Решение № 396 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 255/2008 г.

Решение № 396 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 255/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 13 ПЗР ГПК. Образувано е по молба на М. Л. П., гр. П., за отмяна на решение от 8.06.2007 г. по гр.д. № 712/2006 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставено в сила въззивно решение № 43 от 2.03.2006 г. по гр.д. № 613/2005 г. на Софийски окръжен съд. С последното е обезсилено решението на Пирдопския районен съд по гр.д. № 262/2002 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. П. - М. срещу В. П. Т., П. И. Т. и Р. И. Т. искове по чл. 108 ЗС за предаване собствеността и владението на дворно място, представляващо парцел **** ХII-462, кв.26, по плана на гр. К., както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Л. П. срещу К. П. П. и Р. И. Т. искове за ревандикация на парцел **** ХI-463, кв. 26, заедно с построената в него сграда. Ответниците по молбата К. П. П., Р. И. Т., Р. М. Т., В. П. Т. и П. И. Т. не изразяват становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Молителката се позовава на две нови писмени доказателства - заповед № 94-М-48/1992 г. на кмета на Община К. и заповед № 3579/4.07.1955 г. на МКСБ. Съобразно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Описаната в молбата заповед № 94-М-48/1992 г. на кмета на Община К. не е представена. С представената с молбата заповед на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството от 4.07.1955 г. се одобрява сливането на парцели VI и VII от квартал 61 в един парцел **** отреждането му за горско стопанство, гр. К., червено-защриховано. Тя не е ново доказателство по смисъла на цитираната разпоредба. Не установява новооткрити обстоятелства, нито пък е доказателство от съществено значение за изхода на делото, което не е било известно на страната, или пък тя не би могла да го представи ако е положила необходимата грижа, за да се снабди с него. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. Молителката е могла да се снабди със заповедта по време на процеса, тъй като тя е съхранявана в съответното учреждение /Държавен архив/. Няма никакви данни по делото молителката да не е могла да представи заповедта пред инстанциите по същество. Освен това от тази заповед не могат да се направят различни фактически и правни изводи. Тя няма значение за изхода на делото и не би променила изводите на решаващия съд за недопустимост на предявения иск, поради наличие на СПН - разрешен вече спор по същество с влязло в сила съдебно решение между същите страни за същото искане и на същото основание, което представлява процесуална пречка за новото му разглеждане. В тази връзка са неотносими към настоящия спор и развитите от молителката доводи, че доказателството не подкрепя констатацията, въз основа на която е изведен довод, че имотът като даден в обезщетение на наследодателя на ответниците по реда на ЗПИНМ изключва реституционни права за нея по реда на ЗВСОНИ. Доводите, които се отнасят до приетото от касационната инстанция по допустимостта на исковете, са доводи по правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред обаче вече е изчерпан. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 231 ГПК (отм.). Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е четвърта съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, петчленен състав