Решение № 10367 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2011 г.

Решение № 10367 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валери Георгиев Георгиев, от гр. София, против решение № 2690 от 03.06.2011 г., постановено по адм. дело № 8737/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Европейски съюз и международно сътрудничество" - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Валери Георгиев Георгиев против заповед № 3-95/29.10.2010 г. на директора на Дирекция "Европейски съюз и международно сътрудничество" - МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 и 6 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, като същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1 от ППЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства и тези събрани в съдебното производство жалбоподателят е проявил небрежност и лошо е изпълнил заповед - допуснал грешки при изготвяне на въпросник относно трафик на хора, както и е закъснял за работа на датите, посочени в заповедта, с което е осъществен фактическият състав на чл. 226, ал. 1, т. 3 и 6 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Установено е, че от държавния служител са поискани обяснения и същият е дал такива, с които дисциплинарно наказващия орган е запознат, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не му е дадена възможност да се запознае с преписката по налагане на дисциплинарното наказание. В случая такова задължение за дисциплинарно наказващия орган липсва. Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ППЗМВР, ал. 2 от ППЗМВР за установяване на нарушението дисциплинарно наказващият орган в рамките на дисциплинарното производство може да разпореди извършване на проверка, но той не е длъжен да стори това за разлика от хипотезите при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", по отношение, на които е регламентирана подробна процедура по установяване на нарушението. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, противно на твърдяното в касационната жалба. В административният акт са описани нарушенията, както и разпоредбите, които са нарушени, представляващи основание за налагане на дисциплинарното наказание. В заповедта е посочено, че Георгиев е закъснял за работа на 01.10.2010 г. и на 14.10.2010 г., без да информира предварително за наличие на уважителни причини, което не се оспорва от касатора. С посоченото нарушение е осъществен фактическият състав на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Второто нарушение също е описано ясно и точно в заповедта, а именно проявена небрежност при попълване на въпросник относно трафика на хора. Ето защо доводите в касационната жалба за нарушаване на формата на административния акт и респективно за нарушено право на защита на жалбоподателя, са неоснователни. Законосъобразно и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на чл. 226, ал. 1, т. 3 и 6 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина. Позоваването в касационната жалба на свидетелските показания на Нели Сиракова-Генова не променя извода на съда за съответствие на административния акт с материалноправните норми на закона. Самият жалбоподател в обясненията си не оспорва факта на закъсненията му за работа на посочените дати, както и за допуснатите грешки при попълване на въпросника, а свидетелката заявява, че не си спомня дали жалбоподателят е закъснявал за работа, както и че не знае какво се е случило при попълване на въпросника. Следователно свидетелските показания не опровергават фактическите основания, изложени в заповедта, за налагане на дисциплинарното наказание. Твърденията на касатора за тенденциозно отношение спрямо него не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба за нищожност на оспорената заповед, са неоснователни. Фактът, че на жалбоподателя е връчен препис от заповедта, а не оригинал не води до нищожност, нито до незаконосъобразност на административния акт. По делото е приложено заверено копие на оригинала, от което е видно, че заповедта е подписана от дисциплинарно наказващия орган. Доводите за противоречие на заповедта с целта на закона също са неоснователни. След като по несъмнен начин е установено, че спрямо касатора са осъществени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание, то и акта е постановен в съответствие с целта на закона, а именно да въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и възпитателно и предупредително върху останалите служители. Обжалваното решение е обосновано. Изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила се подкрепят от събраните по делото доказателства. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При постановяване на съдебния акт съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Твърдението в касационната жалба за постановяване на съдебното решение от незаконен състав, е неоснователно. Касаторът не е посочил конкретни обстоятелства водещи до незаконност на състава на съда. Административното дело се разглежда в състав от един съдия и е разгледано от един съдия, съгласно разпоредбата на чл. 164 от АПК. Неоснователно е и оплакването за предубеденост на съдебния състав и "оказано въздействие". В хода на съдебното производство Георгиев не е правил искания за отвод на състава на съда и възражения за предубеденост. Такива оплаквания са направени едва с касационната жалба, като не са посочени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи същите. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,