Решение № 13631 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2015 г.

Решение № 13631 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Б. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1185/01.07.2015 г. на Административен съд Б., постановено по адм. дело № 1498 по описа за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 021302554/02.04.2014 г., издаден от Г. Д. П. - началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и М. И. Б. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Б. - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 177/17.06.2014 г., на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") гр. Б. при централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. О. А. Д. Райкова от гр. Б. чрез пълномощника си адв. Х. М. в писмен отговор обосновава неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил РА № № 021302554/02,04.2014г, издаден от началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП Б. - възложил ревизията и старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Б. - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 177/17.06,2014 г., на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. при централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), В ЧАСТТА, с която на А. Д. Р. са определени задължения за данък за периода 01.01-31.12.2007 г. и 01.01 . -31.12,2008г", както следва: по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. -общо в размер главница 1 572.23 лв, и лихва 1 874.18ла.; за 2008 г. общо в размер главница 3 533.19 лв. и лихва 1 863.81 лв.; вноски за фонд ДОО - за 2007 г. в размер главница 1 694,60 лв. и лихва 1 874,18 лв., за 2008 г. е размер главница 1 591,85 ла. и лихва 1 362.45 лв.; вноски за фонд ДЗПО в УнПФ - за 2007 г. в размер главница 476.69 лв. и лихва 525.97 лв., за 2008 г. в размер главница 468,19 лв. и лихва 399.19 лв.; вноски за НЗОК - за 2007 г. в размер на главница 572.02 лв. и лихва - 360.67 лв., за 2008 г. в размер на главница 561.83 лв. и лихва за просрочие 270.63 лв. За да постанови спорното решение административният съд е приел, че ревизионният акт в съответната част е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Приел е също така, че паричният поток на Т. Т. за 2007 г. и 2008 г. е определен неправилно, тъй като установеното превишение на разходите над приходите не е на годишна база. Кредитирал е заключението на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, съгласно което в приходната част за съответната година не са отразени доходи от трудово правоотношение, закриване на сметка в ДСК и др. Признал е също така за доказани част от декларирани в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК заеми и дарения. Отменил е и определените задължения за ДОО, ДЗПО, УнПФ и ЗО предвид разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че органът по приходите неправилно е изчислил паричния поток на ревизираното лице, като е установил недостиг на парични средства към определена дата, а не на годишна база. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ несъответствието на доходите с имущественото състояние на данъчния субект следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Първоинстанционният съд е проверил размера на доходите и реално доказаните разходи и на годишна база, за да установи налице ли е несъответствие между приходи и разходи. При това за целта правилно е приел, при изготвяне на паричния поток не са взети предвид от ревизиращия орган доходи от трудови правоотношения, закриване на сметка и от ПОК "Съгласие", които са получени от жалбоподателката през 2007 г. и 2008 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недоказаност на дадените заеми от страна на родителите на ревизираното лице и съпруга му. На първо място следва да се отбележи, че всички заеми са отбелязани в декларацията на ревизираното лице по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Също така първоинстанционният съд е направил подробен анализ кои заеми приема за доказани и кои не, като е изложил подробни съображения за всеки един от тях, които настоящата инстанция споделя. Обсъдени са представените още в ревизионното производство доказателства за потребителски кредити или трудово възнаграждение от страна на заемодателите, които кореспондират с писмените им обяснения. Правилно съдът е приел, че е установен факта на предаване на сумите, като е обсъдил представените договори за заем и разписки, както и доказателства за възможността на заемодателите да предоставят посочените в разписките суми. Правилно е отменен РА в частта на определените вноски за ДОО, ДЗПО, УнПФ и ЗО. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК в сила от 15.02.2011 г. е материалноправна и законодателят не й е придал обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски в извършената на А. Р. ревизия по особения ред за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Въпросът за установяване на ЗОВ в ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК е разрешен с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Тази разпоредба макар да препраща към процесуални правила определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски, но не може да се прилага с обратно действие към 2007 и 2008 г., както е в процесния случай, тъй като нейното действие се разпростира след 15.02.2011 г. В този смисъл е и посоченото решение по тълкувателното дело. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение