Решение № 10981 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Р. Кирилова, срещу решение 57 от 19 февруари 2021 година, постановено по адм. дело 604/2020 година по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена негова заповед 1324/24 август 2020 година и община Казанлък е осъдена да заплати на И. Дунавска и П. Янкулов сума в размер на 220.00 (двеста и двадесет) лева разноски по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответниците И. Дунавска и П. Янкулов, чрез пълномощника си адв. М. Динева, в писмено становище излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Молят обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалби на И. Дунавска и П. Янкулов срещу заповед 1324/24 август 2020 година на кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на И. Дунавска и П. Янкулов е наредено да премахнат незаконен строеж: Еркерно уширение на втори етаж към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.506.3562.1.2 от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 35167.506.3562.1, находящ се в поземлен имот с идентификатор 35167.506.3562 по КККР на град Казанлък, представляващ УПИ XI-3562, кв. 72 по плана на град Казанлък с административен адрес: [адрес]. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви, че в заповедта неправилно е посочено като правно основание за издаването й чл. 225, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, но в обстоятелствената й част и констативния протокол правилно е описано, че се касае за строеж без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което е приел, че в случая не е нарушено изискването за установена форма на административния акт. Приел е, че в заповедта административният орган неточно е описал характеристиките на разпоредения за премахване незаконен строеж, което води до разпореждане за премахване на строеж, различен от съществуващия такъв и до материална незаконосъобразност на акта. Посочил е още, че констативният акт, въз основа на който е издадена и оспорената заповед, не е бил връчен на заинтересуваните лица по предвидения в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, съответно § 4, ал. 2 изр. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ ред, което е приел за съществено нарушение на административнопроизодствените правила и съгласно чл. 146, т. 3 от АПК е основание за отмяна на заповедта. По изложените съображения съдът е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. При издаване на заповедта по чл. 225а от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая като не е описал и индивидуализирал в достатъчна степен, както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед, разпоредния за премахване обект. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че строежът представлява Еркерно уширение на втори етаж, което според посоченото в заповедта е с площ от 8.37 кв.м. и е извършено чрез разширяване на стоманобетоновата плоча на втория етаж при югозападната фасада, където е изграден кухненски бокс и тераса със зидан парапет. Еркерното уширение е покрито с трискатен покрив от дървена конструкция. Съгласно заключението на назначената, изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза с извършеното преустройство и реконструкция е увеличена застроената площ на дневната стая с 5,74 кв.м. Това увеличение е извършено чрез събаряне на външния фасаден зид на съществуващата тераса към дневната. Новообразуваното пространство представлява обособен кухненски бокс, което е част от дневната стая. На север от тази дневна стая е изградена нова тераса, със западно изложение, която е с външни размери 2,10 м./1,40 м., извършени са външни зидове с височина 1,10 м., а застроената площ е 2,94 кв. м. Подовата конструкция на терасата е стоманобетонова плоча с дебелина 10 см., която стъпва от двата си края на две стоманобетонови колони. Безспорно е, че за така извършения строеж не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни изводите на административния съд за допуснати нарушения, водещи до отмяната на заповедта, са правилни. Законосъобразно е приетото, че в процесния административен акт липсва достатъчно описание на незаконния строеж такъв, какъвто съществува на място, което само по себе си е основание за отмяната на акта. Това е така, тъй като точното описание на незаконния строеж пряко влияе на законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването му. Конкретния строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено, както е приел и административния съд. Както в оспорената заповед, така и в преписката по издаването й, строежът, подлежащ на премахване, е описан като Еркерно уширение на втори етаж, но в административния акт не е отбелязано, че при така направеното описание, видно и от заключението на вещото лице, това еркерно уширение е с площ от 2,94 кв.м. и представлява новоизградена тераса, а не както е посочено в заповедта с обща площ от 8,37 кв.м., в която площ е включена и съществуващата тераса. При това описание премахване само на тази новоизградена част е невъзможно без да бъде засегната останалата конструкция на сградата и съществуващата преди разширяването тераса, за която няма данни да е незаконно изградена. В издадената заповед не е постигнато недвузначно описание коя част от разширената дневна подлежи на премахване и коя част е съществувала на място преди това. Липсата на безпротиворечиво индивидуализиран обект, както правилно е приел първоинстанционният съд, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж, което прави заповедта незаконосъобразна, като издадена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. На следващо място следва да се отбележи, че неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съставеният констативен акт 1 от 21 февруари 2020 година е бил редовно връчен на жалбоподателите по реда на § 4 ал. 2 от ДР на ЗУТ, обратно на приетото от съда. Но дори и да се приеме, че има нарушение в процедурата по връчването му, то същото не съставлява съществено такова по смисъла на закона. Заповедта е издадена след съставен констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, като правото на участие на заинтересуваните лица е гарантирано с възможността за подаване на жалба срещу този акт (чл. 225а, ал. 2 ЗУТ). Следва да се отбележи, че дори и да е налице нарушение на процедурата по връчване на констативния акт, то това не съставлява съществено нарушение. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на крайния, завършващ административната процедура акт - обжалваната заповед. С надлежното съобщаване на заповедта за премахване на незаконния строеж и приемане на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресатите са реализирали правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно правото им на защита срещу констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на доказателства е реализируемо и в производството по обжалване на последващата заповед пред съда. Именно поради това, констатираното от първоинстанционния съд не съставлява процедурно нарушение от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Отделно от изложеното, съгласно императивната разпоредба на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ търпимите строежи не подлежат на премахване. Изследването търпимостта на незаконния строеж, чието премахване е предмет на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е задължение на административния орган. Същото задължение обаче има и съдът в производството по оспорване на административния акт. В случая в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на цитираната норма, което е довело и до незаконосъобразност на изводите му относно липсата на предпоставките от съответния фактически състав, които да са изложени в административния акт. Нито в административното производство, нито в развилото се съдебно такова е установено времето на извършване на незаконния строеж. Това обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с различните предпоставки за търпимост на строежа. Както се посочи, това е задължение не само на административния орган, но и на съда. В настоящия случай обаче при наличието на недостатъчно конкретно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж в заповедта, необсъждането и липсата на събрани доказателства от съда за периода на изграждането на строежа е ирелевантен, тъй като дори и при липсата на предпоставките за търпимост на незаконния строеж, то същият отново не би подлежал на премахване с настоящата заповед, поради липсата на конкретен предмет. Освен това съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а в случая в касационната жалба липсва твърдение за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила. Поради изложените съображения като е отменил обжалваната заповед на кмета на община Казанлък като незаконосъобразна, административният съд е постановил правилен съдебен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,