Решение № 9921 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2020 г.

Решение № 9921 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител срещу решение № 115 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 1109/2019 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на Регионална инспекция по околна среда и водите е отменено решение 467/02.09.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 398/2018 г., с което е установено, че РИОСВ - П. е поддържало и продължава да поддържа към момента на постановяване на акта архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава, с което е осъществила дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 37 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Регионална инспекция по околна среда и водите - П., чрез процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата като излага доводи за нейната неоснователност и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид изложените доводи и оплаквания в жалбата и данните по делото намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - П. отменя по жалба на РИОСВ - П. решение № 467/02.09.2019 г. на КЗД, с който е установено, че същото е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в административната сграда на РИОСВ - П., с което е осъществена дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 37 ЗЗДискр, като приема, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на обжалваният пред него административен акт. На 17.10.2018 г. е извършена проверка от представител на КЗД в присъствието на служители на РИОСВ - П., като е съставен констативен протокол № 20/2018 г., с което е констатирано, че за обект РИОСВ - П. след извършени от КЗД проверки са взети мерки за технически достъп и обслужване на лица с увреждания. На западния вх...д е поставена указателна информация за обслужване на лица с увреждания. На средния вх...д е инсталирана камера за видеонаблюдение и домофон предназначен за лица с увреждания. Дадена е заявка за радиовръзка на източния вх...д. На източния вх...д е налице указателна информация за лица с увреждания, за които е осигурена радиовръзка чрез домофон. Към протокола е приложен снимков материал. След проведеното проучване от докладчика по преписката и проведеното открито заседание на 12.03.2019 г., на което преписката е обявена за изяснена е постановено обжалваното решение, с което е прието, че РИОСВ П. не е изпълнило задължението си по чл. 5 от ЗЗДискр. за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места и разпоредбата на чл. 53 от Закона за хората с увреждания в сила от 01.01.2019 г. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че от приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел, безспорно се налага извода, че РИОСВ - П. е предприел всички възможни мерки и действия да осигури достъпна среда за всички сграда в административната сграда, където се помещава. Още през 2008 г. РИОСВ е въвела в експлоатация система за разговор и видеонаблюдение и чрез нея е обезпечила достъпа на хора с увреждания, поставена е указателна информация за обслужване на лицата с увреждания, като е осигурена радиовръзка с домофон. Представените по делото писмени становища от главния архитект на община П. и инженер - конструктор, налагат извода, че не е възможно изграждането както на вътрешен, така и на външен асансьор в сградата, ето защо изводът на Административен съд - П., че въведената от РИОСВ система за разговор и видеонаблюдение е най - рационалното решение, което осигурява достъпност до услугите на РИОСВ е правилен и обоснован от представените по делото доказателства. На следващо място следва да бъде добавено, че разпоредбата на чл. 53 от Закона за хората с увреждания, на която се позовава административният орган и която приема, че е нарушена, регламентира равен достъп на хората с увреждания до физическа среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Съгласно чл. 53, ал. 3 от закона, правилата, нормите и нормативите за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на сградите и съображенията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на МРРБ. В чл. 57, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че проектирането и изграждането на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата на чл. 53, ал. 3 при условията и по ред, определени в ЗУТ. В разпоредбата на чл. 57, ал. 2 е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. При представени доказателства преди приключване на административното производство за предприети технически и организационни мерки, а именно изградена система за видеонаблюдение и радиовръзка с домофон, както и поставена указателна информация за определени групи хора с увреждания, се налага извода, че РИОСВ е обезпечила достъпа на хора с увреждания до административно обслужване на административната си сграда с приложените технически и организационни мерки по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗХУ. Налице е изключението по цитираната разпоредба, тъй като безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства - становище на главен архитект на община П. и становище на инженер - конструктор, че е невъзможно спазване изцяло на изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 от ЗХУ чрез изграждане на външен или вътрешен асансьор. При тези доказателства правилно административният съд е приел, че актът е постановен в нарушение на ЗЗДискр. и неговата цел. Към момента на постановяване на акта 02.09.2019 г. безспорно по преписката е установено, че РИОСВ - П. не е нарушила разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДскр. във вр. с чл. 53 от Закона за хората с увреждания и е предприела всички необходими и възможни/технически и организационни/ мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда до административната си сграда. При това дадените предписания в решението са лишени от смисъл освен, че липсва и конкретно законово основание за постановяването им. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице визираните в жалбата касационни основания за отмяната му. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 КЗД следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение