Решение № 7710 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2009 г.

Решение № 7710 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Захид Мавлянов, гражданин на Киргистан, против решение № 3105 от 09.03.2009 г. по адм. д. № 12031/2008 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. В жалбата се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет не взима отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията н касационната жалба, констатира, че тя е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е била отхвърлена жалбата на Захид Мавлянов, гражданин на Киргистан, срещу решение № 475/03.09.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е било отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съображенията за това са били, че спрямо жалбоподателя с оглед неговата бежанска история не могат да бъдат направени обосновани изводи за наличието на императивните изисквания на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на статут на бежанец. Съдът е приел, че получаването на заплахи от приятели узбеки заради дружбата му с руснаци не може да бъде основателна причина за страх от преследване, и в случая този факт не може да обоснове необходимостта от предоставяне на статут на бежанец. Липсват данни, че заплахите са били по повод расата, религията, националността, принадлежност към социална група или поради политическите убеждения. По отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че решението на административния орган в тази му част също било законосъобразно, поради липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Така приетото е законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав възприема изцяло и споделя подробните мотиви изложени в обжалваното решение. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от административния орган и от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила поради не обсъждане бежанската му история. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил релевантните факти и обстоятелства и доводите на страните и в съответствие с това е формирал изводи от фактическа и правна страна. Нещо повече, изхождайки от събраните доказателства е стигнал до обоснования извод че причините за напускане на страната са основно три - икономически, семейни и конфликт с лични приятели по спорове по етнически въпроси, които не са включени в обхвата на посочените законови разпоредби. Изследван е и въпроса относно обществено политическата обстановка в страната и правилно е направен извода, че не са налице условия за предоставяне на закрила за жалбоподателя по този закон. Липсват основания и за прилагане Директива 2004/83 (ЕО на съвета на ЕС по отношение на жалбоподателя. Съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83) ЕО тежките посегателства са : тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт и те по отношение на жалбоподателя не са налице. Видно от становището на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС в Киргистан общественополитическата ситуация е добра, човешките и политически права се спазват, поради което споровете на жалбоподателя с приятелите му по повод дружбата му с руснаци и неразбирането му с втората му майка, не може да се приеме като основание за предоставяне на бежански статут или пък хуманитарен такъв. Предвид изложеното, обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия