Решение № 9487 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 584/2014 г.

Решение № 9487 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 584/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 28.10.2013 г. по адм. дело № 998/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отменено уведомително писмо № 01-2600/1693/2.03.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде обезсилено или отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят направените разноски. Ответникът "Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани" ООД със седалище и адрес на управление Варна не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С решение № 3145/06.03.2013 г. по адм. дело № 3321/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 3115/30.12.2011 г. по адм. д. № 2512/2011 г. по описа на Административния съд - Варна, с което по жалбата на "Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани" ООД със седалище и адрес на управление Варна е било обявено за нищожно уведомително писмо № 01-2600/1693/02.03.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания. Делото е било върнато за разглеждане от друг състав. При новото разглеждане административният съд е установил, че на "Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани" ООД подало до Държавен фонд "Земеделие" Общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер УИН № 03/280509/21961, заявявайки за подпомагане площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемите за национално доплащане (СНД) за кампания 2009 г. При извършена през месец юли 2009 г. проверка на място било установено, че 99.64 хектара от заявените площи са недопустими за подпомагане. Копие от контролния доклад било връчено на дружеството с писмо № 01-034/4041/10.07.2009 г. В дадения срок за възражения земеделският производител направил възражение, като декларирал площите, които потвърждава, и тези, от които се отказва. С уведомително писмо № 01-2600/1693/2.03.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г., подписано от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", поисканото от дружеството финансово подпомагане било редуцирано за площта от 99.64 хектара, както следва: субсидията по Схемата за единно плащане на площ била намалена от 350 634, 10 лева на 299 132,27 лева, а тази по Схемата за национални доплащания - от 163 105,28 лева на 139 148,05 лева. Съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не изложил мотиви, с които да индивидуализира площите, недопустими за подпомагане, и да посочи конкретните обстоятелства, поради които е отказано подпомагане. В производството не било установено състоянието на площите към 2009 г., тъй като били ползвани данни от заснемане, извършено през 2006 г. Липсвали фактически основания, които да подкрепят посочените в писмото правни основания за отказ за подпомагане. Поради това административният съд отменил уведомителното писмо и изпратил преписката за ново произнасяне на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касационната инстанция намира, че постановеното решение е недопустимо в частта за отмяната на уведомителното писмо в частта, в която поисканото финансово подпомагане е било оторизирано. Жалбата на "Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани" ООД е насочена само срещу онази част от писмото, в което финансовото подпомагане на дружеството е било намалено: по Схемата за единно плащане на площ - от 350 634,10 лева на 299 132,27 лева и по Схемата за национални доплащания - от 163 105,28 лева на 139 148,05 лева. При липсата на оспорване съдът не е имал право да се произнесе като отмени изцяло административното разпореждане. Решението не е недопустимо поради това, че е постановено по отношение на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" вместо по отношение на заместник изпълнителния директор, който е издател на административния акт. Административният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е конституирал като страна по делото изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", макар уведомителното писмо е подписано от заместник изпълнителния директор. Писмото е подписано с отбелязване "за изпълнителен директор", от което следва, че заместник - изпълнителният директор се е произнесъл от името на изпълнителния директор. Този начин на оформяне на волеизявлението се използва в случаите на заместване, при който определено от органа лице се произнася вместо него. При делегирането на правомощия предоставената на административния орган компетентност се отстъпва на друг орган, който издава административните актове, но не от името на органа, който го е овластил, а от свое име. Според начина на произнасяне съдът е имал основание да приеме, че заместник изпълнителният директор е действал от името на изпълнителния директор. В този случай страна по делото следва да е органът, от чието име е направено произнасянето, в случая - изпълнителният директор. Тъй като по делото не е представена заповед за заместване, следва да се приеме, че заместник изпълнителният директор няма компетентност за издаването на административния акт. Представеното пред касационната инстанция решение по протокол № 5 на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от заседанието, състояло се на 20 май 2010 г., с което се дава възможност на изпълнителния директор да делегира правомощието си да подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания на директорите на областните дирекции и на заместник изпълнителния директор на фонда, както и заповед № 01-РД/01.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която той делегира на заместник изпълнителния директор това правомощие, не променят извода относно компетентността на този орган. Тъй като компетентността на изпълнителния директор е уредена със закон, именно законът трябва да уреди възможността за делегиране на правомощията му. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Управителният съвет на фонда определя условията и реда за управление на средствата на фонда съобразно целите на този закон; определя броя и избира заместник изпълнителните директори на фонда; утвърждава щата на фонда; осъществява контрола за целевото разходване на средствата на фонда; взема решения по чл. 12, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители; определя максималните количества по отделни продукти за експортно субсидиране; взема решения и по всички други въпроси от дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо (чл. 19, изм., ДВ, бр. 18 от 28 февруари 2006 г.). Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуални административни актове по подадените от земеделски производители заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. Тъй като Законът за подпомагане на земеделски производители не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия, той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Делегирането на правомощия не е възможно и въз основа на решение на управителния съвет, който също не може да приема решения в отклонение от предвиденото по закон. Постановеното от административния съд решение, с което се отменя уведомителното писмо относно неоторизираните на земеделския производител части от субсидиите е правилно по резултат, макар съдът да е приел, че административният орган е компетентен и е отменил акта вместо да го обяви за нищожен. Всъщност с приетото относно компетентността на органа първоинстанционният съд е спазил указанията на касационната инстанция, дадени с решение № 3145/06.03.2013 г. по адм. дело № 3321/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Независимо от този недостатък на решението обаче то не следва да се отменя, тъй като с отмяната на акта и изпращането на преписката на компетентния орган се постига целта на закона за заличаване на последиците на незаконосъобразно издадения административен акт. С оглед оплакването на касационния жалбоподател следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е направил верен извод за непълнота на изложените от административния орган мотиви, което препятства правото на защита на засегнатата страна. Както е записано в чл. 59, ал. 2 АПК, органът е длъжен да излага съображенията си в писмена форма. Таблиците и графиките безспорно ги онагледяват, но сами по себе си те не могат да представляват съдържанието на административния акт. Обжалваното решение следва да се обезсили в частта, в която съдът е отменил уведомителното писмо в частта, в която поисканото финансово подпомагане е било оторизирано на земеделския производител. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото направените от Държавен фонд "Земеделие" разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд