Решение № 13190 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2010 г.

Решение № 13190 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Марияна Никифорова Христова срещу решение № 06-00-816-2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката. В нея са развити съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Марияна Никифирова Христова е подала заявление с вх. № 710/2009 г. от 8.12.2009 г. до министъра на образованието, младежта и науката за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - Киевски славистичен университет, Украйна, специалност "психология" и получена образователно-квалификационна степен - "бакалавър". В заявлението си жалбоподателката е посочила, че обучението е проведено при дистанционна форма на обучение, на територията на Р България, гр. София. Към заявлението Христова е представила диплома за завършено средно образование, диплома на бакалавър ДП № 021326/2008 г., издадена от Киевски славистичен университет, Украйна, приложение към същата, в което са отразени положените изпити и резултатите от тях по време на обучението и от държавния изпит по психология за степен "бакалавър". Заявлението на Марияна Христова е разгледано от комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ, наредбата) на проведеното на 14.12.2009 г. редовно заседание. С решение по протокол № 73/14.12.2009 г. комисията е приела, че следва да се откаже признаване на дипломата на Христова на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 2 от наредбата и § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование. Изложила е съображения, че при извършена проверка на документите по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от наредбата е установено, че обучението е проведено в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Р България. С обжалваното решение, на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от НДИППВОЗПОЧВУ във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и чл. 2 от наредбата, министърът на образованието, младежта и науката е отказал признаване на висше образование на Марияна Никифорова Христова по специалността "психология" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. В мотивите на акта е посочено, че според заявлението, подадено от лицето, обучението е проведено на територията на Р България, а не в страната, издала дипломата за висше образование, следователно заявителката се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Недоволна от оспорения отказ, жалбоподателката поддържа, че е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази насока излага доводи, че проведеното заседание от комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата е нередовно поради несъобразяване на разписаните нормативни правила за кворум и процедура по приемане на решенията. Твърди също, че при разглеждане на документите й, в нарушение на чл. 10, ал. 1 от наредбата не са извършени необходимите справки по надлежния ред във връзка с автентичността на представената диплома и приложенията към нея и въпреки това административният орган е постановил оспорения отказ в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата - когато след извършена проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Релевира оплаквания, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на националното законодателство и с принципите и правилата на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (т. нар. Лисабонска конвенция). Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ЗВО, министърът на образованието и науката организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. Редът и условията за признаване на висше образование на лица, завършили в чужбина са регламентирани в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, като към настоящия казус е приложима редакцията на наредбата обн. ДВ, бр. 79 от 6.10.2010 г. В чл. 7, ал. 2 от наредбата е предвидено, че процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира и провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на образованието и науката. Съобразно функциите й, визирани в чл. 9 от наредбата, комисията е помощен орган към министъра на образованието и науката. Административното производство по разглеждане на документите на лицата от комисията включва: 1. проверка на автентичността на документите по чл. 8; 2. сравняване на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България; 3. вземане на решение за признаване на образователно-квалификационна степен на висшето образование с професионална квалификация или за отказ то да бъде признато; 4. издаване на удостоверение по образец съгласно приложението. Комисията заседава най-малко веднъж на 2 месеца и приема становището си с обикновено мнозинство, като в 7-дневен срок от провеждане на заседанието, на което са разгледани съответните документи, изготвя доклад относно представените за признаване дипломи. Министърът на образованието и науката въз основа на този доклад взема решение за признаване на висшето образование или за отказ то да бъде признато. Основанията за отказ са регламентирани в чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 и те са: т. 1 - при установени съществени различия между данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища; т. 2 - дипломата е издадена от чуждестранно висше училище, което не е признато от компетентен държавен орган на съответната страна за част от системата й за светско висше образование; т. 3 - след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на административната процедура при издаване на обжалвания отказ. Видно от материалите по административната преписка, комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата е провела редовно заседание, при спазване на изискванията за кворум за разглеждане и приемане на решения по заявленията на лицата, завършили в чужбина за признаване на висше образование и професионална квалификация. Доводите във връзка с примата на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион и приложението на текстовете й към разглеждания казус са встрани от предмета на спора по делото. Административният орган и комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата не са се занимали с въпроса дали придобитото от жалбоподателката висше образование в чужбина съответства на изискванията за придобиване на висшето образование по същата и/или сродна специалност съгласно българското законодателство. Нормите на Лисабонската конвенция регламентират признаването на квалификации за висше образование при сравняване на обучението на различните национални образователни системи и доколкото в настоящия случай този етап от процедурата не е проведен от компетентните органи, визираните от жалбоподателката правила на общностното право и въпросът дали са спазени не подлежат на обсъждане в това производство. Неоснователно е и оплакването, че разпоредбата на § 4, ал. 1 от ЗВО противоречи на преамбюла на Лисабонската конвенция. Конвенцията не дава уредба при какви условия се откриват и функционират националните учебни институции, предоставящи висше образование и в този контекст изискванията, разписани в българското законодателство, не биха могли да й противоречат. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите нормативни правила, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения: Комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата, след като е разгледала документите, подадени от жалбоподателката, в решението си не е изложила съображения по тяхната автентичност в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, на която е основан оспореният отказ. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата изисква да се установи по безспорен начин, че представеният документ от лицето за завършено висше образование не е издаден от съответното чуждестранно училище. В случая автентичността на дипломата, издадена от Киевски славистичен университет не е била поставена под съмнение, обстоятелства в тази насока не са обсъждани и констатирани от помощния орган, следователно не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование в учебното заведение. В предложения от комисията отказ фактическите основания са субсумирани в нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО за провеждане на обучение на територията на страната от поделение на чуждестранно висше училище и на общата разпоредба на чл. 2 от наредбата, която гласи, че право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Тези фактически и правни съображения, които са възприети изцяло и инкорпорирани в обжалваното решение, не се подкрепят от събраните данни по административната преписка. Провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО. Същностна характеристика на дистанционната форма на обучение е, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства: аудио, видео, компютърни и комуникационни технологии и средства. При тази организацията на учебния процес обучаващият се може да се намира във всяка географска точка по време на обучението, в какъвто смисъл то се отличава от традиционното със своята екстериториалност. Ето защо придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателката се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Доводите на процесуалния представител на ответника, релевирани в хода на съдебното производство за това, че съгласно ЗВО чуждестранни ВУЗ не могат да извършват дистанционно обучение на територията на Р България чрез споразумения с търговски дружества не са подкрепени с доказателства по делото. Ако компетентният орган е считал, че чрез дистанционното обучение се заобикаля забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО като всъщност учебният процес се провежда под формата на класическо присъствено обучение на територията на страната, не е имало пречка да изиска от учебното заведение и от жалбоподателката да представи допълнителна информация за начините, методите и организацията на обучението и оценяването на студентите. При отсъствието на конкретни данни в тази насока, не може да се направи обоснован извод за действително допуснато нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО от Киевски славистичен университет, което от своя страна да компрометира легитимността на издадената диплома и обуслови отказ да се признае същата. От новелата на чл. 2 от наредбата, която дава обща регламентация кои лица и при какви условия имат правото на признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, също не може да се извлече основание за отказ да се признае такова на жалбоподателката. На първо място, лицето е български гражданин, което се е обучавало в чуждестранно висше училище и на следващо - не е било спорно, че Киевски славистичен университет е създаден и функционира по законоустановения ред на РУкрайна. Предвид изложеното, юридическите факти, на които се е позовал административният орган не покриват елементите на фактическите състави на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата и § 4, ал. 1 от ЗВО във вр. чл. 2 от наредбата, поради което постановеният отказ се явява незаконосъобразен. Оспореното решение следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган, който следва да установи начина, методиката и логистиката при провеждане на учебния процес и оценяване на обучаващите се. Тук трябва да се отбележи, че в действащата редакция на наредбата, след изм. обн. ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г., е предвидена изрична процедура по § 12 ПЗР на ПМС № 150/26.07.2010 г., вр. с чл. 7а, ал. 1, т. 2, която има за цел именно установяване начина на провеждане на обучението и легитимността на структурите, издали съответната диплома за завършена степен на обучение, след провеждането на която административният орган, при спазване на етапите на проверка по чл. 10 от наредбата да реши въпроса по същество дали съответства придобитото от жалбоподателката висше образование в чуждестранно висше училище на националните норми и образователни изисквания и признае дипломата й, издадена от Киевски славистичен университет или постанови отказ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,