Решение № 330 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2011 г.

Решение № 330 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 572 от 11.03.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2761/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 900741/30.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 489/19.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до погрешен извод, че е доказано осъществяването на вътреобщностна доставка /ВОД/. Товарителниците и потвърждението са частни документи и нямат обвързваща материална доказателствена сила. При анализа на всички установени факти може да се направи само един извод и той е, че количеството царевица, посочено в процесната фактура, не е превозено до Р. Румъния. Тъй като стоката по счетоводни данни е изписана и не е налична, следва да се приеме, че с нея са осъществени облагаеми доставки на територията на страната и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС правилно с РА е начислен ДДС с данъчна ставка 20 на сто. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Андрей Илиев Андреев срещу РА и да се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Андрей Илиев Андреев с адрес: с. Изворово, област Добрич оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Георгиева и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА/№ 900741/30.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 489/19.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице е установено задължение за ДДС за данъчния период м. декември 2008 г. в размер на 4277.55 лв. и лихва в размер на 658.54 лв. по фактура № 10/23.12.08 г., издадена на "AGRISKO" S. R. L., Румъния с VIN RO 22879564, за доставка на 135.280 т царевица. С оглед резултатите от насрещните проверки и дадените писмени обяснения от управителите на фирмите, посочени като превозвачи в транспортните документи, органът по приходите е приел, че фактическо транспортиране на стоката до територията на Р Румъния не е извършено и не е осъществен ВОД. Първоинстанционният съд е отменил РА като незаконосъобразен. Приел е, че според чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в приложимата редакция документите, чрез които следва да се докаже изпращането или транспортирането на стоките са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени на територията на друга държава членка. Изискването за представяне на посочените документи е алтернативно, т. е. представянето на който и да е от двата документа е достатъчно. Представено е писмено потвърждение от получателя, недвусмислено установяващо получаването на стоката. Товарителниците са подписани от представители на изпращача, на превозвача и на получателя и съдържат печати на съответните търговци. Съгласно разпоредбата на чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., публикуван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., в сила от 18.01.1978 г., товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Подписът и печатът на румънската фирма - получател в кл. 24 удостоверява получаването на стоката. Доставката на стоката по процесната фактура се установява и от останалите доказателства по делото. Между жалбоподателя в качеството му на земеделски производител и "AGRISKO" S. R. L., Румъния е сключен договор № 9/19.12.08 г. за доставка на българска жълта царевица, реколта 2008 г. 140 МТ /10 % повече или по-малко/ при цена 97 евро за МТ и при уговорено качество. Издадена е проформа фактура № 9/19.12.08 г. в съответствие с договора. Румънското дружество е превело авансово по банковата сметка на доставчика сумата, посочена в проформа фактурата. Представени са 4 броя експедиционни бележки, от които се установява, че стоката е натоварена от склада на "Керамик - ГТ" - Генерал Тошево. Количествата царевица, посочени в тях съвпадат с тези по товарителниците. Издадена е и окончателна фактура № 10/23.12.08 г., отразена в регистрите по ЗДДС, което се установява от вещото лице. Според заключението, в счетоводството на жалбоподателя е отразен приход от продажбата по тази фактура /авансовото плащане/ и намаление на наличната царевица. Налице са две потвърждения от получателя - за проформа фактурата и за издадената по-късно фактура № 10/23.12.08 г., като във второто са описани и процесните четири доставки с номерата на автомобилите и количествата. Така постановеното решение е правилно. За доказване на ВОД ревизираното лице доставчик разполага с документ за доставката - фактура, в която като получател е посочено дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка със съответния идентификационен номер и писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо получаването на стоката на територията на друга държава членка. По този начин са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 2, б. "а" в хипотезата на извършен превоз от трето лице за сметка на доставчика или получателя. Представени са три международни товарителници /ЧМР/ с превозвач "Мишел" ЕООД, подписани и подпечатани от изпращач, превозвач и получател. Към всяка товарителница има експедиционна бележка. Съдържащите се в експедиционните бележки данни относно датите на товарене, количеството на стоката, рег. № на автомобила и имената на шофьорите съвпадат с тези по товарителниците. От двете писма на Областна дирекция на МВР Добрич се установяват излизания от страната през ГКПП Кардам на автомобилите с посочените в експедиционните бележки и товарителниците рег. номера и с шофьори със същите имена. Налице е и съответствие освен на датите, но и на посочените часове на излизане на автомобилите от склада в експедиционните бележки и часовете на напускане на страната, посочени в писмата на МВР. Даденото от управителя на дружеството в хода на ревизионното производство писмено обяснение, според което не са извършвани международни превози през м. декември 2008 г., има своето обяснение в това, че издаденият лиценз за международен автомобилен превоз на товари е с дата 26.02.2009 г. Разпитан като свидетел в съдебното производство управителят Димитров потвърждава извършването на превозите. По четвъртата експедиционна бележка е установено, че превозът е извършен от "Траяна 96" ЕООД с автомобил, негова собственост, управляван от шофьор Руслан Русев на трудов договор в същото дружество. От допълнителното заключение по ССЕ се установява, че "Траяна 96" ЕООД е издала фактура № 170/28.12.08 г. на "AGRISKO" S. R. L., Румъния за извършения превоз. Фактурата е отразена счетоводно, в т. ч. и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Към нея е приложен пътен лист и товарителница за частта от превоза на територията на страната. От писмото на МВР се потвърждава излизането през ГКПП Кардам на автомобил с посочения в ЧМР рег. номер и шофьор Русев, посочени също и в експедиционната бележка. Извършването на превоза е потвърден от управителя на това дружество при разпита му като свидетел в съдебното производство. Погрешното вписване на името на превозвача в товарителницата не е може да обоснове извод за това, че превозът не е извършен. С оглед на изложеното, решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 400 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение