Решение № 4534 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11503/2009 г.
ВАСIII отделение08.04.2010 г.докладчик Ваня Пунева
Диспозитив
Отменя решение № 170 от 13.07.2009 г. постановено по адм. д. № 288/2009 г. по описа на Административен съд гр. Хасково и вместо него постановява: Обявява на заповед № 501/14.05.2009 г. на Кмета на Община - Хасково за нищожна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4534 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11503/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 46 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба подадена от Донка Данева Желева от гр. Хасково чрез пълномощника и адв. Челебиев, срещу решение № 170 от 13.07.2009 г. постановено по адм. д. № 288/2009 г. на Административен съд гр. Хасково. В жалбата подробно са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му и решаване по същество. Счита се, че съдът не е взел предвид, че служебната бележка установяваща доходите е изготвена при отбелязан брутен доход и затова дохода на жалбоподателката е в размер на 368.37 лева, а изискванията на Наредбата са до размер на 300 лева. Ответната страна - Кмета на община Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от ВАП поддържа мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваната заповед № 501 от 14.05.2009 г., на основание чл. 45а, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратил наемното правоотношение на жалбоподателката за недвижим имот - частна общинска собственост, поради това, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за общинските жилища доходът и е в размер на 368.37 лева вместо изискуемите се 300 лева. В тази връзка са изложени мотиви, че същата не отговаря на условията за заемане под наем на общинско жилище, тъй като доходите и надвишават минимума определен с наредбата. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е подписана от зам. кмета на общината. Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в определената от закона форма и е законосъобразен. Приел е също така, че безспорно е установено дохода на ищцата е по висок и същата не отговаря на условията за заемане на общинско жилище под наем, а в ЗОС в чл. 46, ал. 1, т. 7 е предвидена възможност за прекратяване на наемното отношение на това основание. Така постановеното решение е неправилно. Налице са сочените касационни основания за отмяната му. Няма спор по делото, че жалбоподателката е настанена под наем в общинско жилище. Условията за настаняване са посочени в наредбата на общината по чл. 45а от ЗОбС. В чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата е посочено, че едно от изискванията за настаняване в общинско жилище е брутния доход за предходните 6 месеца на чл. от семейството да не надвишава една минимална работна заплата, а за лица, над 65 години една и половина работна заплата. Жалбоподателката е едночленно семейство и брутния й месечен доход надвишава размера на минималната работна заплата. С оглед на това правилно Административния съд е приел, че не отговаря на изискванията на наредбата за настаняване в общинско жилище. В случая обаче посоченото в заповедта основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 45а ал. 1 от Закона за общинската собственост не кореспондира на цитираната правна норма. Редът и начина на прекратяване на наемните отношения се уреждат от чл. 46 от Закона за общинската собственост и предвиждат няколко хипотези. Съгласно тази разпоредби чл. 46, ал. 2 наемното правоотношение се прекратява с административен акт, който се издава в писмена форма и съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания, като елементи на писмената му форма. Това изискване за мотивиране е въведено с оглед улесняване на съдебния контрол. В случая обаче е налице несъответствие между посочените правни и фактически основания Административният орган се е мотивирал с разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС и чл. 17, ал. 1, т. 7, от Наредбата, която е относима за условията за настаняване под наем, като определя реда за уреждането им. Съдът е разглеждал и приложил хипотезата на чл. 46, ал. 1 т 7 от ЗОбС, като е изложил и мотиви за наличието на основания за прекратяване на наемните правоотношения. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗОС, респективно цитираните подзаконови нормативни актове, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административно-правния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, противоречието на фактически и правни основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Административния орган е задължен да издаде акта като обезпечи законосъобразността му и да намери точно приложимия спрямо релевантните факти законов текст като спази процесуалните правила по издаването на акта, а като не е изпълнил тези задължения, е налице незаконосъобразност на обжалвания административен акт, която води до отмяната на същия. Освен това съдът не е взел предвиди факта че със заповед № 488 от 11.05.2009 г. кмета на общината е делегирал конкретни свои права по изрично цитирани закони и други свои функции, но в заповедта не е цитиран ЗОС т. е. зам. кметът не е бил редовно овластен да издава посочения акт. Освен това съдът не се е съобразил и с факта, че в ЗОбС не е предвидена възможност за делегиране на правомощията на органа по настаняване и затова в заповед - № 488 от 11.05.2009 г. са конкретно цитирани законите които позволяват така делегация. Делегирането на представлява, предвидена в закона възможност по-горестоящия орган да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи, а заместването е в случаите в които титуляра отсъства за определен период от време. (Виж. ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на ВАС). С оглед на това оспорения административен акт се явява издаден без компетентност и е нищожен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,