Решение № 15012 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2010 г.

Решение № 15012 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадени две касационни жалби: 1. от адвокат Георги Ценков - от АК - Монтана, като пълномощник на Иван Ячков Илиев, Виктория Ячкова Димитрова, Петър Ангелов Петров, Иван Живков Иванов, Цветан Ценов Иванов, Йордана Борисова Тонева, Цветана Борисова Спасова и 2. от изпълнителния директор на АГКК, чрез процесуалния представител по пълномощно Красимир Гебрев - директор на дирекция "АПФО", срещу решение от 16.03.2010 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. № 407 по описа за 2009 г. на същия съд, с което по жалба на министъра на отбраната е отменена заповед № КД-14-1/15.05.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, като незаконосъобразна. Касаторите изтъкват доводи за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт, защото МО няма правен интерес от оспорването на заповедта, от една страна и от друга - не може един и същи спор да се решава два пъти. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оплакването е за това, че поради непълен според касатора диспозитив на решението, последното е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, а нарушението на материалния закон е свързано с това, че след като в предходни съдебни производства и понастоящем в производството по делото пред АС са били конституирани всички заинтересовани страни, то правните и фактически основания на акта се инкорпорират в съдебното решение и затова не е допуснато нарушение на материалноправни разпоредби и липса на мотиви към оспорения акт. Ответникът - министърът на отбраната не е ангажирал становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни по делото, спрямо които обжалваното решение е неблагоприятно, в законоустановения 14-дневен срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество и след проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, същите са неоснователни. От доказателствата по делото и приложените към него административни дела № 101/2007 г. на АС - Монтана, № 10569/2007 г. на ВАС, II отделение и от решението по адм. д. № 163/2006 г. на ОС - Монтана се установява, че със заповед № РД-18-29/5.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК (обн. ДВ, бр. 34/25.04.2006 г.) на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е приета КК и КР за землището на гр. Монтана. По жалба на МО с решение от 4.07.2006 г. по адм. д. № 163/2006 г. на Окръжен съд - Монтана тази заповед е отменена в частта, с която са одобрени КК и КР за землището на гр. Монтана относно поземлени имоти с идентификатори № № 48489.13.133, 48489.13.117, 48489.13.82, представляващи УПИ II, III и IV в кв. 360 по регулационния план на гр. Монтана от 1997 г. и делото е върнато като преписка на административния орган за изработване на КК и КР съобразно указанията на съда по прилагане на закона. Горното решение на ОС - Монтана води до липса на КК и КР за конкретния поземлен имот, като съгласно даденото от съда указание изп. директор на АГКК е следвало да изработи същите в отменената част, в съответствие с разпоредбата на чл. 35б, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и чл. 37, ал. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. като със заповед открие производството по създаване на КК и КР за отделен имот. Вместо по указания ред, началник служба по кадастъра - гр. Монтана по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е издал заповед № КД-14-12-20 от 5.03.2007 г. за одобрение изменение на КК и КР на гр. Монтана, одобрени със заповед № РД-18-28/5.04.2006 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в промяна на границите на поземлен имот с идентификатор № 48489.13.133 и поземлени имоти с идентификатори № № 48489.13.134, 48489.13.135, 48489.13.136, 48489.13.137, 48489.13.138, 48489.13.83 и вписване на собственика на поземлен имот с идентификатор № 48489.13.133 - Министерство на отбраната. По жалба на собствениците на поземлените имоти, засегнати от допуснатото изменение с оспорената от тях заповед № КД-14-12-20/5.03.2007 г. на началник служба кадастър - гр. Монтана, Административен съд - Монтана с решение от 5.07.2007 г. по адм. д. № 101/2007 г. е отменил като незаконосъобразна цитираната заповед. Това решение е оставено в сила от Върховния административен съд, второ отделение с решение № 4528 от 16.04.2008 г., постановено по касационно административно дело № 10569/2007 г. Със заповед № КД-14-1 от 15.05.2009 г., издадена от изп. директор на АГКК на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и във вр. с решенията по адм. дела № 163/2006 г. на ОС - Монтана и № 101/2007 г. на АС - Монтана са изменени КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-29 от 5.04.2006 г., с отразяване в нея, съответно в регистрите имоти с идентификатори № № 4848913.455, 4848913.456, 4848913.457, 4848913.458, 4848913.459 и 4848913.460, съгласно приложението. Заповедта от 15.05.2009 г. на изп. директор на АГКК е оспорена от МО по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК пред АС - Монтана, който със сега обжалваното решение от 16.03.2010 г. по адм. д. № 407/2009 г. е отменил същата като незаконосъобразна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - не съдържа фактически и правни основания за издаването й. В случая, административният орган е посочил, че издава процесната заповед, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗКИР, но всъщност това не е правно основание на административния акт. Соченият законов текст определя компетентния орган и актовете, с които се извършва изменение на одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри. Основанията за изменение на последните са посочени в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 - 3 ЗКИР, като в заповедта е посочена т. 2 и са цитирани съдебни решения, като е посочено, че се изменя одобрена КК и КР със заповед № РД-18-29/5.04.2006 г., което противоречи както на посочените съдебни решения, така и на материалноправните разпоредби на ЗКИР. В настоящия случай не е налице приета и одобрена КК и КР на гр. Монтана в частта, досежно спорните поземлени имоти с идентификатори 4848913.455, 4848913.456, 4848913.457, 4848913.458, 4848913.459 и 4848913.460 /с различни идентификатори в различните заповеди/, поради което не може да се изменя, т. к. съгласно цитираното решение от 4.07.2006 г. по адм. д. № 163/2006 г. на Окръжен съд Монтана, цитираната Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на изп. директор на АГКК, София е отменена в тази част, т. е. за тези поземлени имоти няма одобрена КККР. Решението на Монтанския административен съд е правилно, а оплакванията на касаторите за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е заповед № КД-14-1/15.05.2009 г. на изп. директор на АГКК, която е различна от предхождащите я отменени заповеди по цитираните дела и всеки, който има правен интерес може да я оспорва. В специалната разпоредба на чл. 49, ал. 4 от ЗКИР е предвидено, че правен интерес от оспорване на акта имат и лицата, които са носители на вещно право върху засегнатия имот. От представения по делото н. а., том II, № 25, регистър 1419, дело № 293 от 1937 г. и съставен акт за публична държавна собственост № 0421/7.03.2003 г. включващ парцел II, III и част от парцел IV в кв. 360 по регулационния план на гр. Монтана, одобрен със заповед № 740/10.07.1997 г. с обща площ 57086 кв. метра безспорно се установява, че правото на управление върху имота е предоставено на МО, което обуславя правния му интерес от отмяна на административния акт, с които се засяга този имот. Правен интерес от оспорване на един административен акт по принцип има всяка страна, за която този акт е неблагоприятен. В случаите по ЗКИР това би била тази страна, която е собственик или носител на друго вещно право върху засегнатия имот. Неблагоприятен в случая е акта не само за МО, което е носител на ограничено вещно право на управление, а и за държавата, защото се твърди, че е засегнато правото на публична държавна собственост. Неоснователно е оплакването, че обжалваното решение е непълно, а оттам недопустимо. ВАС намира за несъществен допуснатия от първоинстанционния съд пропуск, който следва да бъде поправен с касационното решение, като се изпрати преписката на изп. директор на АГКК за изработване на КК и КР в отменената част относно процесните имоти. По изложените съображения Върховния административен съд, шесто отделение намира, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на решението на АС - Монтана и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,