Решение № 5513 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2010 г.

Решение № 5513 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светлана Николаевна Перепелицина, гражданка на Казахстан, против решение № 15688/18.12.2009 г. по адм. д. № 11349/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 354/04.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Ичева оспорва подадената жалба, като неоснователна и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, намира че жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е било решение на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането на основание чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Изпълнено е задължението от страна на административния орган да обсъди обстановката в страната по произход - Казахстан, която съобразно данните от приложената справка е спокойна, не е налице въоръжен конфликт - вътрешен или международен, не са констатирани нарушения на човешките права. Изтъкнатите от заявителката причини са от икономически характер и не обосновават материалните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е правилно. В подробни и аргументирани мотиви тричленният състав на ВАС е обсъдил установените по делото и е стигнал до правилния извод за законосъобразност на обжалваното пред него решение на председателя на ДАБ. Анализа на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за мотиви за обоснован страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатката не е била принудена да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за живот си, сигурността или свободата поради ситуация на вътрешен конфликт в страната по произход Казахстан. Искането е мотивирано със съображения от икономически характер. Справката за Казахстан установява данни за спокойна обстановка в страна, от което съдът е извел правилни решаващи изводи, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход - Казахстан, изведен от първоинстанционния съд е обоснован, предвид официалната справка на агенцията относно обществено политическата ситуация в държавата. Обоснован е и извода, че законосъобразно ДАБ е приела, че спрямо чуждата гражданка не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ, тъй като в страната й по произход няма въоръжен конфликт. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния състав на съда, че бежанската история не съдържа данни за обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Установените обстоятелства и наведените доводи от кандидата във връзка с исканите видове закрила не обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на такава закрила. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. От друга страна, по силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателката, обосновано е прието от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия