Решение № 14235 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13685/2017 г.

Решение № 14235 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13685/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производство по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Ц. Велинова, за допълване на решение № 7762 от 23.05.2019 г., постановено по адм. д. № 13685/2017 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение. Поддържа се, че в цитираното решение не се съдържат допълнителни указания до кадровия орган по тълкуването и прилагането на закона, с оглед приложението на чл. 173, ал. 2 АПК, поради което се иска съдебният акт да бъде допълнен в посочения смисъл. Насрещната страна в настоящото производство - Г. Димитрова - съдия в Районен съд Перник, надлежно уведомена и призована при условията на чл. 176, ал. 2 АПК, не е взела отношение. Настоящият състав на Върховния административен съд намира искането за процесуално допустимо, но разгледано по същество за неоснователно по следните съображения: Производството по делото е било образувано по жалба на Г. Димитрова - съдия в Районен съд Перник срещу решение по т. 5. 4 от протокол № 45 от проведено на 07 ноември 2017 година заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставена без уважение молбата й за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на длъжност "съдия" в Софийски районен съд, тъй като същата е назначена на обявена в конкурсната процедура длъжност. В решението, чието допълване се иска, съдът е изложил подробни мотиви, че жалбоподателката е участник в конкурсната процедура за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на 32 (тридесет и две) свободни длъжности "съдия" в районните съдилища, обявен с решение по т. 6.1 от протокол № 27 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.05.2015 г., обн. в ДВ, бр. 39 от 29 май 2015 г. Новата ал. 6 на чл. 193 ЗСВ намира приложение само за откритите (и приключили) конкурси след 9.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени. В § 210 от ПЗР към ЗИДЗСВ, Държавен вестник бр. 62 от 2016 година, в сила от 09 август 2016 година е предвидено, че "започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашните условия и ред". С този параграф се преустановява всяко съмнение относно действието във времето на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. С цитираното решение № 915 от 22 януари 2019 година, постановено по адм. дело № 8592/2017 година по описа на ВАС, петчленен състав е отменена разпоредбата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 09 февруари 2017 година. Анализирайки фактите относно оспорения административен акт (мотиви и разпоредителна част), съставът на Върховния административен съд е стигнал до извода, че решенията на колегиите на ВСС, не могат да бъдат издавани на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, респективно на основание § 6 от ПЗР на Наредба 1 от 09 февруари 2017 година на Пленума на ВСС, когато се отнасят до участници в конкурси, проведени по досегашния ред - редът до 09 август 2016 година. Издадено решение на това основание, което е обжалвано пред съда и делото е висящо е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменено. Ето защо със съдебния акт, чието допълване се иска, е отменил решение по т. 5. 4 от протокол № 45 от проведено на 07 ноември 2017 година заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставена без уважение молбата на Г. Димитрова за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на длъжност "съдия" в Софийски районен съд, тъй като същата е назначена на обявена в конкурсната процедура длъжност. Казаното означава, че съдът се е произнесъл по цялото оспорване. В мотивите към решение № 7762 от 23.05.2019 г., постановено по адм. д. № 13685/2017 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, са изложени подробни съображения относно приложението на материалния закон, към които няма какво да бъде добавено. Задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, не се съдържат в диспозитива на решението. В тази връзка са текстовете на чл. 172а, ал. 1 и 2 АПК, регламентиращи съдържанието на решението. В случая е съвсем ясно какво е постановил съдът, видно от диспозитива на съдебния акт. След като по делото е прието, че случаят на Г. Димитрова не попада в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, респективно и на § 6 от ПЗР на Наредба 1 от 09 февруари 2017 година на Пленума на ВСС, то настоящият състав не е бил длъжен да връща преписката на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Правомощията на кадровия орган да се произнесе по подаденото от жалбоподателката заявление вх. № 8179 от 12.06.2015 г. произтичат от чл. 30, ал. 5, т. 1 и 9, и от чл. 193 от Закона за съдебната власт, а не от връщането на преписката. По изложените съображения се приема, че подаденото искане по чл. 176, ал. 1 АПК не отговаря на законовите изисквания и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,