Решение № 2619 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2012 г.

Решение № 2619 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на "Буленд" ООД гр. Петрич, представлявано от Димитриос Михалакис срещу Решение № 219 на Министерски съвет от 23.03.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма" ЛОТ 4 от км 423+800 до км 438+500, етапна връзка при км 438+500, изместване на жп линията Сандански - Кулата и реконструкция на напоителни полета в обхвата на новопроектираната жп линия" на територията на област Благоевград (обн. в ДВ, бр. 25 от 27.03.2012 г.). Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижими имоти с № 026011 и № 025002 в местността "Дълга лъка", землището на с. Ново Кономлади, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждените им имоти е занижена и не съответства на пазарните цени. Също така твърди, че с обжалваното решение като собственик на имотите на дружеството "Буленд" ООД под № 41 (имот № 25002) и под № 51 (имот № 26001) е посочен Лазар Атанасов Шанов. Поради това иска съда да обяви административния акт за нищожен, поради липса на материална компетентност, в частта, с която са отчуждени "собствени" на Лазар Атанасов Шанов имоти с № 026011 и № 025002 в местността "Дълга лъка", землището на с. Ново Кономлади и да бъде изменен в частта, в която е определено обезщетението за същите имоти. Ответникът - Министерски съвет на Република България, представляван от юрк. Демирев счита жалбата за неоснователна. Позовава се на ТР на ВАС, съгласно което, когато са сбъркани имена или ЕГН-та в решение на МС, то същото е незаконосъобразно и следва да се измени в тази част, но не е нищожно. Счита, че следва да се вземе предвид оценката, изготвена в административното производство. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни - Министерство на финансите, представлявано от юрк. Ангелов, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от юрк. Ганева и Агенция "Пътна инфраструктура", представлявано от юрк. Янев считат жалбата за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС, с Решение № 219 на Министерски съвет от 23.03.2012 г. (обн. в ДВ, бр. 25 от 27.03.2012 г.) са отчуждени поземлени имоти № 026011 и № 025002 в местността "Дълга лака", землището на с. Ново Кономлади с посочен като техен собственик Лазар Атанасов Шанов. От представената по делото преписка, приета в цялост и приобщена към доказателствения материал се установява, че жалбоподателят "Буленд" ООД е придобил, по силата на нотариален акт № 199, том I, рег. № 4092, дело № 186 от 8.07.2008 г., процесните имоти, а именно: нива с площ 2.499 дка и нива с площ 3.496 дка, и двете находящи се в местност "Дълга лака", землището на с. Ново Кономлади, община Петрич, представляващи съответно имот № 025002 и имот № 026011. Въпреки този факт, в списъка към приложението на обжалваното Решение като собственик на тези имоти е посочен починалият (видно от приложеното по делото удостоверение за наследници - стр. 23) Лазар Атанасов Шанов. Съгласно разпоредбата на чл. 34б от ЗДС, точното посочване на собствениците на всеки от имотите е изискване, което законът поставя пред административния орган и неизпълнението на това задължение в административния акт за отчуждаване сочи на противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Задължението за вярно отразяване на собствениците, което има административният орган, кореспондира не само на облигационното право на действителния собственик да получи равностойно парично обезщетение, но е свързано и с възможността административният акт да произведе вещно-правно действие по отношение на собствеността върху отчуждаемия имот - а именно преминаване на правото на собственост от физическото или юридическото лице върху държавата. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДС собствеността преминава върху държавата едва с изплащане на определеното в заповедта или съдебното решение обезщетение. Ето защо, нарушението на изискването да се посочи действителния собственик на отчуждаемите имоти влече след себе си незаконосъобразност на оспореното решение на МС в обжалваната част, изразяваща се в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Констатираната незаконосъобразност налага отмяна на акта на МС и връщане на преписката на административния орган за точно посочване на действителния собственик на процесните имоти. В тази част решението на МС не може да бъде изменено от решаващия съд, тъй като жалбоподателят на практика е бил лишен от правото да участва в развилото се пред административни орган административно производство. Същото следва да се проведе с негово участие, като му бъде предоставено правото на становище и ангажиране на доказателства. Налице е незаконосъобразност на оспорения административен акт свързана с нарушение на административно-производствените правила - основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК и противоречие с материално-правните разпоредби на чл. 34б от ЗДС, което налага отмяната му и връщане на преписката на административния орган за провеждане на административното производство и постановяване на акт съобразно дадените указания. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат деловодни разноски. 1. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.12.2012 г., сключен между "Буленд" ООД и адв. Елвира Станчева и Елица Стоева за процесуално представителство по настоящото дело, в който е уговорено възнаграждение в размер на 500 лв. Предвид направеното от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание от 4.02.2013 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се приложи § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която при направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. С чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за защита по дела с неоценяем интерес от 150 лв. Ето защо ответникът следва да заплати на дружеството жалбоподател сумата от 450 (четири стотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. 2. Жалбоподателят е заплатил допълнително и 300 лв. за изготвяне на заключение на вещото лице, съгласно Определение от 21.04.2012 г. на настоящия съд. Или общо сумата по разноските възлиза на 750 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,