените норми за качество на водата в района-увеличено съдържание на нитрати в резултат от населените места без канализация, включително и бъдещото вилно селище водят и ще продължават да водят до непрекъснато влошаване на качеството на водата и това въздействие пряко рефлектира върху здравето на населението и уврежда важни компоненти на околната среда. Касаторът твърди, че жалбата на "В и К" ЕООД Видин е насочена единствено срещу целесъобразността му, и разглежданети и от съда обуславя недопустимост на решението, на следващо място според него без определена по законовоустановения ред санитарно-охранителна зона е недопустимо използването на водата от шахтовите кладенци за питейно-битови нужди. На последно място според касатора, съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради неустановено действително положение по делото. Посочените доводи са наведени и пред предходната инстанция, която ги обсъжда пространно, а аргументацията, прецизна и задълбочена, с която им е отговорено и крайните изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав. На първо място съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение за ОВОС и ДОВОС, негова неразделна част, по критериите, посочени в чл. 146 от АПК. Като установява релевантните аспекти на текущото състояние на околната среда и вероятната му еволюция след реализацията на инвестиционния проект, достига до правилния извод за противоречие на административния акт с разпоредбите на ЗООС- чл. 99, ал. 3, т. 6, Закона за водите, Наредба № 7/22.12.2003 г. и Наредба № 3/16.10.2000 г. тъй като със строежа на ваканционното селище от 9 до 26 вилни сгради, със застроена площ от 80-100 кв. м. ще се наруши водния баланс вследствие близостта на имотите до водовземно съоръжение - шахтов кладенец "Раней 3" и тяхното разположение между река Дунав и шахтовия кладенец, а това ще доведе в крайна сметка до засилване на отрицателните последици върху околната среда и качеството на живот. На следващо място правилно и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че административното определяне на площта на санитарно-охранителната зона, в която попада водовземното съоръжение на жалбоподателя в първоинстанционното производство няма отношение към наличието на обективни критерии, нормативно установени за техния статут, а по делото е безспорно установено обстоятелството, че тези кладенци се използват за питейно-битови нужди на голяма част от населението на територията на община Видин. Следователно като не е отчетен кумулативния ефект на въздействието върху човека и околната среда от строителството на ваканционното селище и не са предложени убедителни мерки за намаляване на вредното въздействие, административният акт е произнесен при допуснато нарушение на материалния закон (чл. 146, т. 4 от АПК) и решението, с което е отменен е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде потвърдено с настоящото.